Бизнес и синдикати се хванаха за гушите, Борисов лавира, Желязков балансира
Бюджетът за 2026 година взриви напрежението както между работодателите и синдикатите от една страна, така и между бизнеса и кабинета от друга. Националният съвет за тристранно сътрудничество стана сцена на остри обвинения и разменени обиди. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев заяви пред бТВ, че бизнесът отказва да бъде „съучастник в погрома на публичните финанси и икономиката“. Той определи проектобюджета като „грабеж, а не политика“ и предупреди, че с новите осигуровки и по-високите минимални заплати „се наказват тези, които създават добавена стойност“.
„Когато един работник получава 100 лева, вече ще трябва да се платят 58 лева данъци и осигуровки вместо 53. Това е вдигане на най-високия данък – данък труд“, каза Велев. Работодателите научили за проектосметката на страната „от медиите, без нито един ден за консултации“. Според него увеличаването на администрацията е безконтролно, а „в България има с една трета повече полицаи от средното за ЕС, като 20% от тях са пенсионери или с ТЕЛК“.
Главният икономист на КНСБ Любослав Костов и Велев влязоха в остър спор, като синдикалистът заяви, че позицията на работодателите е „лицемерна“, защото те „водят сепаративни разговори с властта, а после играят жертви пред обществото“. „Не можете да блокирате държавата само защото не ви харесват някои промени в данъците“, заяви Костов по повод оттеглянето на бизнеса от преговорите в Тристранния съвет. Той защити вдигането на осигурителните вноски, като подчерта, че само 0,88% ще се поемат от работниците, а останалото – от работодателите. По думите му разходите за администрация остават почти без промяна – 7,8% тази година срещу 7,9% догодина. „Това не е раздуване, а поддържане на публични услуги“, каза Костов, допълвайки, че „този бюджет не е враг на бизнеса, а опит за баланс между сигурност и доходи“.
Икономистите: Няма апокалипсис, но има нужда от дисциплина
Докато социалните партньори си разменяха упреци, икономистите се опитаха да върнат разума в разговора. Според Румен Гълъбинов положението не е бедствено: „Дефицитът от 3% е реален и управляем. Новият държавен дълг основно финансира стария, а съотношението дълг към БВП остава около 30%, едно от най-ниските в ЕС.“ В изява пред Нова телевизия той определи бюджета като „експанзионен, но не безразсъден“, тъй като разширените разходи след пандемията стимулират икономиката, без да подкопават фискалната устойчивост.
Главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов обаче предупреди, че държавата вече харчи повече, отколкото икономиката може да издържи. „Дълги години преразпределяхме около 40% от БВП, а сега държавата иска да похарчи 45%. Данъчната система няма капацитет да събере толкова“, каза той. Богданов предвижда натиск за вдигане на данъци, ако тенденцията не се обърне. „Ще дойде момент, в който дори това няма да ни спаси от свръхдефицит, както в Румъния“, предупреди експертът.
И двамата икономисти обаче са единодушни - проектобюджетът не е катастрофа, а предупреждение, че България трябва да запази фискална дисциплина и да съкрати неефективните разходи.
Премиерът Желязков: Диалогът ще се върне
Премиерът Росен Желязков реагира на проваленото заседание на Тристранния съвет с дипломатичен тон. Според него отсъствието на работодателите е „невербална форма на диалог“. „Работата на което и да е правителство не може да бъде изолирана или самоцелна. Ще излезем по-силни от тази ситуация и още следващата седмица ще се похвалим с ефективен диалог“, каза той. Премиерът изрази увереност, че „троицата на диалога – синдикати, работодатели и власт – може да работи само в пълния си състав“, като подчерта, че това е единственият път към стабилност и доверие.
Борисов: Бюджетът е за хората, не за корпорациите
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов защити бюджета, заявявайки, че той няма да бъде жертван под натиск. „Държавата е дотирала бизнеса с милиард и сто милиона от юни насам за по-евтин ток. Сега майките, лекарите, учителите, военните и полицаите вземат повече. Това е бюджет за хората“, каза той в парламента.
Борисов заяви, че прави среща с работодателите, за да „върне разума и разговора на масата“, но предупреди, че няма да допусне поскъпването на стоките да бъде обвързано с въвеждането на еврото. „Този риск съм го премерил – и няма да го позволя“, категоричен бе лидерът на ГЕРБ. След разговора с бизнеса обаче съобщението еб лаконично: „Проведохме конструктивен разговор…Диалогът с реалния сектор е ключов за стабилността и развитието на страната и ние ще го поддържаме. Разговорите продължават в Министерството на финансите в разширен формат и с участието на други институции“.
Деевски: Подкрепям бюджета, всичко е за хората
Подкрепям бюджета. Всичко, което сме поискали за хората, е там, коментира лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски. Той даде пример, че е запазено увеличението на парите за полицаите и за военните, както и предвидената капиталова програма за общините през Българската банка за развитие.
Аз казах, че това правителство ще го подкрепям заради хората. Всичко е вътре (в бюджета, бел. авт.) и се случва, заяви Пеевски.
Йордан Цонев също каза, че ДПС-Ново начало подкрепя проектобюджета. Не сме склонни на отстъпки, заяви той относно недоволството на работодателите. За последните няколко години са получили енергийни помощи за шест милиарда и половина, идва време малко да се затегнат тези отношения относно задълженията на бизнеса към държавата, каза зам.-председателят на ДПС-Ново начало. По думите му увеличението от 2% на осигурителната тежест се налага заради дебалансираното състояние на пенсионната система. Цонев бе категоричен, че ДПС-Ново начало не подкрепя отмяната на плоския данък.
620 евро минимална заплата, вдигат пенсиите
Министерството на финансите представи проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 година, заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2026–2028 г. За първи път документите са изготвени изцяло в евро – символичен и практичен знак за влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. Според министъра на финансите Теменужка Петкова, рамката е съобразена с европейските изисквания, гарантира фискален баланс и стабилен преход към новата валута.
Фискална рамка и макроикономически показатели
Бюджетът за 2026 г. предвижда салдо по консолидираната фискална програма от 3% от БВП – същото равнище се запазва и за 2027–2028 г. Приходите, помощите и даренията по КФП възлизат на 31,2 млрд. евро, а разходите и трансферите – на 33,8 млрд. евро общо. Очакваният БВП е 120,1 млрд. евро, с прогнозен растеж от 2,7%. Делът на приходите достига 42,8% от БВП, като растежът се дължи на нови приходни мерки и ефекта от политики, приети през 2025 г.
Максималният нов дълг през 2026 г. е ограничен до 10,4 млрд. евро, включително 3,26 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE), насочен към укрепване на отбранителната индустрия.
Държавен дълг и фискален резерв
В периода 2026–2028 г. държавният дълг ще остане в умерени граници: 37,6 млрд. евро през 2026 г. (31,3% от БВП), 43,5 млрд. евро през 2027 г. (34,2%) и 49 млрд. евро през 2028 г. (36,6%). Минималният фискален резерв е заложен на 2,4 млрд. евро, което осигурява буфер срещу външни шокове. Така страната запазва баланса между инвестиции и дългова устойчивост, в съответствие с европейските критерии.
Социална и осигурителна политика
От 1 януари 2026 г. осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ се увеличава с 2 пункта, а от 2028 г. – с още един. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се става 620,20 евро, а максималният нараства до 2352 евро през 2026 г., 2505 евро през 2027 г. и 2659 евро през 2028 г. Минималната заплата се повишава до 620,20 евро, а обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст – до 460,17 евро месечно.
Обезщетенията при неизползван отпуск за майчинство и осиновяване ще се изчисляват на 75% от дължимото. Пенсиите ще се осъвременяват по т.нар. швейцарско правило, а в бюджетния сектор е предвидено 5% увеличение на заплатите. В образованието целта остава минимално възнаграждение на учителите – 125% от средната заплата. Увеличават се и средствата за общините – за култура, социални услуги и здравеопазване.
Данъчна политика и фискални мерки
Приходната част на бюджета се базира на по-строга събираемост и промени в данъчното законодателство. Данъкът върху дивидентите и ликвидационните дялове се увеличава от 5% на 10%, а контролът върху стоки с висок фискален риск се засилва чрез електронно проследяване. Въвежда се задължително електронно отчитане на продажбите с одобрен софтуер на НАП. Продължава плавното увеличение на акцизите върху тютюневите изделия, запазват се облекченията за семейства с деца и се насърчава зеленият преход чрез благоприятен амортизационен режим за електромобили.
Европейска рамка и стратегически цели
Финансовата политика на България за периода 2026–2028 г. следва новите европейски правила за икономическо управление – по-гъвкави, но и по-строги. Бюджетът е съобразен с Програмата за управление на България 2025–2029 г. и поставя акцент върху балансирана фискална политика, укрепване на публичните финанси и успешното въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г.
„Целта е финансова стабилност и предвидимост за бизнеса, сигурност за домакинствата и доверие от европейските партньори“, подчерта министър Теменужка Петкова.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
