Неделя,

2019: ТОП 10 на бг икономиката

От: Славка Бозукова -
A
A
A
  • Ключовите думи за годината са растеж, износ, зони и стартъпи
  • Големите енергийни сделки останаха за догодина, екологията ще е ключов фактор

В месеците на забавяне на най-едни от най-големите икономики в света, на търговско напрежение между Изтока и Запада, на засилващи се притеснения около Брекзит и страхове от приближаваща се криза, българската икономика остава зад гърба си е една от най-успешните си години на прехода.  
Производството, търговията и услугите отбелязваха, с малки изключения, стабилност на продажбите, увеличаване на обемите и благоприятна среда на бизнес климата.
Световните организации завишиха първоначалната прогноза за ръст в размер на 3,1 процента, като очакванията за годината са реалният растеж да е над 3,5 процента.  
Безработицата спадна до рекордните 3,7 на сто, а ръстът на БВП за първи път отчете като сериозен фактор и увеличения износ. Добавената стойност в БВП стабилно нараства, инвестициите за първите 9 месеца се удвоиха спрямо същия период на миналата година, но запазиха регионалния си дисбаланс. Затова и от разширението на АМ "Хемус", както и от темпа на осъществяване на останалите инфраструктурни проектки на държавата, ще зависи и укротяването на демографската криза.
Заплатите са с двуцифрен ръст, с толкова нараснаха и ипотечните заеми. Банките са стабилни, очакват рекордни финансови резултати, а сливането на Пощенска банка и Пиреус е поредното доказателство, че преструктурирането на финансовия сектор е в посока окрупняване. За разлика от миналата година, негативни сигнали в застраховатления сектор нямаше, а очакванията са за подобрени резултати.
Ръстът на икономиката ни е съпоставим с държавите от Източна Европа и изпреварва този в западната част на ЕС, затова и следващата година може да се очакват намалени заявки от европейските ни партньори, а излизането на Великобритания от ЕС ще донесе търговско напрежение и с Острова.
Големите структуро-определящи сделки останаха за догодина. След неуспешния опит да привлечем "Фолксваген", надеждите за следващата година са в посока Южна Корея. За догодина остават големите сделки в енергетиката - спозуменията с Русия за цената на газа, транзита с Турция и Гърция, бъдещето на АЕЦ "Белене" и американските централи. Сделката за ЧЕЗ също се връща в изходна фаза след решението на КЗК.
Финансовите резултати на държавните предприятия бележат подобрение, но акценът следващата година ще бъде фокусиран върху качеството на продукцията и услугите и особено по параметъра – екология.
Приключването на програмния период на ЕС и подготовката за новия ще са главният фокус на предприемачите ни, тъй като основният работодател досега бе само държавата, но занапред спечелването на европейски пари ще зависи с много по-голяма степен от осигуряването на допълнително финансиране.
Бизнесът пристъпва в новата година с умерен оптимизъм и с надежди за реформи в редица инфарктни сектори, както и за ново финансиране при по-добри условия, свързани с влизането ни в чакалнята на Европа и в Организацията за икономическо сътруднечество и развитие, което допълни ще вдигне имиджа на България и ще ни подготви за новия период от 2023 година, когато най-вероятно ще приемем еврото.         

1.    Стабилен растеж, висок рейтинг

2019 година бе една от малкото години през прехода, в която първоначалният ръст на икономиката от 3,1 процента има всички шансове да се покачи с 5 процентни пункта до 3,6 процента.
По последните данни на НСИ с 3.7% нараства брутният вътрешен продукт през третото тримесечие спрямо същия период на миналата година. В номинално изражение той достига  31,5 млрд. лв., а реализираната добавена стойност през този период е 27 млн. лв.
През третото тримесечие отчетлив принос за регистрирания икономически растеж спрямо второто тримесечие на годината вече има увеличението на износа на стоки и услуги - с 3.4%, както и на крайното потребление - с 0.9%
Външноикономическото салдо ни е положително, безработицата е рекордно ниска – 3,7 процента. Заплатите в държавния сектор са се увеличи през годината с 10 процента, а в частния сектор – между 12 – 15 на сто.
В резултат на високия ръст, България се нареди на пето място по растеж на икономиката, а кредитният й рейтинг, който е инвестиционен, бе повишен и от трите най-големи рейтингови агенции за първи път през последните 10 години, така че се доближи най-добрите ни позиции от началото на века. Разликата е, че тогава вдигането на рейтинга имаше политически отблясък с влизането в ЕС, докато сегашното повишаване се дължи изцяло на подобрената макроикономическа и финансова среда.
 
2. Сделката за изтребителите ни изкачи на партньорско ниво

Срещата на премиера Бойко Борисов с американския президент Доналд Тръмп е политичекото събитие на годината, а сделката за покупката на осем многофункционални самолета F-16 блок 70 е най-голямата не само в обастта на отбраната, но и в национален мащаб. Цената за 8-те изтребителя и цялото необходимо въоръжение и оборудване е 1,256 млрд. долара (2,188 млрд. лв.).  Конгресът на САЩ одобри финансова помощ от близо 60 млн. долара, което смъкна реално на цената под 1,2 млрд. долара. Всички 8 самолета трябва да бъдат доставени до 2023 г.
В цената е включено и наземното оборудване. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов подписка четири договора за цялостната доставка на самолетите и оборудването. Първият договор е за доставка на осем самолета с допълнително оборудване и обучение на пилотите, вторият - за боеприпаси за самолетите, третият - за ракетите "въздух-въздух" и четвъртият - за система за наблюдение и управление на машините. Шест от самолетите ще са едноместни, а два ще са двуместни.
Одобряването на сделката мина с поредица от скандали още от началото на годината, когато депутатите гласуваха мандат на правителството да започне преговори със САЩ за покупката. Президентът Радев и БСП се противопоставиха на прозрачността на сделката и параметрите й.
През юли договорът с Локхийд Мартин мина през парламента с гласовете на управляващите и ДПС, а против решението гласуваха БСП, "Boля" и "Aтaĸa". Веднага след това пpaвитeлcтвoтo aĸтyaлизиpa бюджeтa, а пpeзидeнтът Pyмeн Paдeв нaлoжи вeтo въpxy cдeлĸaтa, което впоследствие бе отхвърлено от депутатите. Дни по-късно Дъpжaвният дeпapтaмeнт нa CAЩ пoздpaви Бългapия зa peшeниeтo дa ĸyпи бoйните caмoлeтa F-16, а четири месеца по-късно Доналд Тръмп лично приветства Борисов и даде за пример България като една от страните, която харчи над 2 процента от БВП за отбрана.

3.    Най-сетне летище София с нов концесионер

След години наред политически спорове какво да е бъдещето на Летище София, през юли министерството на транспорта и съобщенията най-после избра концесионер в лицето на “Соф кънект“, в който участват фондът Meridiam, австрийската строителна компания Strabag и операторът на летище Мюнхен. На второ място остана френско-турският консорциум между Еърпорт Де Пари и TAB Хавалиманлъръ Холдинг, а на трето място беше класирана Фрапорт България, която е концесионер на летищата във Варна и Бургас.
Държавата отдава летището на концесия за 35 години с опция за удължаване на срока, взема еднократно при подписването на договора 550 млн. лв. и отделно всяка година получава концесионно възнаграждение в размер на 40-50 млн. лв.
Всички загубили търга фирми светкавично обжалваха решението пред КЗК, но през октомври Комисията остави без уважение жалбите им и даде зелена светлина на новия концесионер в очакване дали фирмите ще решат да занимават с въпроса и съда.
Целта на новия концесионер предвижда баланс между капиталовите разходи, летищните такси, броя на пътниците и процента от приходите, който може да предостави на държавата.  Не залагат огромни инвестиции, защото това ще доведе до по-високи летищни такси, а съответно и до повишаване на цените на самолетните билети.  Стратегията за промяна на летището включва четири етапа и изграждане на трети терминал, който трябва да е готов до 2030 г.

4.    Рекордна сума за продажбата на Виваком

В началото на ноември Британската телекомуникационна и медийна компания "Юнайтед Груп" (United Group) се съгласи да придобие водещия български телекомуникационен оператор "Виваком" (Vivacom). Сумата на сделката е 1,2 млрд. евро.
"Виваком" беше пусната в продажба по-рано тази година, като "Юнайтед Груп" проведе ексклузивни преговори за закупуване на българската телекомуникационна компания.
"Юнайтед груп", която бе сформирана официално през 2012-а година, оперира с телекомуникационни платформи и медии на Балканите.
През 2018-а година компанията беше закупена от британския инвестиционен фонд BC Partners. Продажбата е една от най-големите сделки, постигнати от "Юнайтед Груп", за консолидиране на балканската медийна и комуникационна индустрия.
Компанията, чийто собственик е BC Partners, закупи през май хърватския телеком Tele2 за 200 млн. евро и вече разполага с около 100 балкански компании.
Очаква се сделката да приключи през второто тримесечие на 2020 година след получаване на антимонополни одобрения. Това е шестата поредна продажба на телекома, след като той бе приватизиран през 2004 година.

5.    Заработи първият златен рудник

През август бе открит първия новоразработен златен рудник за добив на злато за последните 40 години. Той се намира край Крумовград, а инвестицията е на частната компания „Дънди Прешъс Металс“, която изгради изцяло мината и съпътстващите съоръжения.
Реалната експлоатация на рудника Ада тепе започна през юли, а няколко седмици по-късно бяха произведени първите количества златен концентрат. На хълма Ада тепе вече работят всички минни съоръжения. Рудата се добива по открит способ, а годишната преработка е 800 000 тона.
За извличане на златото не се използват цианиди. В рудника работят 238 души, над 90 на сто от тях са местни хора. Част от работниците в мината се върнаха от чужбина.

6.    Годината на стартъпите

2019 година беше най-силната за стартъп общността в България, като на тези компании все повече се разчита да са гръбнака, върху който да се гради икономика, растяща с много по-бързи темпове. Стартъп компаниите у нас стават все по-успешни, фондовете също се развиват, стартират и нови
Министерството на икономиката, чрез Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, подкрепи стартиращите предприятия с близо 100 млн. лева. Близо 30 млн. лева вече са договорени с компании, които разработват иновативни продукти, процеси и услуги, а останалите 67,2 млн. лева тече процедура.
Тази година София влезе в топ 10 на световните градове по започване на стартъп и е притегателен център за все по-големи компании в IT сектора. Само за 5 години софтуерният сектор бележи ръст от 120 процента и е най-бързоразвиващият се сектор, който създава нови високоплатени работни места.

7.    Чумата по свинете вдигна градуса на юлската жега

През лятото чума по свинете бе първото предизвикателство пред новия земеделски министър Десислава Танева, което вдигна градусите на юлската жега. Болестта изправи на нокти стопаните, доведе до масови проверки, разкри лоша хигиена, затвори ферми, изколиха животни. На пазара  цените на свинското се покачиха чувствително, а правителството разработи нов закон за ветеринарно-медицинския контрол, за да предотврати разрастване на болестта.
В страната общо бяха разкрити 35 големи огнища, засегнати бяха 12 области на страната. Общият брой на засегнатите животни достигна 131 961 свине. За стопаните, които се включиха в борбата със заразата и доброволно умъртвиха животните си в нерегистрираните обекти правителството изплати помощи. Към днешна дата 7430 са подадените заявления в 90 общини и 562 места и те ще получат обезщетения на стойност 2 229 000 лева.

8.    Фалитът на Томас Кук повлече Астрал холидейз

Две седмици след като най-старият британски туроператор  Thomas Cook шокира света с фалит, отраженията върху българската туристическа индустрия не закъсняха. На 8 октомври българският партньор на групата - "Астрал холидейз", който е и един от най-големите туроператори в страната, също обяви, че влиза в процедура по несъстоятелност след 24 години работа. Искането на компанията вече е вписано в информационната система за производства по несъстоятелност към правосъдното министерство.
Това реално бе първата пряка жертва на Thomas Cook, като "Астрал" движеше програмата като трансфери, екскурзии и т.н. на 200 хил. чужди туристи годишно от фалиралия оператор. Отделно от нея още над 50 хотела имаха неплатени сметки за летния сезон и тяхното финансово здраве е още неясно. За българските клиенти на "Астрал" фалитът обаче не изглеждаше опасен. Дружеството, с което "Астрал холидейз" има сключена застраховка за отговорност на туроператора, е "Уника". Проверка тогава в националния туристически регистър показа, че тя е с валидност до 14 ноември и е с лимит от 700 хил. лв.

9.    Инвестиците се удвояват, пробив във Враца

Тенденцията на ръст на преките чуждестранни инвестиции в България през последните години продължи, вече с по-високи темпове. По данни на БНБ за периода януари-октомври 2019 те възлизат на 953 милиона евро и превишават с 554 милиона тези от същия период на миналата година.
Макар ръстът да не е толкова съществен, колкото в предкризисния период, има една важна особеност -  чуждите капитали сега се насочват предимно към индустриални производства и сектори с висока добавена стойност, които създават голяма заетост и икономически растеж, за разлика отпреди 10 години, когато бумът на инвестициите бе предимно в областта на недвижимите имоти.
Въпреки това продължават регионалнитге дисбаланси в разпределението на чуждестранния капитал с предимно на инвестициите в Южна България – около Пловдив, Бургас, Хасково, Кърджали, Стара Загора и оформилите се там няколко големи икономически зони.
За сметка на това инвестициите в Северна България са все още недостатъчни -  с малки изключения в Ловеч, Габрово, Шумен и около Русе. Но, за радост, в най-проблемния регион - Северозапада, се оформи нова инвестиционна дестинация- Враца, където само за година влязоха над 50 милиона чужди вложения и от световно известни фирми - Теклас и МД Електроник.

10.    Банките успешни, Пощенска стана трета

След като през 2018-та с решението на БНБ бе финализирана покупката на СИБАНК от Обединена българска банка“, в резултат на която ОББ увеличи капитала си със 17,87 милиона лева, то за тази година най-важното събитие около кредитните ни институции бе сделката Пиреус – Пощенска банка.
Със синхронизирано откриване на три иновативни клона на 18 ноемврпи Пощенска банка отбеляза финализиране на  обединението, което приключи за рекордно кратък срок от четири месеца и половина, което поздиционира Пощенска банка на трето място както по размер на кредитния партфейл с обем от 7,5 милиарда лева, така и по размер на депозити – 9,3 млрд лв.
Годината бе успешна за всички банки у нас, тъй като растежа на икономиката, увеличеното потребление, засиленото търсене на ипотечни заеми и намалените лоши кредити, доведоха до поредните рекордни финансови резултати - към 30 септември 2019 г. печалбата на банковата система е 1.3 млрд. лв., или с 51 млн. лв. повече от тази за същия период на 2018 година.

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички