Икономическите сътресения и търговските войни продължават да пренареждат търговските пътища, като това важи с голяма сила за Армения.
След като Русия наложи пълна забрана за внос на арменски плодове и зеленчуци, заради европейския курс на Ереван, страната се изправи пред безпрецедентна криза.
Руският пазар традиционно поемаше между 95% и 97% от целия аграрен експорт на кавказката република. Изправени пред угрозата от масови фалити в оранжерийния сектор, арменските фермери и правителството предприеха светкавична и радикална диверсификация.
Днес резултатите вече са налице, а новината отекна директно от Брюксел и Маскат. В сила влезе спасителният пояс от Европейския съюз, който включва мащабен безмитен режим за арменски стоки.
В официално изявление външният министър на Армения Арарат Мирзоян днес потвърди, че страната вече отваря изцяло нови географски посоки за свежата си продукция, а сред водещите дестинации той посочи Оман, където вече стартира директен износ.
Големият пробив и евроквотите
Преференциалният търговски режим на ЕС премахва вносните мита за близо 80% от стоките от Армения за срок от две години.
Документът обхваща над 300 продуктови групи. Бизнесът в Ереван очевидно е усетил накъде духа вятърът още преди официалния старт на облекченията. Данните на министерството на икономиката на Армения показват, че аграрният им износ към ЕС вече е отбелязал грандиозен скок от 51%, достигайки 717 милиона долара. Най-сериозен ръст записват Чехия, Хърватия и Белгия.
Когато става въпрос за пресни плодове и зеленчуци обаче, Брюксел действа предпазливо, за да защити европейските фермери.
Безмитен достъп е даден само в рамките на строги годишни тарифни квоти. За кайсиите лимитът е закован на 7 000 тона, а за краставиците — на 6 500 тона годишно. Износът на грозде е ограничен до 5 000 тона, докато прасковите и ягодите имат право съответно на 3 500 и 2 500 тона безмитен внос. Списъкът се допълва от череши с квота от 2 000 тона, сливи с 1 500 тона и круши с едва 750 тона на година.
Заплаха ли е вноса за българския фермер
Вероятността българските пазари да бъдат залети от евтини арменски ягоди е минимална, а родните оранжерийни производители няма защо да се притесняват.
На първо място, тежката и бавна логистика е пагубна за пресните плодове. Ягодата е изключително нежна и бързоразваляща се стока, която изисква перфектни хладилни вериги и скоростен транспорт. Сухопътният маршрут от Армения до Балканите през Грузия и Черно море е твърде бавен и сложен за подобен тип деликатна продукция.
На второ място се издигат фитосанитарните бариери и сертификацията. За да стъпят реално в големите търговски вериги у нас и в ЕС, арменските стопанства тепърва трябва да преминат през тежки процедури за евросертификати.
Именно липсата на такива международни документи послужи за официален мотив на Москва да блокира границата си за тях.
На трето място, истинският конкурент за родните земеделци си остава Гърция. Българският пазар на ягоди е традиционно и силно доминиран от масирания гръцки внос през пролетта и турската продукция през останалата част от годината. Арменските количества просто не могат да се състезават количествено и логистично на този терен.
Цени и държавни субсидии
На местно ниво арменските плодове са изключително евтини и конкурентни. За да спаси сектора, правителството в Ереван въведе специални държавни субсидии, които покриват сериозна част от транспортните и логистичните разходи за експорт на свежа оранжерийна продукция. Тези субсидии обаче се топят по дългия път към Европа заради високите разходи за транспорт и опаковане по стандартите на ЕС, което би изравнило крайната цена на арменската ягода с гръцката.
Точно тук идва географският обрат, потвърден от министър Арарат Мирзоян. Вместо да губят енергия в пренаситения и силно регулиран пазар на плодове в Източна Европа, арменските производители пренасочват най-луксозната си стока към богатите арабски пазари от Персийския залив – Оман, ОАЕ и Катар. Там купувачите са готови да платят премиум цени, които напълно оправдават скъпия самолетен карго транспорт. Чрез директни въздушни коридори арменските премиум ягоди стигат до Дубай и Маскат за часове, заобикаляйки бавните сухопътни граници.
Какво ще видим в България
Ако пресните ягоди и краставици от Армения ще пътуват предимно към Близкия изток, то новият безмитен режим на ЕС ще доведе у нас други арменски хранителни стоки.Преработената продукция няма количествени ограничения и влиза без квоти. Много скоро в специализираните магазини и големите вериги в България можем да очакваме известните арменски консервирани зеленчуци, като печени патладжани и чушки по традиционни рецепти.
На родния пазар се очаква да се появят и натурални премиум сокове от нар и дива малина, както и сушени кайсии, сини сливи и кавказки орехи с висока добавена стойност. Сериозен потенциал има и бутилираното арменско вино от местни сортове, което също се радва на силна държавна подкрепа за пазарен пробив на европейска почва. То е от уникалния местен сорт грозде Арени.
