В българската политика има една особена традиция – новите лица да идват със стари биографии. Или поне със стари фамилии.
Последният пример е от сутрешния блок на Нова телевизия, в който уж като журналист се появи "татковата" Ружа Райчева. Младата надежда на семейство Райчеви се материализира не толкова като самостоятелен глас, колкото като ехо от добре познатата школа на баща си Андрей Райчев. Последният е известен с няколко свои амплоата - социолог със съмнителна репутация, бизнесмен и дългогодишен участник в политическите инженерства на прехода.
И ако някой се е чудил как изглежда „приемствеността“ в българската социология – ето я: не като наука, а като семейна фирма за интерпретации.
Биография в сянка
Историята на Андрей Райчев не започва от телевизионните студия, а от съвсем друга епоха. В края на комунистическия режим той е пълномощник на ЦК на БКП, наблюдаващ идеологическата чистота в научните среди, след което бързо се преориентира към новата политическа реалност.
В началото на прехода оглавява НЦИОМ – позиция, която отваря врати както към влияние, така и към бизнес. Паралелно с това участва в създаването на частни социологически структури и мрежи, които постепенно се превръщат в основен инструмент за влияние върху публичния дневен ред.
През годините около него се натрупват не само политически контакти, но и сериозни бизнес интереси – от участие в десетки дружества до инвестиции в мащабни проекти като голф комплекса „Блек Сий Рама“. Така социологията в българския вариант се превръща не просто в наука, а в добре капитализирана дейност, в която границата между анализ и интерес често остава размита.
Сблъсък с реалността
Поводът – уж академичен. Ружа Райчева реши да раздава оценки за социологически проучвания и да говори за „активни мероприятия“ срещу бившия президент и настоящ мераклия за парламентарна позиция Румен Радев, но този път срещу нея не стоеше удобен събеседник, а Татяна Буруджиева, която я върна в реалността с репликата: „Социологията, както и лайковете, не избират депутати. Питай баща си!“ Реплика, която съдържа повече истина от цели томове „анализи“ на фамилната школа.
Проблемът не е, че Райчева има мнение. Проблемът е, че то се представя като експертиза, докато звучи като продължение на една дълга линия от „обслужваща социология“. Онази, която не измерва обществените нагласи, а ги моделира според поръчката. В случая-с помпане на рейтинга на Радев, който спада прогресивно със стъпването му на партийната сцена.
Към тази картина се добавя и кратката ѝ политическа спирка в „Има такъв народ“. Там тя беше част от проекта, докато не реши да си тръгне – по нейни собствени думи: „Проблемът ми беше, че в листите цъфнаха едни хора, които в кампанията просто ги нямаше. Че за министри се предложиха отново такива.“ Преводът е ясен – някой друг е получил поста, за който се е готвела тя.
Стар сценарий, нов афиш
Историята не е изключение, а модел. В този модел социологията не е дистанциран наблюдател, а активен играч – готов да се включи там, където има шанс за влияние.
Днес този шанс очевидно се търси в орбитата на Румен Радев. Около когото отново се подреждат добре познати фигури от прехода – анализатори, инженери и коментатори. Ако има нещо устойчиво в българската политика, това е способността ѝ да рециклира едни и същи лица в различни роли. Днес говорим за „нов проект“, утре за „алтернатива“, но зад думите стои една и съща логика: стар сценарий, нов плакат, същият актьорски състав. Или казано по-точно – нов политически проект със стар кадрови инвентар.
В крайна сметка не лайковете и телевизионните участия избират депутати. Но този случай показва друго – че често не се гони обществено доверие, а позиция в следващия проект. И когато чуем поредния „анализ“, въпросът е прост: това мнение ли е… или кандидатура за пост@
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
