Инфлацията в България е достигнала 6% през октомври според предварителните данни на Националния статистически институт, като ценовият натиск у нас остава значително по-силен от средния за еврозоната. Това съобщи управителят на Българската народна банка Димитър Радев при откриването на международния финансов форум OMFIF в София. Той предупреди, че енергийният шок може да се окаже по-продължителен от първоначалните очаквания, а Европейската централна банка трябва да запази готовност за допълнително повишаване на лихвените проценти. В същото време Радев подчерта, че българският банков сектор остава добре капитализиран и ликвиден, а дългосрочните инфлационни очаквания в еврозоната продължават да бъдат стабилни.
Инфлацията в България вече достига 6%
Управителят на БНБ представи нови данни за движението на потребителските цени в страната. Според него предварителната информация за октомври показва допълнително ускоряване на инфлацията, след като през септември тя вече надхвърли 5%.
„Присъединяването към еврозоната не премахва различията между националните икономики, нито необходимостта от разумни вътрешни политики. Динамиката на инфлацията е показателен пример“, заяви Радев, цитиран от БНТ.
„През септември годишната инфлация в България беше 5,6%, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени, при средно равнище от 3,8% за еврозоната. Предварителните данни от Националния статистически институт, които предполагам ще бъдат обявени днес, за годишната инфлация през месец октомври показват допълнително увеличение до 6%“, съобщи управителят на БНБ.
Той подчерта, че различията в инфлацията между отделните държави продължават да съществуват и след въвеждането на общата европейска валута.
„Тези стойности показват, че инфлационният натиск в България остава по-силен от средния за еврозоната. Общата парична политика осигурява рамката за ценова стабилност в еврозоната, но националните икономически условия продължават да имат значение, включително вътрешното търсене, динамиката на кредитирането и условията за финансиране“, посочи Радев.
Енергийният шок може да продължи по-дълго
Димитър Радев предупреди, че високите цени на енергоносителите остават сериозен риск за икономиката на еврозоната. Според него последиците от енергийния шок може да бъдат по-продължителни, отколкото се е предполагало при изготвянето на предишните икономически прогнози.
„Годишната инфлация в еврозоната достигна 3,8% през септември. Значителна част от увеличението се дължеше на цените на енергоносителите, които се повишиха повече от предвиденото в септемврийската прогноза на Европейската централна банка“, заяви той.
По думите му това означава, че инфлацията може да остане над целевото равнище на ЕЦБ от 2% за по-дълъг период.
„Това означава по-висока инфлация от очакваната досега и риск от по-продължително отклонение над целта ни от 2%. Основният въпрос е доколко този натиск ще се пренесе върху останалите цени, заплатите и инфлационните очаквания“, подчерта управителят на БНБ.
Той обърна внимание, че най-сериозното предизвикателство пред централните банки е да преценят дали поскъпването на енергоносителите ще остане ограничено в този сектор, или постепенно ще засегне по-широк кръг от стоки и услуги.
Радев посочи и окуражаващи сигнали
Въпреки рисковете управителят на БНБ открои и положителни тенденции в развитието на инфлацията в еврозоната.
„Засега базисната инфлация остава относително стабилна и не наблюдаваме широко мащабно пренасяне на енергийния шок върху заплатите. Това е окуражаващо, но не премахва рисковете“, заяви той.
Базисната инфлация е показател, който изключва най-силно променящите се цени, включително тези на енергоносителите и храните. Чрез него централните банки проследяват по-трайните тенденции при поскъпването на стоките и услугите.
Според представените от Радев прогнози очакванията за общата инфлация в еврозоната през 2027 г. вече са повишени до 2,6%, а за базисната инфлация - до 2,5%.
Управителят на БНБ подчерта обаче, че дългосрочните инфлационни очаквания остават около целевото равнище от 2%. Това е важен показател за запазеното доверие в способността на Европейската централна банка да поддържа ценова стабилност.
ЕЦБ запази лихвите, но ново увеличение не е изключено
Димитър Радев коментира и решението на Управителния съвет на Европейската централна банка от 29 октомври да остави непроменени трите си основни лихвени процента.
Той определи този ход като правилен, тъй като позволява да бъдат оценени последиците от вече предприетите мерки и влиянието на поскъпналата енергия върху европейската икономика.
„На 29 октомври Управителният съвет на Европейската централна банка реши да остави трите основни лихвени проценти без промяна след увеличенията през септември. Смятам това наше решение за правилно. То ни дава време да оценим въздействието на енергийния шок и затягането на финансовите условия“, заяви Радев.
Той предупреди обаче, че запазването на лихвите не означава непременно край на мерките срещу инфлацията.
„Но перспективите за инфлацията се влошиха спрямо септември и това трябва да намери отражение в оценката ни за подходящата позиция на паричната политика. В този контекст октомврийската пауза беше решение да оценим наличните данни, а не заключение, че затягането на паричната политика е приключило“, подчерта управителят на БНБ.
Според него допълнително увеличение на лихвените проценти може да се наложи, ако постъпващите икономически данни потвърдят, че инфлационният натиск става по-устойчив.
Радев обърна внимание, че централните банки трябва да следят не само преките последици от високите енергийни цени, но и възможните вторични ефекти върху заплатите, цените на останалите стоки и инфлационните очаквания.
Той предупреди, че ако институциите изчакат тези ефекти да се проявят напълно, предприемането на необходимите мерки може да се окаже закъсняло.
Българските банки остават стабилни
Наред с предупрежденията за инфлацията Димитър Радев подчерта доброто състояние на банковата система в България.
По думите му финансовите институции разполагат с висока капиталова обезпеченост и достатъчна ликвидност, което е важна предпоставка за устойчивостта им в условията на икономическа несигурност.
„Банковият сектор в България остава добре капитализиран и ликвиден, а кредитирането продължава да нараства със значителни темпове, особено при жилищните кредити“, заяви управителят на БНБ.
В същото време той подчерта необходимостта от постоянно наблюдение на кредитната активност, тъй като бързият ръст на заемите може да създаде рискове, които трябва да бъдат оценявани своевременно.
„Това изисква превантивен подход в надзора и макропруденциалната политика. Добрите показатели на банковия сектор не са основание за облекчаване на изискванията“, категоричен беше Радев.
Ръстът на жилищните кредити изисква особено внимание
Управителят на БНБ постави специален акцент върху продължаващото увеличение на кредитирането в България, особено при заемите за покупка на жилища.
Според него силната активност в този сегмент налага превантивни действия от страна на надзорните институции, за да се ограничи натрупването на потенциални рискове.
Радев обясни, че добрите текущи показатели на банките не означават, че контролът върху тях може да бъде отслабен. Напротив, стабилната финансова система предполага последователно прилагане на надзорните изисквания и своевременно идентифициране на нововъзникващите рискове.
Той обърна внимание и на отговорностите на националните централни банки в еврозоната.
„Те трябва да наблюдават не само състоянието на банковата система, но и рисковете, произтичащи от промени в икономическата, правната и регулаторната среда“, заяви управителят на БНБ.
„Когато подобни промени могат да засегнат устойчивостта на банките, кредитирането или цената на финансиране, независимата централна банка има отговорност да оцени последиците и да ги представи ясно пред обществото“, подчерта той.
България с нова роля в европейската финансова система
Изказването на Димитър Радев беше направено при откриването на международния форум OMFIF в София, който събира представители на централни банки, финансови институции, инвеститори и ръководители на банковия сектор.
Събитието се провежда под патронажа на Българската народна банка и в сътрудничество с Асоциацията на банките в България.
Сред основните теми са бъдещето на еврозоната, развитието на финансовите пазари, инвестициите, цифровизацията и новите технологии в банковата система.
Димитър Радев подчерта, че членството на България в еврозоната означава не само участие в общата парична политика, но и поемане на съответните отговорности за финансовата стабилност.
Според него общата европейска парична рамка е важен фактор за ценовата стабилност, но националните икономически условия и специфичните рискове продължават да изискват внимателни решения както от централните банки, така и от надзорните институции.
