Фабриките ни правят лютеница с изгнил зарзават от Гърция, твърдят производители

Фабриките ни правят лютеница с изгнил зарзават от Гърция, твърдят производители | StandartNews.com

Дългогодишни зеленчукопроизводители от Димитровградско изкорениха градините си и ги засадиха с жито и рапица. Кооператорите от свободно сдружение "Раковски" имали зеленчукови плантации близо 40 години. Радвали се на изобилна и качествена продукция. Били известни с вкусните си зеленчуци дори и зад граница. Отглеждали 300 декара чушки, 100 декара патладжани и 250 декара домати.

Ентусиазмът им обаче секнал преди две години, разказва Тянка Тенева, която е член на сдружението. Хората не издържали на ниските изкупни цени, непрекъснато подбивани от вносния зарзават, и спрели производството.

За да оцелеят, повечето от тях се принудили да станат зърнопроизводители, за да получават редовно държавни субсидии. Мъчно им е обаче, че чисто икономическите подбуди са ги принудили да зарежат това, от което разбират най-добре.

За да не фалират след няколкогодишната агония, разпродали зеленчука на безценица. Повечето продукция пласирали на едро на борсата в Плодовитово. Там обаче непрекъснато им извивали ръцете заради дъмпинг на чуждата стока. Така производителите се принудили да продават на изключително ниски цени. Дори и консервните предприятия се научили да купуват стоката от съседите - Турция и Гърция, жалват се стопаните. Според леля Тянка и другите земеделци от кооперацията изкупували продукция с най-долнопробно качество, а после замазвали положението с различни овкусители. Така дори изгнилите домати им вършели работа. През това време българската качествена и, естествено, по-скъпа стока загнивала, а производителите бавно потъвали. Всичко това принудило хората от димитровградската кооперация да се спасяват, както могат. "Всичко сме загърбили и два корена домати нямаме вече", казва с тъга леля Тянка.

Въпреки че вече не е пряко в зеленчукопроизводството, тя следи изкъсо процесите на родния пазар. Според нея преди две години изкупните цени на зарзавата на тържищата били сравнително по-добри, отколкото са сега. За произведените от кооператорите чушки едрите търговци плащали на място по 50 ст. на килограм. Ако не успееш при най-добрите условия да пласираш стоката за пазара, изходът е един - тя да отиде във фабриките. Там обаче цената на висококачествените български чушки например падала на 0,25-0,27 лв. за килограм, което е далеч под себестойността на произведената продукция, обяснява Тянка Тенева. Тя е обнадеждена от амбициите на новия земеделски министър проф. Димитър Греков да спре вносните дъмпингови цени, които съсипват родното производство. Кооператорката е категорична, че трябва да се обърне внимание не само на вноса от Турция, но и на този от Гърция.

"Струва ми се, че оттам има реекспорт. Убедена съм, че Гърция не произвежда толкова много домати, колкото внася у нас. Имам информация, че нашият домат в Гърция в момента се търгува на 1,5 евро за килограм. При нас гръцките домати идват за 1 лв. на борсите. До клиентите стигат за около 1,60 лв. за килограм. В същото време българските домати са около 2-2,20 лв. за кг. Разликата означава, че българинът заради това, че е беден и не може да си позволи качествен продукт, яде най-големите боклуци, третирани с химикали от Гърция. Време е да се направи нещо в защита на българското зеленчукопроизводство, което през последните години е занемарено от правителството", казва Тянка Тенева.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай