Всяка година на 18 август, Деня на Успението на Св. Иван Рилски, патрон на българските миньори и работещите в минната промишленост, българската минна общественост чества своя професионален празник - Деня на миньора.
По предложение на пернишките въглекопачи, цар Фердинанд издава Указ, с който определя 18 август – Деня на успението на Св. Иван Рилски, за ден, в който се чества професията на миньора, дава дан на уважение и преклонение пред неговия труд, посветен изцяло на хората. Труд, който дава светлина, топлина, суровини за практикуването на много професии, суровини, без които днешното технологично ниво на човечеството би било немислимо.
Определянето за патрон на българските миньори на Свети Иван Рилски не е случайно. Най-българският светец притежава характерните черти на професията на миньора: твърдост, воля, състрадание и човеколюбие.
В Деня на миньора "Стандарт" потърси съпредседателя на БАПИМ Даниел Йорданов, за да разговаря с него зда битката със сивия сектор и новите решения в индустрията.
– Г-н Йорданов, какво е състоянието на подсектора на добива на инертни материали към днешна дата и кои са структурните проблеми, които задушават работещите по правилата?
Целта на Асоциацията, като член на Българската минно-геоложката камара, е този подсектор да бъде максимално светъл и да има конкуренция между всички участници на пазара. От години работим за ограничаване на незаконния добив, за законодателни промени, които насърчават изсветляването на сектора, и за по-стриктен контрол върху влагането на строителни и инертни материали във всички производства. Сивият пазар обаче остава осезаем проблем. Той подкопава усилията на компаниите, които са инвестирали в устойчиво развитие, и влияе върху качеството на крайния продукт – от бетона и настилките по пътищата до добавките в храните за животни и индустриалните суровини.
– Тоест проблемът не е само в добива, а и в начина, по който материалите се проследяват и влагат по веригата?
Точно така и това рефлектира в доста аспекти. Ако се абстрахираме от факта, че ние губим като компании, които сме инвестирали в устойчиво развитие на бизнеса, всичко това се отразява върху качеството на предоставяните крайни услуги, защото ние сме в началото на една дълга верига и всъщност тази верига води след себе си много проблеми. В момента липсва реална проследимост.
- Как липсата на контрол върху материалите се отразява върху инфраструктурата?
Когато се вложи инертен материал с неясен произход в бетона, той отива в строителството, после в производството на изделия, без гаранция за произход и качество.
Всъщност и пътищата, по които пътуваме, имат много проблеми с качеството на настилките, защото в тях често се влагат несертифицирани материали, които не са преминали необходимите изпитвания.
Дори в момента знам, че се подготвят няколко големи участъка за строителство на пътища и поради недостиг на подготвени кариери за доставка на необходимите количества инертни материали, се измислят някакви крайни варианти за „попътен добив“ и „циментова стабилизация“, която още никой не е постигнал като качество. Резултатът е кратък живот на настилките и високи разходи за ремонти. Сега се въвеждат нови мерки за контрол върху шофьорите, но е време да погледнем и към качеството на самите пътища.
Ако в основата не стои проверен и сертифициран материал, никакъв трафик контрол няма да компенсира бързото компрометиране на настилката, което е една от основните предпоставки за пътно-транспортни инциденти.
– Какво е решението?
Един от работещите варианти, според нас, е въвеждането на баркод система. В момента честа практика е декларация за съответствие, издадена за легално добит инертен материал, да се използва многократно при предлагането на незаконно добити количества. Ако всяка декларация се регистрира и „отписва“ от системата при влагането ѝ в конкретен обект, ще се спре тази злоупотреба, защото по цялата верига – от кариерите до строителния обект – ще има пълна проследимост на вложения материал. Това, разбира се, е дълъг процес, защото изисква доста законодателни промени, но като краен ефект ще спре влагането на некачествен материал във всякакъв вид производство. За да работи системата обаче, процесът трябва да започне от проектирането и да се контролира от самото разрешение за строеж. Само така ще има ефект.
– Когато говорим за незаконен добив, един от често обсъжданите казуси е добивът на инертни материали от речни корита. Какво се промени там и има ли още злоупотреби?
Заедно с WWF успяхме да постигнем законова забрана за добив от реки – важна стъпка, защото тази практика беше разпространена, особено в Родопите. Досега често се прикриваше под формата на „корекция на реката“, а добитият материал се продаваше без концесия и без контрол. Почистването на реките е необходимо, но когато то се извършва, материалът трябва да се предлага чрез търг и при участие на повече кандидати, а не по преценка на една община.
– Как се отразяват държавните политики върху добива?
Тази година осезаемо се усеща свиване на пазара – около 50%, според колеги в бранша. Причината е, че няма активни държавни инфраструктурни обекти. На този фон тежест се оказа и еднократната такса, въведена с бюджета – тя беше изчислена по миналогодишни обеми, но тази година пазарът е свит. В някои случаи тежестта върху реално реализирания обем е 150%. Това поставя под сериозно напрежение особено по-малките концесионери. Вече има случаи на върнати концесии, прекратени дейности и затруднения с покриване на текущите задължения.
Тези обстоятелства подчертават колко важно е политиките към сектора да бъдат съобразени с реалната динамика на пазара и да има гъвкавост в трудни периоди. Инвеститорите се нуждаят от ясни правила, предвидимост и диалог с институциите. Това е особено важно, предвид сложността и дължината на целия процес по придобиване на концесия – понякога от първото проучване до реален добив минават десет години. Процедурата включва геоложки проучвания, оценки по ОВОС, регистрация на открития, разрешения, уреждане на права върху земята и проекти за рекултивация – всичко това е свързано със значителни разходи и без гаранция за бърз старт. Секторът има желание да работи устойчиво и по всички правила. Ако условията станат по-предсказуеми и административните процедури – по-ефективни, това ще има пряко отражение върху целия строителен сектор и качеството на инфраструктурата у нас.
– Къде виждате напредък в сектора и кои са най-често срещаните заблуди за него?
Да, има напредък. От една страна, държавата започна да показва желание за по-активен контрол – вече има промени в законодателството, включително забраната за добив от речните корита, което беше важна стъпка. От друга страна, и вътре в самия бранш се случват смислени промени. Повечето инвестиции в последно време са насочени към оптимизация – използване на възобновяеми източници, модернизиране на старите инсталации с мобилни решения, които работят директно в забоя, и намаляване на разходите за транспорт, гориво и персонал. Все повече компании преработват и остатъчни материали – утайки, стерилен отпадък, които преди се смятаха за неизползваеми. Днес те намират приложение като добавки в пластмаси, в селското стопанство, в керамичната индустрия – например кварцовият пясък се добавя към глината за производство на керемиди. Това е добра тенденция – хем е екологично, хем има реален икономически ефект върху стабилността на дружествата.
Много хора не осъзнават, че голяма част от нещата, които ползваме ежедневно, съществуват именно заради добива на инертни материали. Калциевият карбонат влиза във фуражите, в добавките за животни, в козметиката – паста за зъби, червила – в почти всички пластмаси. Кварцовият пясък и карбонатите се използват и във филтри за басейни, в строителството, в производството на субпродукти.
Все още обаче индустрията остава неразбрана. В обществото често се гледа на добива суровини само като на разрушение, а истината е, че без инертни материали няма пътища, язовири, метро, сгради, канали – нищо от онова, което наричаме инфраструктура. При това законно опериращите компании минават през сложни процедури, ОВОС, задължения за възстановяване на терени – това са ангажименти, които малко други сектори имат преди започване на реална дейност. И именно този светъл бизнес е най-силният поддръжник на контрола. Когато има ясни правила и те се спазват, всички печелят – и индустрията, и държавата, и обществото.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
