Страшилище за иманяри влезе в парламента

Адвокат Никифоров решава граждански спорове, разпуска с крос
Юристът горд, че бил "шестак", заловили 40 кг златни монети

Адвокат Лъчезар Никифоров от Перник е най-новият депутат в 43-тото Народно събрание. Той е от онези, които наричаме "шестаци", защото е работил в тоталитарната служба за сигурност, но никога не го е крил, а го има за свое достойнство. Положи клетва само преди дни, но не преживява радост от успеха. Защото заема мястото на починалата наскоро дългогодишна пернишка кметица Росица Янакиева. Тя водеше листата на АБВ в района и само заради нея и по нейна лична молба и силно настояване уважаваният юрист се хвърли в политиката. Повече от 20 години Лъчезар Никифоров е адвокат. В практиката му има главно граждански дела. Разплитал е десетки случаи на имотни спорове между роднини. Телефонът му е отворен за всички нуждаещи се от правен съвет. Не го вдига само когато е на дело в съда, но после връща обаждане и на всеки непознат номер.

През свободното му време често може да бъде видян по спортен екип на редовния крос в околностите на Перник или на стадиона. На спорт се отдава и когато ходи в селската къща в Трънско, която семейството има сравнително отскоро. Като дете е бил гимнастик, а по-късно тренира джудо. Но истинската му любов е волейболът. Това ги свързва и с президента (2001-2012) Георги Първанов, защото двамата са в управителния съвет на пернишкия волейболен клуб "Миньор". Неосъществена негова мечта е в Перник да има площадка за плажен волейбол, но затова пък е истински щастлив, че родният "Миньор" вече играе в националната Супер лига.

Другата страст на адвокат Никифоров са книгите. В дома си има огромна библиотека. Чете предимно история и документалистика. А за миналото на Перник е истинска енциклопедия. Преди време почерпи местните медии с една своя уникална находка. В руска книга от времето на Студената война, разказваща за историческото посещение на Хрушчов в САЩ, съвсем случайно той попада на писмо до руския политик, писано от легендарната за Пернишко игумения от времето на соца. Десетилетия наред монахинята баба Павла посрещаше много хора в Кладнишкия манастир "Св. Николай" и ги даряваше със смирението и мъдростта си в скърби и радости. През 1959 г. тя е впечатлена от стремежа на съветския ръководител към "траен мир и спокоен живот" и му пише писмо, в което разказва за себе си и манастира, но и заявява надеждата си православието да продължи да съществува свободно, "чисто, родно, без чуждо влияние, необвързано с никакви шпионски дела и не ограничавано нито от законната власт, нито от личната воля".

Дълго време Никифоров страни от политиката. Като една от причините е работата му като офицер в бившата Държавна сигурност. Когато се представя публично, той винаги разказва с гордост, че е "шестак", защото е работил в направлението за опазване на културно-историческото наследство. В резултат на работата му с другите офицери от звеното са спасени над 20 хиляди културно-исторически уникати, 40 килограма златни и 300 килограма сребърни монети. След като завършва право в СУ "Св. Климент Охридски" през 1977 г., Никифоров работи в юридическия отдел на Община Перник. През 1986 г. в ДС се създава първата оперативно-следствена група за борба с иманярската мафия. Младият юрист от Перник кандидатства за работа в нея, одобряват го и така попада в групата под ръководството на небезизвестния Димитър Иванов, с когото и до днес го свързва най-добро приятелство. Преди години част от безценните старини, заловени и спасени при десетки рисковани операции бяха показани в специална изложба "Спасените съкровища на България" в Националния исторически музей. В експозицията можеха да се видят монети от античността и средновековието, накити, военни доспехи, бронзови и сребърни статуетки, икони, апликации на колесници от тракийски гробници. Само един от уникатите - късноримски златен медальон на император Юлиян Апостат е оценен на 400 000 долара и е единственият запазен в света. Украсата на тракийската колесница, открита от иманяри в гробницата край село Винарово, е оценена на 2-3 милиона долара. Лъчезар си спомня добре случая от тази гробница. Той влязъл в нея, държейки фенерче в устата си, за да са свободни ръцете му, но се наложило да е пъргав и с краката. Влизайки вътре, насреща му се шмугнали два огромни смока. Тогава не се уплашил, но и до днес се бои от влечуги на два крака, облечени в лъскави костюми. Такива не само не са полезни за хората, но са вредни и за себе си, казва най-новият депутат в българския парламент.