България търси политическа подкрепа за влизане в еврозоната. „Водим постоянни консултации с нашите партньори от еврозоната", заявява министърът на финансите Владислав Горанов в интервю за Bloomberg. Той допълва, че България отговаря на формалните критерии за въвеждане на еврото, с изключение на показателя за сближаването. „За съжаление сме далеч под равнището от 70% от БВП на глава от населението спрямо средните стойности за еврозоната, което другите държави имаха към момента на присъединяването си към единната валута", казва министърът. Той изразява убеждението си, че разширяването на еврозоната е и политически процес: „Европа трябва да бъде по-голяма и по-единна, за да запази своята конкурентоспособност и да преодолее световните предизвикателства, идващи от Азия, Русия, Латинска Америка. Интеграцията следва да продължи с бързи темпове". Финансовият министър напомня, че страната ни е една от малкото държави, които упорито се стремят към присъединяване към единната валута и, освен формалните критерии, има и множество политически аргументи в подкрепа на това. „Една официална молба за членство би била рискована. Трябва да убедим нашите партньори, че трябва да бъдем част от този паричен съюз", обръща внимание той, като уточнява, че определен срок за това няма. „Ще кандидатстваме, когато разберем, че сме готови и че молбата ни няма да бъде отхвърлена", заявява Владислав Горанов.
В отговор на въпрос министър Горанов отбелязва: „Не мисля, че банковият сектор носи някакви рискове за икономиката. Стрес тестовете и прегледът на качеството на активите през 2015/2016 г. преминаха много добре. Очаквам банките да бъдат по-активни, така че увеличеното кредитиране да осигури допълнителен потенциал за икономически растеж". Той допълва, че равнището на необслужваните кредити намалява и банковата система има капацитета да намали равнището им до средното за ЕС през следващите 3 години.
По отношение на АЕЦ „Белене" министърът на финансите уточни: „Търсим варианти за завършване на проекта чрез частни инвестиции, без никакви държавни гаранции, гарантирано закупуване на енергията или гарантирани цени на енергията. Има предварителен инвеститорски интерес". Владислав Горанов казва още, че ако проектът е жизнеспособен като частна инвестиция, той ще бъде завършен. В противен случай, ще се търсят други варианти, които биха могли да включват използване на реакторите за увеличаване на капацитета на АЕЦ „Козлодуй".
„Спечелихме изборите с ангажименти за повишаване на личните доходи, подобряване на инфраструктурата и модернизиране на страната като цяло", заяви още министърът на финансите. По думите му икономическият растеж на България през последните няколко години е показал слабост на пазара на труда вследствие на напускането на страната на голям брой квалифицирани работници, като същевременно много от останалите тук работници нямат необходимата квалификация. „За съжаление образователната система не отговаря на потребностите на икономиката и нейното реформиране е приоритет", обръща внимание той. В коментар за икономическата конюнктура министърът посочва: „Публичното и частното потребление ще бъдат основният източник на растеж. Имаме ниски данъци и ниски производствени разходи, но в същото време инвестициите са ограничени поради липсата на увереност, че същите ще бъдат защитени при евентуални търговскоправни спорове". Затова и той отбелязва съдебната реформа като водещ приоритет за правителството - за да се гарантира равно третиране на всички стопански субекти.
Финансовият министър обявява, че след като станат ясни данните за второто тримесечие, е възможно кабинетът да повиши прогнозата за икономическия растеж за тази година до 3,9%. Очакванията му са бюджетният дефицит тази година да бъде по-нисък от заложената цел и може да бъде свит до по-малко от 1,4% от БВП с подобряване на събираемостта на приходите. „Няма никакъв фискален риск. Успяхме да убедим коалиционните партньори на правителството, че бюджетът не може да бъде увеличаван толкова, колкото биха искали те", коментира той. Според него сме натрупали достатъчно бюджетни резерви и няма да има никаква нужда от външно финансиране за тази и евентуално за следващата година.
Излизането на Великобритания от ЕС няма да засегне пряко двустранната търговия на България, тъй като е в малки обеми, но вероятно ще окаже влияние върху субсидиите, каза още Горанов. "Брекзит поставя предизвикателство пред политиката на сближаване на ЕС", каза Горанов. "Малко вероятно е нетните донори да увеличат приноса си, за да запазят непромененото ниво на субсидии за по-бедните страни, въпреки че България ще настоява за запазване на портфейла на помощта. Колкото по-малкото икономическо несъответствие има на континента, толкова по-добре за всички", каза министър Горанов.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
