Предвижда се на 21 юли Европейската централна банка (ЕЦБ) да осъществи първото увеличаване на лихвените проценти от 2011 г. насам. Очаквайки новината банките и финансовите пазари се готвят да се изправят срещу предизвикателствата на по-високите лихви – по-скъпи кредити насред икономическа криза, която влошава перспективите за бизнеса.
Прогнозите стават все по-мрачни с всеки изминал ден, тъй като инфлацията в еврозоната и в Европейския съюз като цяло продължава да се увеличава, а икономическият ръст да се забавя. Компромисът, който ЕЦБ трябва да направи в тази ситуация, прави действията и много непопулярни, а задачата й – по-трудна от тази на която и да е централна банка по света.
Агенция Ройтерс задава пет ключови за банките и пазарите въпроси, които занимават умовете на икономическите анализатори.
1. Колко умерено ще бъде повишението на лихвите?
Най-очакваното е да има умерено повишаване на основния лихвен процент. С 25 базисни пункта ръст на лихвата ЕЦБ ще се опита да овладее рекордната инфлация от 8,6% в еврозоната. За последен път банката повиши лихвените проценти през 2011 година. А лихвата по депозити от -0,5% е отрицателна от 2014 г. насам.
Не е изключено и по-голямо повишаване, например 50 базисни пункта, особено като се има предвид слабостта на еврото, но анализатори твърдят, че е малко вероятно, предвид притесненията да бъде поразен икономическият растеж.
„Повече от 25 базисни пункта в сегашната ситуация биха били възприети от пазара като много остър сигнал“, смята Мартин Волбург, старши икономист в „Дженерали Инвестментс“ (Generali Investments).
2. Как ЕЦБ ще облекчи напрежението върху пазара на облигации?
Банката е готова да обяви нов инструмент за борба с фрагментирането на пазара, в отговор на скока в доходността на облигациите, който удря най-тежко най-задлъжнелите държави. Финансовите власти не са решили дали трябва да обявят размера и продължителността на новата схема за закупуване на облигации.
Ако бъде обявен голям пакет, това може да повиши доверието в ангажимента на ЕЦБ, за да се бори с т.нар. рискове от фрагментиране, при по-малък размер – инвеститорите ще бъдат разочаровани. Ето например сегашната тежка политическа криза в Италия пречи на правителството да получи достъп до по-евтин финансов ресурс.
„Колкото по-мощен е готвеният инструмент, толкова по-малък е рискът той да бъде тестван от пазара“, посочва главният икономист за Европа на банка UBS Райнхард Клузе.
3. Как прогнозата за свиващия се растеж се отразява на решението за повишаване на лихвените проценти?
Инвеститорите ще искат да знаят дали да очакват през септември още едно, по-голямо повишаване на лихвените проценти, което вече се появи като възможност посред изявленията на централните банкери преди месец. Това е важно на фона на влошените прогнози за икономическия растеж, заради опасността от нарушаване на доставките на природен газ за Европа.
Паричните пазари намаляват очакванията за размера на паричното затягане от страна на ЕЦБ (в резултат от ръста на лихвите) и анализаторите оценяват, че времевият прозорец, в който ЕЦБ трябва да действа, може да се затвори по-рано от очакваното.
„По-слабите икономически перспективи ще повлияят на плановете на ЕЦБ за затягане на паричното предлагане“, казва Волбург, който чертае сценарий за покачване на лихвите по депозитите до 1,25% до края на 2023 година.
4. Очаква ли Европейската централна банка рецесия?
Следващата поредица от икономически прогнози на ЕЦБ ще бъде публикувана през септември, но без съмнение шефката на банката Кристин Лагард ще бъде питана за нейните виждания относно бъдещето на икономиката на еврозоната.
Срещата на управителния съвет на банката на 21 юли съвпада с крайния срок, обявен от Русия за приключване на „плановия годишен ремонт“ на основния газопровод, пренасящ руски газ до Германия – Северен поток“. Страховете, че Русия ще спре напълно доставките на газ за Европа засилиха неимоверно страховете от изпадане в рецесия.
В най-новата й прогноза е видно, че Европейската комисия очаква икономиката на еврозоната да нарасне с 1,4% през 2022 г., т.е. по-малко от планираните по-рано 2,3% на сто.
„ЕЦБ трябва да признаят, че рецесията е възможна, но това не бива да е тяхната основна грижа в момента“, вярва Андрю Мълинър, ръководител на отдела по общи глобални стратегии в инвестиционната фирма „Джейнъс Хендерсън“.
5. Тревожи ли се ЕЦБ от слабото евро?
Спадът на курса на еврото до паритет по отношение на щатския долар, което се случва за първи път от две десетилетия, представлява проблем за ЕЦБ. Ако банката остави валутата да пада свободно, това още повече ще изостри инфлацията, а тя вече е доста над прогнозираните едва 2 процента. Защитата чрез по-сериозно повишаване на лихвите пък почти сигурно ще удари по растежа. Затова дилема сякаш няма, а такива ходове в подкрепа на еврото се смятат за малко вероятни.
„Те знаят, че да се впуснеш в този порочен кръг, а именно да се опитваш да подкрепяш валутата си чрез инструментите на централната банка е доста опасно, тъй като трябва да затягаш твърде много, което наранява икономиката, а и валутата“, категоричен е Мълинър.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
