Българинът развърза кесията, напълни курорти, молове и заведения, но отрезвяването тепърва предстои
Пълни банки, пълни портфейли, кълни заведения, бум на бързите кредити. След пандемията, инфлационните удари и политическите сътресения, българинът развърза кесията. И започна да харчи като за последно. За всичко, което бе отлагал: пътувания, ремонти, автомобили, по-качествен живот. Заплатите скочиха, потреблението се избухна, депозитите се раздвижиха, търговията и туризмът подскочиха.
По-беден от Европа, но по-гладен за растеж
На европейския фон България влезе в 2025 г. като догонваща, но по-динамична икономика. Докато в еврозоната доминираха опасенията от забавяне, прогнозите за България сочеха реален ръст от около 2% през 2025 г. и 2,1% през 2026 г., на фона на по-слабо външно търсене. Световните финансови институции бяха още по-предпазливи и очакваха ръст от около 1,6% след по-силната 2024 г., когато икономиката нарасна с 2,8%.
Вътрешните данни обаче дадоха различна перспектива. Националната статистика отчете силно първо тримесечие с ръст на БВП от 3,1% на годишна база и произведен обем от 45,6 млрд. лева по текущи цени, или по 7093 лева на човек за три месеца. В по-дългосрочен план догонването спрямо Европейския съюз продължава - България вече достига 66% от средното европейско ниво по БВП на човек по покупателна способност, при едва 28% в края на 90-те години.
Това догонване не е абстрактна статистика. То се усеща в ежедневието - в по-добрия достъп до услуги, в по-високите доходи и в промененото потребителско поведение. Българите започнаха да харчат повече не защото са станали богати, а защото виждат перспектива и смисъл да го направят сега, а не „някой ден“. За икономиката това означава по-голяма устойчивост срещу външни шокове и по-силен вътрешен двигател на растежа.
Доходите растат по-малко, но по-реално
2025 г. не беше година на шумни скокове в заплатите, но беше година на устойчиво нарастване на реалните доходи. Ръстът на възнагражденията се забави спрямо предходните години, докато инфлацията постепенно се охлаждаше след новото си повишение в началото на годината. Това доведе до по-здравословен баланс между доходи и цени, който подкрепи покупателната способност на домакинствата.
Този по-умерен ръст имаше и стабилизиращ ефект. За разлика от периоди, в които увеличението на заплатите бързо се изяждаше от инфлацията, през 2025 г. домакинствата започнаха да усещат реален напредък. Това позволи по-дългосрочно планиране - не само месечни разходи, но и по-големи покупки, които изискват увереност в бъдещите доходи.
От гледна точка на бизнеса по-равномерното потребление улесни управлението на разходите и инвестициите. Вместо резки пикове и спадове, компаниите наблюдаваха по-предвидимо търсене през годината.
Лятото, което върна туризма в играта
Летният сезон на 2025 г. се превърна в ключов тест за туристическия сектор и той го издържа. След години на несигурност българите масово се върнаха към морето, а чуждестранните туристи към българските плажове. Хотелиерите отчетоха висока заетост в пиковите месеци, а ранните записвания още през пролетта напълниха курортите.
Особено важно за бизнеса беше, че растеше не само броят на туристите, но и разходът на турист. Хотели, ресторанти и развлекателни обекти отчетоха по-високи средни сметки, което директно подобри рентабилността на сектора. Това позволи на много компании да инвестират обратно в персонал, в ремонти, в удължаване на сезона, вместо просто да наваксват загуби от предходни години.
Летният туризъм през 2025 г. показа и промяна в поведението на българските туристи. Все по-често се търсеха по-добри хотели, допълнителни услуги и преживявания, а не просто евтина нощувка. Морето се превърна в един от най-ясните символи на голямото харчене. Стана място, където потреблението се вижда и носи приходи.
Силната зима и планината като инвестиция
Финалът на 2024 г. и началото на 2025 г. зададоха тон и за зимния сезон. За периода от 1 декември до 25 март регистрираните туристи в зимните курорти надхвърлиха 1,8 млн., като някои пазари отбелязаха значителен ръст, включително двуцифрен. Очакванията за сезон 2025/2026 остават високи - с ново увеличение от около 5% на туристите в Пампорово, Банско и Боровец.
Зимният туризъм донесе сходен, а на места и по-силен бизнес ефект. По-дългият престой, по-високите цени на пакетите и допълнителните услуги превърнаха сезона в сериозен източник на приходи за цели региони. Планинските общини усетиха ефекта не само в хотелите, но и в търговията, транспорта и услугите.
Фактът, че зимните ваканции вече не се възприемат като компромисен разход, показва дълбочината на промяната. Българите са готови да харчат повече за свободното си време.
Банките - много спестявания, още повече кредити
Финансовата картина през 2025 г. беше белязана от парадокс. От една страна депозитите на домакинствата достигнаха исторически високи нива. От друга кредитната активност продължи да расте. Българите не изхарчиха спестяванията си, но започнаха по-смело да използват заемни средства за важни решения.
Паралелният ръст на депозити и кредити показва стратегическо поведение. Спестяванията остават като буфер, докато кредитите ускоряват покупката на жилище, инвестицията в бизнес или подобряването на стандарта на живот. Ипотечните кредити останаха водещ сегмент, а потребителските заеми нараснаха благодарение на по-добрите доходи и стабилния пазар на труда.
За банковия сектор това означаваше активна, но сравнително контролирана година. Конкуренцията между банките се изразяваше не толкова в лихвите, колкото в условията и гъвкавостта. Голямото харчене тук не беше безразсъдство, а премерен финансов риск.
Имотите между страха и рационалността
Пазарът на имоти през 2025 г. остана силен, макар и напрегнат. Очакванията за въвеждане на еврото, заедно с инфлационния опит от последните години, тласнаха много хора към покупка на жилище или земя. Сделките в големите градове останаха на високи нива, а селата около София, като Бистрица, Лозен, Панчарево, Герман и Железница, отчетоха нови ценови рекорди и активни строителни процеси. На пазара излязоха къщи за милионери на стойност 1,5 млн. евро.
Имотният пазар продължи да функционира като убежище за спестяванията. Купувачите вече не действаха еуфорично, но когато взимаха решение, го правеха сериозно и с дългосрочна логика. Именно затова имотите останаха един от най-видимите канали на голямото харчене през 2025 г.
Автомобили, молове и мощни кампании
Автомобилният пазар следваше европейската тенденция към стабилизация, но в България търсенето остана устойчиво. Европейска статистика дори отчета, че в България пазарът на употребявани автомобили е най-голям в ЕС. Продажбите на нови и употребявани автомобили продължиха да растат, с ясно изразен интерес към по-икономични и хибридни модели. Автомобилът остана символ на стабилност и независимост, въпреки високите разходи.
Моловете и търговските паркове се превърнаха в социални пространства, а не просто в места за покупки. Кампании като Черния петък показаха, че голямото харчене има и психологически ефект и той е в усещането за участие в общ икономически ритъм, който надхвърля индивидуалното потребление.
Големите вериги и новото ежедневие
Веригите за хранителни стоки бяха сред най-големите печеливши от голямото харчене. Оборотите им нараснаха рязко, а премиум сегментът, включващ биопродукти, гурме храни и готови ястия, растеше по-бързо от масовия. Средната стойност на покупката се увеличи осезаемо.
Онлайн икономиката и куриерският натиск
Паралелно с физическите магазини 2025 г. беше и година на рекордна онлайн активност. Българските платформи за електронна търговия отчетоха високи обороти, а международните играчи засилиха присъствието си. Куриерските фирми работеха на предел, особено около големи кампании и празници.
Онлайн инфраструктурата направи голямото харчене по-бързо и по-достъпно. Решенията за покупка се взимат за минути, а стоките стигат до дома за дни, което допълнително ускорява икономическия оборот.
Поглед към 2026 - между оптимизма и риска
Прогнозите за 2026 г. обаче остават предпазливи. Очакванията са за ръст около 2-2,1%, което означава продължаващо, но умерено догонване. Рисковете остават - геополитически конфликти, високи лихви, несигурност в еврозоната - но потреблението вероятно ще остане ключовият двигател.
Ако доходите продължат да растат над инфлацията и пазарът на труда остане стабилен, голямото харчене може да се превърне в новата норма, а не в еднократен феномен.
Най-голямото харчене
И все пак най-мащабното харчене през 2025 г. не беше нито в моловете, нито в курортите, нито в банките. То беше в политиката. Харчеха се идеи, доверие и обществена енергия - в избори, кризи, студиа и социални мрежи.
Докато парите, вложени във ваканции, жилища и образование, ще останат в икономиката като инвестиция в по-добър живот, политическата сметка тепърва предстои да бъде платена. И именно от това ще зависи дали 2026 г. ще бъде продължение на голямото харчене или начало на голямото отрезвяване.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
