За санирането на колко сгради ще стигнат предвидените 2,5 млрд. лева от държавата? Това е въпросът, който си задават хиляди собственици на жилища след като стана ясно, че стартира второ издание на Националната програма за енергийна ефективност. По нея ще се санират сгради със 100 % финансиране от държавата, без да е необходимо 20 на сто самоучастие, както се говореше преди.
„Оказва се, че всички други форми - хибридни, полухибридни - не работят. Изцяло публичното финансиране е единственият модел, който работи, защото това дава увереност на хората“, каза премиерът Росен Желязков, когато в края на април даде старт на Програмата в бургаския квартал „Меден рудник“. Министърът на регионалното развитие Иван Иванов увери, че тя ще стартира още тази година, като документите на кандидатстващите ще бъдат обработвани с максимално ускорени темпове. Иванов призова кметовете също да бъдат експедитивни.
Правилата за новото старо саниране се разработват в момента и вероятно ще са ясни през лятото, стана ясно още от обясненията на министър Иванов.
Предвижда се националната програма да се изпълнява до 2029 г.
Санирането ще започне от онези жилищни сгради, които са с вече изготвени обследвания, уточни председателят на парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Николай Нанков.
"Всички, които сте в резервния списък, които сте си дали парите за обследвания - енергийни и конструктивни - ще бъдете включени в новата Национална програма. Няма да събират нови подписи, те имат вече готови сдружения. Правилата трябва да бъдат изготвени от МРРБ в рамките на следващите два месеца и от тази година да започват дейности и по тези сгради", увери Нанков.
По думите му, очаква се близо 3000 жилищни сгради в страната да бъдат санирани по националната програма.
След като стана ясно, че пропада вторият етап от Плана за възстановяване, по който за 80% грант и 20% самоучастие бяха одобрени 282 сгради за 138 млн. лв., сега те също ще се финансират по националната програма, и то на 100%.
За 2025 г. се залагат 40 млн. лв., за 2026 г. - 100 млн. лв., за 2027 г. - 380 млн. лв., за 2028 г. - 800 млн. лв. и за 2029 г. – 1,180 млрд. лв.
Настоящият проект цели енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради чрез прилагане на най-ефективен пакет от енергоспестяващи мерки по ограждащите елементи - външни стени, покрив, под и прозорци, както и по осветлението в общите части на жилищната сграда.
Средствата, които са с 500 милиона повече от осигурените за предходната програма, отново ще минават през държавната Българска банка за развитие, която ще бъдe ocнoвeн пapтньop нa фиpмитe за пpeдcтoящoтo oбнoвявaнe нa cгpaдния фoнд.
Очаква се парите да бъдат осигурени чрез държавен заем. Организатори на процеса отново ще бъдат общините.
Сдpyжeнията нa coбcтвeниците зaпoчнaха пoдгoтoвĸa за новия етап на финансиране, за който се предвиждаше 20% самоучастие, oщe пpeз 2022 гoдинa, a и пo-paнo. Te ca пoлoжили oгpoмни ycилия дa opгaнизиpaт cвoитe cъceди, дa пoдгoтвят дoĸyмeнти и дa oтгoвopят нa cлoжнитe aдминиcтpaтивни изиcĸвaния, като някои сa влoжили не само време, но и coбcтвeни cpeдcтвa - и зa осигуряване на caмoyчacтиeто, и зa eнepгийни oбcлeдвaния и тexничecĸи пacпopти.
От caниpaнe ce нyждaят нaд 60 000 cгpaди, a 1,2 милиoнa eднoфaмилни ĸъщи ca изцялo изĸлючeни oт пpoгpaмaтa засега.
131 700 жилища обновени за последното десетилетие
1970 сгради са обновени по първата Национална програма за енергийна ефективност, която започна през 2015 г. с 2 млрд. лева от държавата и 100% финансиране на проектите. Сключените договори за целево финансиране са 2022 г., като са удовлетворени 38% от подадените 5 333 искания, показва одит на Сметната палата, докладът по който бе публикуван преди дни. От него става ясно още, че 1 725 договора са сключени през 2015 г., 296 - през 2016 г.а и един - през 2017 г. Изпълнени са проекти в 152 селища в 143 общини. Въведените в експлоатация обновени сгради са 1а958, с над 131 700 жилища. Обновената площ в жилищните сгради към 30.09.2024 г. е общо 11,3 млн. кв. м. Към 30.09.2024 г. е усвоен 99 на сто от общия финансов ресурса - в размер на 1,973 млрд. лв.
За 52 сгради, които са имали сключени договори за целево финансиране, но парите са свършили, са осигурени средства от министерството за регионалното развитие (МРРБ) - през 2024 г. са сключени споразумения за трансфер за 91,4 млн. лв. в полза на общините, на територията на които са сградите. Така от всички 2022 сгради, за които има сключени договори, са обновени 2018, като за 4 санирането няма да бъде извършено поради конструктивни проблеми.а а
С най-много заявени искания за финансиране са били областите Хасково, Бургас, Благоевград, Пловдив,а Стара Загора, Пазарджик, Софийска, Габрово, пише още в доклада на Сметната палата, която е одитирала само координатора по изпълнението на Програмата МРРБ.
В първия етап са били ангажирани 1 800 броя външни изпълнители - търговски дружества и физически лица, с които са сключени договори по фаза 1 (техническо и енергийно обследване), на стойност 52,3 млн. лв., и по фаза 2 (проектиране, СМР, оценка на съответствието на инвестиционния проект, строителен надзор и инвеститорски контрол) на стойност 1,928 млрд. лв.а
Най-много договори с външни изпълнители по фаза 1 са сключени през 2015аг. и 2016 г.а - 96 на сто, а по фаза 2 - през 2016 г. и 2017 г. - 80 на сто.
153 сигнала за некачествено изпълнение
153 сигнала са подадени в МРРБ за некачествено изпълнение на строително-монтажни работи на територията на 48 общини. Те са изпращани по компетентност на общинската администрация или на Дирекция национален строителен контрол (ДНСК) за извършване на проверки. Един от случаите е свързан с влагани топлоизолационни продукти от румънски производител, които не отговарят на декларирания клас по реакция на огън. При извършените проверки не са установени отклонения.
По инициативи на МРРБ, от ДНСК са извършени 2 076 проверки, като отклонения са установени само в 23 констативни протокола, което е 1 на сто.
Общата сума на начислените неустойки във връзка с неизпълнени клаузи по сключените договори с външни изпълнители за целия период на Програмата е 821,6 хил. лв., като най-големи са обезщетенията в Плевен и Стара Загора.
Пропуските
В одитния си доклад Сметната палата констатира и пропуски, които са свързани предимно с големия обхват на Програмата, сложността на изпълняваните дейности и големия брой участници. Например, в началото в нормативните документи не са били определени недопустимите дейности и разходи за финансиране, като в някои случаи е констатирано договаряне от общините на дейности, които няма да се финансират. В хода на изпълнение на Програмата са допълнени и прецизирани указания и нормативни документи за по-добър контрол и повишаване на финансовата дисциплина. Сред тях са изискванията за допустимите сгради и дейности, въвеждане на референтни стойности за обществените поръчки, извършването на проверки и поддържане на актуална информация от отговорната дирекция в МРРБ за техническото и финансово изпълнение и др.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
