До 2030 г. всички 2,3 млн. абонати в Западна България трябва да преминат към интелигентно отчитане на електроенергията. Това е амбициозна цел, заложена в европейските правила за дигитализация на енергийния сектор. Но модерната технология стъпва върху мрежа, която в голямата си част е строена през миналия век и изисква милиарди за подмяна. Междувременно кражбите на ток, натискът от навлизането на ВЕИ и забавените европейски плащания поддържат електроразпределителната система в постоянен режим на оцеляване.
Смарт трансформацията започна, но не е завършена
Смяната на традиционните електромери със смарт устройства е най-големият проект в историята на „Електроразпределителни мрежи Запад“ (ЕРМ Запад). Умните електромери измерват потреблението на всеки 15 минути и изпращат данните дистанционно, което позволява на оператора да следи в реално време къде има необичайни товари, спадове в напрежението, опити за манипулация или нарастващи загуби.
Процесът по дигитализация започва през 2018 г., а днес вече има изцяло дистанционно отчитани райони като Перник, Петрич, Дупница и Благоевград. В София монтажът напредва в „Лозенец“ и съседните квартали, а очакванията са до края на годината умните електромери да достигнат 1 милион.
„Мит е, че клиентите ще могат лесно да управляват потреблението си. Някой трябва постоянно да следи цените“, казва Радослав Цветков, изпълнителен директор на ЕРМ Запад, давайки да се разбере, че потенциалът на устройствата ще се разгърне едва когато либерализацията на пазара стане пълна и динамична.
Въпреки това дигитализацията има ключова роля за поддържане на стабилност в мрежата. „Не може такава мрежа от 2,3 млн. електромера да бъде управлявана без интелигентни системи“, подчертава Виктор Станчев, член на Управителния съвет на ЕРМ Запад, и обяснява, че смяната на уредите е само първата крачка към въвеждането на т.нар. дигитален близнак от GIS модел - карта на цялата мрежа, която дава възможност за прогнозируемо управление и по-бързи реакции при аварии.
Инфраструктура на ръба - модерни уреди върху стара мрежа
Слабостите на мрежата обаче заплашват да изпреварят самата дигитализация. Средната възраст на електропроводите в зона Запад надхвърля 40 години, а в много райони не са правени сериозни подмени от четвърт век. „Чисто нова мрежа не сме изграждали поне от 25 години“, признава Цветков и добавя, че около 60 от общо 220 електропровода се нуждаят от спешна рехабилитация. Разчетите на дружеството сочат, че само за тях ще са нужни около 1 млрд. лв.
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е одобрила 117 млн. лв. инвестиции за 2025 г., но ЕРМ Запад планира 175 млн. лв., т.е. много повече, за да отговори на бума от присъединяване на ВЕИ и нови сгради. „Когато съберете всички цифри, остават само 7 млн. лв. за други дейности“, казва Цветков и подчертава, че тази сума е несъизмерима с реалните нужди на мрежата.
Към това се прибавят и нови нормативни разходи. Например разширяването на сервитутните зони от 5 на 7 метра налага интензивно и скъпо почистване на просеки и клони. До момента тази дейност е струвала над 1 млн. лв., а новата процедура е оценена на 5,8 млн. лв.
Кражбите на ток - врагът от вчера със съвременни оръжия
Смарт електромерите се оказват най-мощното оръжие срещу нерегламентираното присъединяване, което продължава да източва приходи и да пречи на редовните абонати. За първите десет месеца на 2025 г. ЕРМ Запад е установила 988 кражби – 797 битови и 191 от бизнес клиенти. „Имаме 70 души персонал в това звено. Скъпо начинание е – техника, автомобили, гориво, но няма как. Това е единственият начин да се опазва мрежата“, казва Виктор Станчев, като описва работата на 25 екипа на терен и 20 инженери за анализ на данните, които всеки ден откриват нови схеми за незаконно включване.
Технологичната престъпност вече е индустриална. Станчев припомня, че „първата мярка, която предприехме, беше подмяната на амортизираните електромери. Това струваше между 20 и 25 милиона лева, но беше необходимо“. А престъпниците стават по-хитри. В Кюстендил например е разкрита криптоферма с щети за 1,3 млн. лв. за едва два месеца; в Херково – оборудване за добив на криптовалута за 1,5 млн. лв.; в Петрич - нелегална спиртоварна, която консумира 150-200 kWh на час. „Тези фирми са фантоми, няма кой да плати сметките“, казват от компанията. Допълнително таксуваната енергия се равнява на месечното потребление на град като Кюстендил, което е индикатор за мащаба на проблема.
Ромските квартали - редовни платци, претоварена мрежа
В ромските махали се вижда една от най-интересните трансформации в сектора. Събираемостта на сметките е 99%, но инфраструктурата там е под повишено напрежение. „Едно време, когато бяхме електромонтьори, най-големият проблем бяха ромите. Сега там събираемостта е 99%“, отбелязва Цветков. Причината за новото предизвикателство е социална. Заради програмите за енергийна помощ много домакинства преминаха на отопление с климатици, но в зле изолирани постройки, което води до свръхпотребление. „Ние инвестираме повече там, отколкото в други квартали“, разкрива Цветков.
В София, в квартал „Факултета“, вече работят пет нови трафопоста, а три други ще бъдат открити в Кюстендил преди празниците, когато мрежата традиционно „прегрява“ от завръщането на гурбетчиите. ЕРМ Запад монтира бронирани табла с алармена система, а в най-рисковите квартали работят и охранителни фирми. Въвеждат се и медиатори. Това са хора от същите общности, които преговарят с абонатите при задлъжнялост или нужда от разсрочени плащания.
„Животът струва повече от лайковете“
През последните години електроразпределителните дружества са изправени пред нов, необичаен риск - опасните видеопредизвикателства в социалните мрежи. Деца и младежи се катерят по стълбове или инфраструктура по железопътните линии, за да снимат зрелищно съдържание, а електрическата дъга при съоръжения със средно и високо напрежение може да убие човек без дори да докосне кабел. За да реагира превантивно, ЕРМ Запад стартира кампанията „Животът струва повече от лайковете“, в която участват популярни влогъри, Електроенергийният системен оператор, болница „Пирогов“ и неправителствени организации.
Официална световна статистика за такива инциденти няма, но случаите съществуват и често завършват фатално. Този нов фронт на работа показва, че дигиталният преход не е само въпрос на технологии, а и на отговорност към общността и човешкия живот.
Дигитализация под финансов натиск
Дори най-умните устройства остават безсилни без пари за мрежата, която ги прави полезни. „Нашата работа е да осигуряваме инфраструктурата, не да определяме цената на тока“, подчертава Радослав Цветков, който напомня, че приходите на оператора са ограничени до таксите за достъп и пренос, а не от продажбата на електроенергия.
Одобрените от КЕВР инвестиции често не са достатъчни за реалните нужди, а европейските средства, макар и договорени, не достигат до дружеството. По втората линия за смарт инфраструктура на стойност 76,2 млн. лв. средствата се намират в специална сметка на Министерството на финансите и изплащането се бави. „Изпратени са фактури, 29 млн. лв. сме инвестирали вече, а досега сме получили 0 лв.“, казва Цветков.
Европейската комисия вече е предупредила, че до 2030 г. мрежите в ЕС се нуждаят от 730 млрд. евро инвестиции, като 10-15% от тях трябва да стигнат до България. Засега обаче подобна визия остава неясна, докато ЕРМ Запад изпълнява изискванията за дигитализация в график, но на кредит за сметка на други критични приоритети.
Смарт електромерите обещават бъдеще, в което клиентите управляват потреблението си с едно докосване на приложение, възобновяемите източници се интегрират естествено в мрежата, а загубите стават история. Но реалността днес е друга: остарялата инфраструктура скърца под новите натоварвания, технологичната престъпност изпробва границите на мрежата, а парите за ремонт и развитие идват бавно, когато въобще дойдат. Дигиталната трансформация е път, а не мигновено състояние и този път минава през стомана, бетон, човешки труд и политическа воля. Защото умният измервателен уред не прави мрежата умна, ако кабелът под него е на ръба.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
