Има риск от разминаване между търсене и компетентности
Преходът към зелена и кръгова икономика, съчетан с ускорената дигитализация, изправя пазара на труда в България пред необходимост от дълбоко преосмисляне на уменията във всички сектори. Вместо еднократни решения, процесът изисква целенасочен и силно регионализиран подход, съобразен с икономическата структура и потребностите на предприятията по места. Това е един от основните изводи в анализ на Икономическия и социален съвет, който поставя акцент не толкова върху количеството на работните места, колкото върху качеството и адекватността на наличните компетентности.
Обучението като слабо звено
Един от най-сериозните проблеми, очертани в анализа, е изключително ниското участие на заетите в обучение и повишаване на квалификацията. По данни на Националния статистически институт едва около 2-3% от хората на възраст между 15 и 64 години са участвали в някаква форма на обучение през последните 12 месеца. Това е ниво, което е многократно под средното за Европейския съюз, където този дял достига около 11% според Евростат. Тази разлика не е просто статистическа, а има пряко отражение върху способността на икономиката да се адаптира към технологичните и екологичните промени.
Паралелно с това данните на Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта, базирани на ежегодните проучвания на потребностите от работна сила, показват трайно търсене на технически специалисти, оператори на производствени инсталации, експерти по информационни и комуникационни технологии и по енергийна ефективност. В условията на зелен и цифров преход този недостиг се задълбочава и превръща преквалификацията и надграждането на уменията в ключов инструмент, който трябва да бъде насочен не общо, а по конкретни сектори и региони.
Новите позиции и старите дефицити
Прогнозите на CEDEFOP (Европейския център за развитие на професионалното обучение) допълнително подсилват това заключение. До 2030 г. повечето нови работни места в България ще изискват средни и високи квалификации, като най-острите дефицити ще се концентрират в техническите професии, услугите и ИКТ сектора. Това означава, че без системни и добре структурирани програми за преквалификация рискът не е в липсата на заетост, а в нарастващо несъответствие между търсените и наличните умения - процес, който може да блокира растежа дори при наличие на инвестиции и пазарно търсене.
В този контекст се очертава и още едно структурно предизвикателство - образователната система и пазарът на труда се движат с различна скорост. Докато икономиката все по-бързо изисква гъвкави, комбинирани умения и способност за работа с нови технологии, голяма част от обучителните програми остават ориентирани към остарели профили и твърде теоретични модели. Това забавяне води до парадокса предприятията да изпитват недостиг на кадри дори при наличие на безработни или икономически неактивни хора. Без механизми за бързо актуализиране на учебното съдържание и по-тясно партньорство между бизнес, образование и публични институции, този разрив има потенциала да се задълбочи. Именно тук се крие рискът зеленият и цифровият преход да се превърнат от възможност в източник на социално напрежение.
Секторите под натиск на зеления и цифровия преход
В енергоинтензивната индустрия и тежкото машиностроене преходът изисква нов тип компетентности, свързани с работа с нисковъглеродни технологии, системи за улавяне и съхранение на въглерод, управление на водородни процеси и цифрово наблюдение на производствените линии. Това са умения, които не могат да бъдат изградени спонтанно и изискват целенасочени инвестиции в обучение.
В строителството и сектора на недвижимите имоти фокусът се измества към прилагането на NZEB (почти нулево енергийни сгради) стандарти, работа с Building Information Modelling (строително информационно моделиране), монтаж и поддръжка на енергийно ефективни системи и използване на кръгови материали. Агро-хранителният сектор от своя страна все по-силно разчита на прецизното земеделие, IoT сензори, дронове и анализ на данни за оптимизиране на добивите, което променя профила на търсените кадри дори в традиционно „нискотехнологични“ дейности.
Транспортът и логистиката са подложени на паралелен натиск от дигитализацията на веригите за доставки и прехода към електромобилни и водородни автопаркове, докато ИКТ и високотехнологичните сектори изискват все по-широк набор от умения - от киберсигурност и управление на големи масиви от данни до интегриране на изкуствен интелект в бизнес процесите.
Регионалните различия като решаващ фактор
Анализът ясно показва, че универсални решения за пазара на труда не съществуват. В Югозападния район на България, където доминират услугите и ИКТ секторът, нуждите са насочени към напреднали дигитални умения, управление на проекти и нефинансова отчетност, свързана с ESG изискванията. В Южния централен район, със силна преработваща промишленост и логистика, приоритет стават индустриалната автоматизация, енергийната ефективност и базовите дигитални умения за малките и средни предприятия.
Югоизточният район, с концентрация на енергийни производства, е изправен пред необходимостта от профили, свързани с възобновяеми енергийни източници и водородни технологии, като за въглищните региони около Стара Загора ключова роля ще играят мащабните програми за преквалификация по линия на Фонда за справедлив преход. В Северна България акцентите варират от морска и пристанищна логистика и прецизно земеделие в Североизтока до мехатроника, кръгови процеси и дунавска логистика в Северния централен район, докато Северозападът остава най-уязвим с нужда от базови дигитални умения и практическа преквалификация.
Към това се добавя и фактът, че достъпът до обучение и преквалификация сам по себе си е неравномерно разпределен по региони. В редица области липсват достатъчно обучителни центрове, гъвкави форми на обучение и връзка между местните предприятия и образователните институции, което прави адаптацията на работната сила значително по-трудна. Малките и средни предприятия извън големите икономически центрове често не разполагат с капацитет да инвестират самостоятелно в развитие на умения, а без координирана публична подкрепа това задълбочава различията между регионите. Така икономическият потенциал на цели територии остава неизползван, въпреки наличието на европейски и национални финансови инструменти. В този смисъл регионалният подход не е допълнение към политиките за заетост, а тяхна ключова предпоставка за успех.
Нужни са спешни и гъвкави мерки
Икономическият и социален съвет формулира ключов извод, който променя традиционния прочит на проблема - основният риск пред пазара на труда не е масова безработица, а структурно несъответствие между търсените и наличните компетентности. Това разминаване се усилва от регионалните различия, ниското участие на възрастните в учене през целия живот и ограничената цифрова зрялост на малките и средни предприятия.
Недостатъчните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, заедно с високата енергоинтензивност на отрасли като металургията, химическата и циментовата индустрия, създават допълнителен натиск. В същото време в други сектори - машиностроене, хранително-вкусова промишленост и строителство – съществува реален потенциал за оптимизация и повишаване на конкурентоспособността, ако човешкият капитал бъде адекватно подготвен.
Според анализа изходът минава през спешни и гъвкави мерки - валидиране на вече придобити умения, обучение, насочено към конкретни сектори и региони, и бърза адаптация на образователното съдържание към новите реалности на зеления и цифровия преход. Именно тук пазарът на труда се превръща не просто в икономически, а в стратегически въпрос за развитието на страната.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
