Българската политика обичайно има кратка памет. Но дори и най-непаметливите у нас едва ли са забравили кой създаде основна част от проекта на задкулисието - ПП-ДБ, кой го легитимира и кой го изстреля във властта. Защото, когато един и същи човек първо изважда на сцената нови лица, после им дава институционална тежест, а накрая започва да се държи като техен най-яростен критик, това не е политическа еволюция, а внимателно режисирана амнезия. Или по-точно казано – амнезия по сметка и за двете страни.
Какво всъщност се случи? Историята с „Продължаваме промяната“ не започна от граждански порив, нито от спонтанна енергия на улицата, а от „Дондуков“ 2, от служебните кабинети и от онзи политически инкубатор, в който бяха създадени не просто фигури, а цели управленски амбиции. Именно там се роди проектът, който по-късно щеше да влезе във властта с лозунги за промяна и справедливост. Но още в първите си политически крачки демонстрира пълна синхронизация с президента Румен Радев и не криеше това. Дори напротив, превърна го в политически капитал с реплики като „С вас сме, г-н президент“.
Проектът, който се преструва на опозиция
Този съюз не беше случаен, нито временен, нито плод на обстоятелства. Той беше стратегически и дълбоко обвързан, защото върху него беше изградена цялата конструкция на властта и реално успя да вкара държавата в хаос за 5 години. Години, в които същият този нов модел буквално се просмука във всяко късче власт, за да овладее цялата страна.
Днешният опит на Радев да се дистанцира от ПП звучи не просто неубедително, а направо несериозно, защото не можеш да бъдеш архитект на една политическа сграда и след това да се представяш за случаен минувач, който няма нищо общо с нея.
Поредното доказателство за това е медийно разигралият се и добре обслужен от медиите на олигарха Иво Прокопиев уж конфликт между Румен Радев и Асен Василев. Сблъсъкът между хора, които едно време бяха официално едно цяло, а днес го играят политически опоненти изглежда повече като добре позната политическа постановка, отколкото като реален разрив. От Варна Радев говори за „сглобкаджии“ и престъпления, докато от Пловдив Василев го определя като „страхлив лицемер“. Малко по-късно от Добрич следва нова серия обвинения, с които добавя още напрежение към вече прегрялата политическа сцена.
Удобният конфликт
Тази размяна на реплики не е просто предизборна реторика, а внимателно поддържан конфликт, който има една основна цел – да създаде усещане за алтернатива там, където реално има взаимна зависимост. Радев атакува ПП-ДБ за това, че са се „прегърнали с мафията“, докато Василев отвръща с обвинения в лицемерие и противоречиви позиции по ключови теми, но нито един от двамата не излиза извън рамката на този удобен сблъсък, който не разрушава системата, а я поддържа жива.
Истината е, че подобни конфликти често не целят да разделят, а да консолидират електорати. Когато едни и същи политически играчи си разменят удари, но остават в едно и също поле, резултатът не е промяна, а преразпределение на влияние. Така се създава илюзия за избор, докато реално изборът остава в рамките на вече познатия сценарий.
„Ала-бала“ като модел на управление
Най-големият парадокс е, че този политически кръг влезе във властта с обещания да върне правилата и да извади държавата от „зависимости“, а вместо това остави след себе си усещането за „ала-бала“. Което се превърна не просто в скандал, а в символ на начина, по който се прави политика. Това не беше единичен случай, не беше грешка или недоразумение, а модел, който показа как зад гръмките обещания може да стои добре смазан механизъм за контрол и влияние.
И тук идва неудобният въпрос – кой носи отговорност за този модел? Защото не можеш да създадеш политически проект, да го изведеш на върха на властта и след това да се дистанцираш от последствията, когато той започне да се разпада под тежестта на собствените си противоречия.
Истината зад версиите
Истината е проста, но упорито избягвана – Радев не е страничен наблюдател на този процес, а негов ключов двигател. Той не просто даде старт на този политически проект, а му осигури легитимност, видимост и достъп до властта.
От своя страна ПП не са случайна жертва на политическата среда, а продукт на същата тази конструкция, която днес се опитва да се представи като разпадаща се. И когато днес тези два лагера си разменят обвинения, това не е битка за морал или за принципи, а сблъсък за контрол върху едно и също политическо пространство и един и същ електорат. Затова и този конфликт звучи кухо, защото зад него не стои истинско противопоставяне, а по-скоро опит за пренареждане на ролите в един и същ сценарий.
А най-точният съвет в тази ситуация звучи просто: Радев, прибери си вересиите. Защото когато си създал сценария, трудно можеш да убедиш публиката, че не познаваш актьорите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
