След повече от 7 часа дебати парламентът гласува поправките в Конституцията, внесени от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Очаквано, те събраха рекордното за 49-ото НС мнозинство от 161 гласа. Те обаче не стигат, за да бъдат приети измененията на първо четене.
За бързата процедурна писта се изискват 180 гласа. Така сред два месеца - на 6 декември, проектът влиза отново на първо четене и тогава тези 161 гласа ще са достатъчни.
Против днес бяха 57 депутати, въздържали се нямаше.
Промените са свързани основно със съдебната власт и предвиждат Висшия съдебен съвет да се раздели на две: на Съдийски съвет, в който има повече съдии, избирани от колегите, и на Прокурорски - с по-голямо парламентарно представителство. Предлага се да се въведе и мандатност на главния прокурор и председателите на Върховния Касационен съд и Върховния административен съд.
Друга голяма промяна е свързана със служебните кабинети. Служебният премиер ще продължи да се назначава от президента, но той ще може да избира министър-председател между шефовете на парламента и на Конституционния съд и управителя на БНБ.
Промените предвиждат още за депутати и министри да могат да бъдат избирани хора с двойно гражданство.
От Висшия съдебен съвет вече заявиха, че не приемат голяма част от предлаганите промени в Основния закон на републиката. От Прокуратурата също изразиха притеснения.Един от вносителите – депутатът Христо Иванов, заяви: „Независим съд по европейски стандарт, ефективна и отчетна Прокуратура – това са фундаменталните ни задачи. Намиране на правилното решение при разглеждане на модела на служебните кабинети, така, че да не позволяваме възникването на подобни президентски режими на управление на държавата. Няма текстове, които самоцелно ще бъдат налагани! Всички добронамерени, консктруктивни критики, дори да не са добронамерени, ако са конструктивни и съдържателни, трябва да бъдат чути и ще бъдат чути“.
Партиите, които подкрепят правителството – ГЕРБ и ДПС, допуснаха между първо и второ четене да има промени.
Това е дебат за каква България искаме да живеем. Така министърът на правосъдието Атанас Славов определи протичащите дискусии в парламента.
"Това е дебат за това в каква България искаме да живеем. Дали искаме да сме в страна, която е европейска правова държава, или в страна, която е някакъв хибриден режим между демокрация и авторитарен режим, някъде в периферията на Европа. Мисля, че по този основен въпрос всички ще кажем, че искаме да живеем в европейска правова държава", заяви Славов.
По думите му реформите в основния закон трябва да постигнат определени цели, чрез които България да се превърне в правова държава от европейски тип.
"Тази правова държава има обаче своите атрибути. Ключова характеристика на европейската правова държава е независимо правосъдие. Това е една от основните цели в предложенията за промени в Конституцията. Друга характеристика на европейската правова държава е, че виновните по справедлив ред биват наказвани, биват повдигнати преди това обвинения, за което е нужна независима, професионална, отговорна прокурорска служба. Това са две от основните цели на този законопроект. Вярвам, че по тези основни цели никой всъщност не спори. Те са ясни и са тук от много време", обясни той.
Министърът подчерта, че големият дебат е затова как да се постигне независимото правосъдие: "Спорим по средствата – как да постигнем независим и справедлив съд, как да постигнем отчетлива и отговорна прокуратура, как да гарантираме по-добра защита на правата на гражданите".
Той каза и как изглежда независимото правосъдие по модела на Венецианската комисия и Европейския съюз: "Това се постига чрез структурни промени във ВСС, с мнозинство на съдийската квота и с по-ограничена парламентарна квота. Обратна е логиката на прокуратурата. За да се постигне отчетност и отговорност на главния прокурор, трябва да има засилено обществено участие в Прокурорския съвет, както е предложено".
Славов обясни, че големият спор започва за това колко да е дълъг мандатът на председателите на Висшия административен съд и Висшия касационен съд, както и този на главния прокурор. Той обясни, че препоръките на Венецианската комисия са да няма втори мандат, за да няма "съобразяване“ с цел преизбиране.„ Г-н министре, кажете на Венецианската комисия, че имаме конституционни лимити и нека да не се сърдят и да не обвиняват България и нашите експерти, които казват, че има неща, които не може да се случат“. С тези думи се обърна към правосъдния министър Атанас Славов шефът на комисията по конституционни въпроси Радомир Чолаков (ГЕРБ-СДС) . Думите му бяха по повод предложението за окончателно разделяне на ВСС на два съвета - на съдиите и на прокурорите. „Атанас Славов заминавал довечера за Венецианската комисия, която трябва да приеме становище по нашия проект. Комисията смята, че съветът трябва да се раздели на две, а нашите юристи са на мнение, че това не може да стане от Обикновено народно събрание, а само от Велико“, каза Чолаков. Той припомни, че в обществения съвет към комисията влизат уважаваните правни екперти Пенчо Пенев, Евгени Танчев, Пламен Киров, Румен Ненков, Екатерина Михайлова, Благовест Пунев, Надежда Йонкова и Наталия Киселова.Чолаков повтори виждането си, че законите трябва да се приемат бавно, за което понасял критики от опозицията.
"За да се случат измененията на Конституцията няма да има извиване на ръце", увери Чолаков.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова определи като прецедент това, което се случва в Народното събрание. БСП няма да подкрепи идеята за депутати и министри да могат да бъдат избирани хора с двойно гражданство, заяви тя.
И още: „Но днес е прецедент, защото се чуха близо 50 отрицателни становища по този законопроект и нито едно положително! Отрицателни от всички професионални гилдии, които тази съдебна реформа засяга. Това е юридическа неграмотност, политическа нищета, която води до разграждане на държавността. Сменяте Националния празник. Текстът стои в Конституцията, която предлагате! Защо мълчите? Един от вносителите поне да излезе и да каже, че между първо и второ четене ще го оттеглите“.
БСП иска специален закон за служебния кабинет. Беше заявено, че повечето от темите са и за Велико Народно събрание.
От „Има такъв народ“ също са критични и заявиха, че няма да се решат проблемите в съдебната система. Според Гроздан Караджов: „Това е Конституция за един човек или в най-добрия случай за няколко души. Не ни харесва президентът, например. Ами, окастряме му правомощията по отношение на служебния кабинет.
Гроздан Караджов от ИТН заяви: "Хората ще продължат да се оплакват от връзкарство, от делата на трупчета. Предложените промени не са за обикновения човек, а за политиците и техните олигарси. Какво общо има обикновеният човек с главния прокурор, с председателите на ВКС и ВАС, с ВСС, тези промени са за олигарсите". Надежда Йорданова от ПП-ДБ го реплекира да не използва предизборна риторика. "Промените засягат всеки един български гражданин", каза тя. "Нима как ще функционира кадровият орган или инспектората не е важно и не засяга българските граждани?", попита тя. Йорданова припомни, че България е сред страните в Европа, които отделят най-много от бюджета си за съдебната власт. И каза, че основният отговорник е органът, който отговаря за кадровите въпроси. "Винаги, когато се каже нещо съществено, но с политически думи, излизате от ПП-ДБ и започвате да обяснявате как изказването било политическо", отговори й Караджов. "Изменението на Конституцията е позор, това не е кръжок по либерални политики и усвояване на грандове", коментира пък независимият Радостин Василев. И попита сериозно ли говорят за регулатори в Конституцията и слагат такива общи понятия като "разумен срок". Според него председателят на КС не може да бъде служебен премиер поради несъвместимост. Според Цончо Ганев от "Възраждане" една част от промените били написани от Българския хелзинкски комитет, а други от "посолството".
Хамид Хамид от ДПС обърна внимание, че този проект е основан на проектите на три парламентарни групи. Той припомни, че проектът за промени на ДПС не е събрал подписите на народните представители и затова не е бил внесен. Един от въпросите, за които питали техните избиратели, бил кога ще реформират съдебната система, така че да е в полза на обществото. Според него промените били изцяло от компетентността на Обикновено народно събрание. Той не се съгласи с твърденията, че с предложенията ВСС "се разпарчатоства". "Трябва да има критики и сме съгласни с част от критиките на съдебната система и ще се съобразим с тях, основателни са и голяма част от критиките на академичната общност", смята Хамид. Според Тошко Йорданов от ИТН този проект бил обсъждан само от "сглобката". Той прочете и част от становището на "Правосъдие за всеки", което е против повторните мандати на тримата големи. Според тях това се правело заради изтичащия мандат на шефа на ВАС.В началото на пленарното заседание след поредица от прегласувания беше отхвърлено предложението на БСП дебатите да се предават пряко по БНР и БНТ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
