Днес Конституционният съд допусна за разглеждане по същество делото, образувано по поставени от главния прокурор Иван Гешев въпроси, свързани с имунитета на държавния глава. Решението е гласувано с девет гласа "за". Трима съдии са били на особено мнение. Това са Атанас Семов, Надежда Джелепова и Павлина Панова.
До питането на главния прокурор Иван Гешев се стигна след публикувани аудиозаписи от прокуратурата във връзка с разследване, в които се чува гласът на държавния глава. Новини за допустимостта на тълкувателното искане обаче не се появиха месец и половина, което забавяне влиза в конфликт с Правилника за организацията на дейността на Съда.
Според юриста Атанас Славов случаят не е предрешен. Трима конституционни съдии са гласували с особено мнение, т.е. те са били против казусът да се гледа по същество. "За мен е озадачаваща практиката с новото формулиране на въпросите и даването на възможност на главния прокурор да ги редактира", обясни мнението си Славов. По думите му това е нова практика на Конституционния съд.
Борислав Цеков се съгласи, че наблюдаваме нова практика на КС, която според него не е недопустима и изключи възможността да се мисли за предрешеност на казуса.
Атанас Славов изрази мнение, че по случая със зададените от главния прокурор въпроси не намира основания за тълкувателно решение, тъй като, ако при един сравнително ясен текст съдът се впусне в разсъждения, може да измени ясния му смисъл. "Считам, че докладчикът по делото Мариана Карагьозова, която е изтъкнат български конституционалист, ще предложи адекватно решение", каза той.
"Според мен решението, което ще вземе Конституционният съд, след като е допуснато за разглеждане тълкувателното искане, ще обогати практиката и ще даде един ясен алгоритъм, ясни очертания на правомощията и на прокуратурата, и на президентската институция от гледище на имунитета", посочи Борислав Цеков.
Той подчерта, че в практиката на Конституционния съд има ясни критерии кога едно тълкувателно искане следва да бъде допуснато, а именно: когато има противоречива правна доктрина - каквито в случая са налични по отношение на понятието "държавна измяна".
Втората предпоставка е да има практически казус, който поражда определени неясноти - такъв беше посочен от прокуратурата. И третото - да има тълкувателен интерес. В случая прокуратурата, която сезира КС, има такъв и очевидно съдът е приел, че тези предпоставки са налице, обясни Цеков.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
