Преди окончателното влизане на еврото, банките отчитат рекордни депозити.
Отчетеният тези дни от БНБ ръст от 12,2 на сто през юли на годишна база на депозитите на домакинствата в България се дължи по-скоро на сигурното влизане на страната в еврозоната от 1 януари 2026 г., защото през последните седем-осем години темповете на растеж на депозитите на гражданите най-често са между седем и девет процента. Това каза в интервю Тихомир Тошев, управител на "КредитЦентър", потърсен за коментар във връзка с публикуваните от централната банка данни, пред БТА.
От Асоциацията на банките в България напомниха, че в своята последна макроикономическа прогноза БНБ посочва, че вследствие на предстоящото присъединяване на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. се очаква ускоряване на растежа на депозитите през втората половина на 2025 г. Причината е предвижданото по-активно депозиране на свободни парични наличности в банковата система с оглед бъдещото им превалутиране в евро, допълват от асоциацията, като изтъкват, че данните потвърждават тази тенденция. Парите в обращение (пари извън парично-финансови институции) намаляват с 4,4 на сто на годишна база към юли 2025 г. и достигат 26,7 млрд. лв., което представлява спад от 7,4 на сто спрямо края на 2024 г. (28,9 млрд. лв.). От АББ очакват тази тенденция да се запази, а вероятно и да се ускори към края на годината, като тя напълно съответства на посочената по-горе динамика.
Разглеждайки годишната динамика на измененията/ръста на депозитите на домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата, виждаме почти идентични темпове на изменение при депозитите, коментираха от Асоциацията.
АББ посочва, че според прогнозата на БНБ този растеж ще се ускори до 15,7 на сто за депозитите на неправителствения сектор, главно поради по-интензивното депозиране във връзка с присъединяването ни към еврозоната. Ключов фактор е и премахването на банковите такси за внасяне на левове по сметка на каса или на банкомат от повечето банки за определен период от време. В прогнозата на БНБ се очаква също този растеж да се забави за неправителствения сектор до 6,3 на сто към края на 2026 г., а през 2027 г. да нараснат с 8 на сто, като тогава основен двигател ще бъдат доходите на домакинствата и динамиката на заплатите, напомнят от Асоциацията на банките в България.
Според кредитния консултант Тихомир Тошев сега заради улеснената възможност да сменим левовете в евро част от така наречените "пари под дюшеците" излизат и влизат в банковата система под формата на депозити, за да може на 31 декември през нощта автоматично и безплатно да се превалутират в евро. Експертът изтъкна, че това не са спестявания от миналата година, а са пари, трупани от българите с години.
От АББ изтъкнаха, че основната причина за ускорения растеж на депозитите в лева е депозирането на свободните парични наличности и процесът ще се засили още до края на годината във връзка с предстоящото присъединяване към еврозоната. От макроикономическа гледна точка допълнителен двигател е нарастването на доходите на българите. Средната работна заплата расте с 12 на сто на годишна база през второто тримесечие на 2025 г. и изпреварва значително инфлацията. Това създава предпоставки за по-високо равнище на спестяванията в домакинствата, посочиха от АББ.
Тихомир Тошев напомни, че през последните години депозитите растат постоянно и вече българите държат в банките над 94 млрд. лева. За съжаление те не са поравно разпределени между всички български граждани, като около 20 процента от притежателите на депозити държат 80 процента от сумата. Останалите 80 процента имат по-скоро малки депозити до 20 000 лева. В този дял около 15-16 процента от депозитите са до 5000 лева, което според експерта на фона на сегашната икономическа среда в страната и средните доходи не са сериозни спестявания, но такива са възможностите на част от българите.
През последните две години, в които инфлацията започна да става едноцифрена, според Тихомир Тошев се очертават две тенденции - ръст на депозитите като цяло и "стопяване" на малките спестявания. Въпреки че инфлацията у нас вече е овладяна, а средните доходи нараснаха, цените останаха високи и това подлага на натиск хората с по-малки депозити и по-ниски доходи, които изпитват необходимост да попълват дупки в семейния бюджет, посягайки към и без това малките си спестявания, коментира експертът. Продължаваме да обсъждаме, че България е с най-ниската минимална заплата в ЕС, с най-ниските доходи в Общността и трябва да се работи за увеличаването им, а това е и причината голяма част от хората в по-малките населени места все още да работят за минимална или близка до нея заплата и да не мога да спестяват, допълни Тошев.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
