Заетостта у нас на пръв поглед изглежда стабилна, но анализ на Института за пазарна икономика върху данните на НСИ за второто тримесечие на 2025 г. показва сериозни структурни размествания.
Проблемите са по възраст, образование, икономически дейности и професионални класове.
Най-тревожни са данните при младите – групата 15–24 години отчита спад от 3,1 процентни пункта, а при 25–34-годишните влошаването е дори по-драстично – минус 6,2 пункта.
Младите са между сивия сектор и безработицата
„Няма драстични промени на пазара на труда. Нивото на заетост е относително високо – дори не достигат хора, чрез които фирмите да разширят дейността си и да има икономически растеж“, коментира зам.-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева пред Нова телевизия.
Тя припомни, че през последните пет години намалява броят на младежите, отпаднали от училище, но безработицата сред младите остава по-висока от средната за ЕС. „Това значи, че младите не са подготвени за пазарното търсене или се занимават с неща извън учене и работа. Именно последните са най-тревожната част от обществото. Единият вариант е да са част от сивата, недекларирана заетост – това са 500 000 души, които дърпат статистиката за доходите надолу“, изтъкна тя.
Вносът на работници – запълване, а не изместване
Минчева бе категорична, че вносът на работници от чужбина не трябва да се разглежда като пряка заплаха за местните кадри. „Не може да се говори, че те изместват българското население, защото работодателите предпочитат да наемат местни хора – за да няма бюрократични проблеми и документални забавяния. Да не си представяме социален дъмпинг, напротив, работодателите са недоволни, че не могат да използват потенциала на младото поколение“, подчерта тя. Вносът остава предимно сезонен – за периоди от 3 до 5 месеца.
Евтината работна ръка и скритият натиск върху младите
Според икономиста Стоян Панчев обаче реалността е по-различна. „Внесли сме населението на Смолян два пъти като работници. В секторите, в които те имат най-голямо присъствие, се забелязва най-голям спад на заетостта на българите – туризма, строителството и промишлеността. Изместени са младите и най-неопитните и необразованите. Всъщност работници не се намират заради ниските заплати“, коментира той. Така сезонният внос на работна ръка се оказва пряко свързан с ниското заплащане и липсата на реална перспектива за младите българи.
Туризмът расте, но няма кой да работи
По-зрелите възрастови групи (35–44 г. и 45–54 г.) бележат умерени спадове в заетостта – съответно от 2,8 и 1,8 пункта, докато при най-възрастните (65+) има дори лек ръст от 0.4 пункта спрямо миналата година. Това ясно очертава затрудненията пред навлизането на младите работници, особено в сезонни сфери като туризма и селското стопанство.
Според председателя на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Павлин Косев недостигът на кадри вече е осезаем навсякъде. „В туризма се внасят много работници, но това е защото сферата се разширява. Има ниша, заради която има нужда от повече кадри, правят се и онлайн обучения. Има и работодатели със социални пакети и подходи, с които мотивират служители, които идват от трети страни всяко лято. Някои дори провеждат изнесени интервюта в малки населени места“, обясни той.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
