Образованието трябва да е сред най-важните държавни приоритети, казва депутатът от „Прогресивна България” Нихал Йозерган
Нямаме магически пръчки
Журналистът е обществен посредник
Длъжни сме да съхраним културното и историческото ни наследство
- Г-жо Йозерган, Вие сте депутат от „Прогресивна България“ (ПБ) от лидерския 23 МИР в София. С какво ще запомните първата си кампания като кандидат за Народното събрание?
- Ще я запомня с вперените в мен очи на десетки, стотици избиратели в София, но така също и в Кърджали, Златоград и в някои градове в Турция, в които живеят компактно наши изселници. Срещах се с хората лице в лице, изслушвах ги. В тези очи видях едновременно апатия, но и огромна, може би последна надежда за стабилност и нормалност. Това беше истински урок по смирение и вслушване в обществената съвест, „челен сблъсък” с техните реални проблеми. Още тогава осъзнах каква голяма отговорност поемам. Сънародниците ни са уморени от напразни очаквания и още от сега чертаят „червени линии“ на нашето мнозинство, като обвързват своята подкрепа с очакване на конкретни резултати. Нямаме магически пръчки, защото имаме тежко наследство от предишните управляващи, но обещаваме да работим за заздравяването на принципа за разделението на трите власти и да решаваме проблемите. Добрата новина е, че хората гласуваха за самостоятелно управление начело с Румен Радев - без „сглобки” и сложни аритметики за двойни или тройни коалиции и задкулисни договорки. Сега е наш ред да бъдем техният глас в НС.
- Дълги години бяхте журналист, отразявайки процесите в Анкара, а и кореспондент на „Стандарт“ от турската държава. Как оценявате медийната среда у нас? Питам Ви, защото знам, че имате журналистически специализации в чужбина, а преди това сте учила занаята от емблематичните ни колеги Нери Терзиева и Кеворк Кеворкян.
- Журналистиката е труден занаят – на истината, справедливостта и отговорността. Аз завърших ФЖМК при СУ „Св. Климент Охридски”. Благодарна съм на съдбата, че ме срещна с учители като легендарните Нери Терзиева, Кеворк Кеворкян, Тома Томов, Димитри Иванов, от които научих, че журналистът не е просто „интерпретатор” на събития, а обществен посредник, затова трябва да притежава преди всичко висок морал и съвест, за да не изкривява везните на обективността в нечий интерес. Ако трябва да правя паралели, медийната среда у нас страда от липса на достатъчно задълбочен аналитичен прочит на събитията. Коментарът, особено международният, е един от жанровете, които присъстват оскъдно, както и разследващата журналистика. Това се обяснава до голяма степен и с недостатъчната редакционна независимост, което пък вреди на етичните стандарти, а това от своя страна руши авторитета на професията. За да има тя „гръбнак” и да бъде коректив, реалната 4-та власт трябва да се върне към „фабричните си настройки” и етика. Сред приоритетите на „Прогресивна България“, заложени ясно в предизборната програма, която е „пътна карта” и за бъдещото управление, е свободата на медиите.
- От няколко години сте и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. На какво учите студентите?
- В момента се занимавам предимно с научно-изследователска дейност във ФКНФ. Когато бях в катедра „Тюркология и алтаистика” (2019-2023) учих студентите си да вникват в контекста, а не само да научат езика, граматиката, стила и дискурсните практики. Опитвах се да предам своя богат опит и да възпитавам у тях критично мислене и способност да виждат отвъд стереотипите, за да опознаят южната ни съседка. Езикът е само ключът, но какво има зад вратата – това е важно да разберат бъдещите тюрколози, за да се ориентират успешно в сложните геополитически, икономически и дипломатически отношения и реагират адекватно на новите предизвикателства в нашия век.
- Какво най-вече трябва да се случи в областта на образованието в България, за да бъде то наистина на световно ниво?
- Образованието трябва да бъде сред най-важните национални приоритети . Има нужда от „рестарт” – най-общо казано – за постигането на качество, за да могат кадрите ни да се реализират по специалността си и в родината. За да се осъществи това, и за да се мерим със световните или поне европейски стандарти, сферата на образованието трябва да спре да бъде заложник на отделни политически експерименти. Трябва да изградим образование, което да учи младите на критично мислене и да изражда характери – от запаметяване на факти към тяхното анализиране, за което са нужни социални и дигитални умения. В парламента трябва да работим и за реформи, свързвани с модерните образователни технологии, но и едновременно с това за съхраняване на културното и историческо наследство и национален характер.
- Много млади българи, които живеят в страната и извън граница, гласуваха за ПБ. В същото време демографската криза е проблем номер едно не замо за България, но и за цяла Европа. Решението ще отнеме години. Какви обаче трябва да са първите стъпки от страна на законодателната и изпълнителната власт, за да задържат тези хора у нас?
- Голяма част от младите хора в страната гласуваха за „Прогресивна България” и това беше голямата изненада, особено за някои опозиционни партии, които смятаха, че тези, които са били на големите протести през декември миналата година ще гласуват предимно за тях. Много млади хора харесват нашата програма и осъзнават, че за да се види „краят на политическото безвремие, и за да се демонтира порочният олигархичен модел превзел държавата, е нужно стабилно самостоятелно управление. И го доказаха с вота си. Нашата задача сега е, да въведем работещи правила, които важат еднакво за всички, за да възстановим доверието в институциите и политиката и културата на общуване в парламента. Когато корупцията бъде изчистена и успеем да създадем предвидима здрава бизнес среда, демографската криза, вярвам, ще започне да се лекува от само себе си. Разговарях с много млади хора. Учудващо е, че те не търсят само високи заплати или поне равни на европейските, те предимно търсят справедлива и качествена жизнена среда, сигурност, добро и достъпно здравеопазване, детски градини за децата си. Лошата демография е функция на лошото качеството на живот. Трябва да създадем такава среда, в която младите български граждани да искат да останат. А тези, които живеят в чужбина, да виждат България като място за своето кариерно израстване, а не само като място за почивка и евтин зимен или летен туризъм.
- Имате и опит в дипломацията в качеството Ви на секретар на посолството ни в Турция по времето на посланик Надежда Нейнски. Какво още би могло да се направи днес, за да се развиват добре и занапред двустранните ни отношения?
- Опитът ми в посолството ни в Анкара ме научи, че в дипломацията прагматизмът е най-добрият съветник. Общите икономически интереси, а също така и сигурността, са добра база за добросъседските ни отношения с Турция. Същевременно ние трябва да пазим твърдо националния си интерес, европейските стандарти и евроатлантическата сигурност, като съюзници в югоизточния фланг на НАТО. Можем да надградим отношенията си с Турция и чрез нови логистични и трансгранични проекти, както и да засилим културния обмен, тъй като близо 350 000 наши сънародници имат сериозни очаквания в тази посока и са живият мост между двете страни.
- „Европа има нужда от критично мислене“, „Продължаваме в Европа, но тя трябва да е силна“. Думите са на лидера на ПБ Румен Радев. ЕК и НАТО го поздравиха за голямата победа на вота и му пожелаха да работи за сигурността на континента. Какво трябва да е мястото на България в ЕС, за да се чува гласът й?
- Гласът на България се чува тогава, когато отправяме ясни послания и имаме обща национална позиция по критични въпроси от стратегическо значение за страната и ЕС. Силна Европа означава страните членки да не бъдат само „консуматори” на политики, а това означава предложенията ни да са добре аргументирани и в полза на общата политика за сигурност и отбрана, но и на националния ни интерес. ЕС трябва да участва активно с инициативи и да отстоява своите позиции, в името на общоевропейския интерес и сигурност, в случай, че ЕС иска да бъде сериозен и зачитан геополитически субект в международната политика. Лидерът на ПБ Румен Радев в тази връзка заяви, че Европа трябва да бъде силна и суверенна. Трябва да използваме геополитическото си положение, за да се превърнем енергиен и дигитален хъб в Югоизточна Европа.
- Кои са предизвикателства пред кабинета с премиер Румен Радев?
- Страната ни се нуждае от управление с ясна политическа визия, дълъг мандат и широка обществена подкрепа. Коалиция „Прогресивна България” спечели убедително изборите на 19 април. С категоричната си подкрепа народът ни връчи тази голяма отговорност. Новият кабинет ще има нелеката задача да изведе България от зациклилата политическа криза, да приеме нов бюджет и ключови закони по Плана за възстановяване. В настоящата ситуация страната има нужда от стабилно и легитимно управление, обединено около ясна програма. Водена от националния интерес, но следвайки европейския път „Прогресивна България” подкрепя модел, който да гарантира реформи за стабилност и просперитет. Трябва да възстановим позабравените идеали, работещата демокрация и правовия ред. Вярвам, че Румен Радев е от този тип държавници, с чувство за мисия, които имат смелостта да гледат десетилетия напред, а не до следващите избори.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
