Заявката на "Продължаваме промяната" за вот на недоверие към кабинета "Желязков" е абсурдна, казва директорът на "Политически анализи и прогнози" в "Галъп" проф. Росен Стоянов в специално интерю за вестник СТАНДАРТ
- Проф. Стоянов, очаквано България получи зелена светлина от ЕК и ЕЦБ за въвеждане на еврото. Какво следва оттук нататък в политически план за страната ни?
- На 04. юни 2025 г. Европейската комисия и Европейската централна банка потвърдиха изпълнението на всички критерии по нашия прием в Еврозоната. Следват още няколко немаловажни и в никакъв случай формални стъпки - на 19-20 юни Европейската комисия ще проведе обсъждане с необходимост от постигане на споразумение между държавите от Еврозоната по нашия казус; на 26-27 юни темата ще се обсъди от Европейският съвет, а на 30 юни Европейската комисия трябва да представи до Съвета на Европа проект за одобрение за влизане на България в Еврозоната. Решението е насрочено за гласуване за 8 юли.
Още същия ден следва и гласуване на становището на Европейския парламент.
По-важното обаче е какво следва във вътрешнополитически, финансов, икономически и най-вече обществен план. Изключително важни са поредицата от стъпки на правителството, Министерство на финансите и Българска народна банка - всички очакваме те да са стратегически, предварително обмислени, целенасочени и прагматични. Задължително е насищането на публичното пространство от достоверна и проверима институционална информация. Разговорът за това кой има най-големи заслуги за Еврозоната трябва да спре, защото важното е кой и какво ще направи в следващата година и половина на терен - тук и сега.
- В информационното пространство се прокрадна мнение, според което и в двата конвергентни доклада е констатирано, че отношенията между институциите у нас са проблемни. Знак за какво е тази, образно казано, червена лампа?
- В контекста на това наистина добро решение за България, европейските институции в Брюксел се ползваха от възможността като допълнителен повод за дипломатично напомняне, че внимателно обследват наличните проблеми в политически и законодателен аспект у нас, като всъщност препоръчват и изискват конкретни действия. А за съществуването и необходимостта от действени промени на тези наши си проблеми ние самите знаем отдавна. Т.нар. "предизвикателства", посочени в докладите, всъщност несъмнено представляват приоритетите, с които трябва да се справи настоящото редовно правителство. Това именно е и едно от основанията, които то трябва да ползва, за да продължи да управлява.
- Мълчанието на президента Румен Радев по конвергентните доклади е оглушително на фона на това, че преди по-малко от месец той поиска референдум за въвеждане на еврото. Допускате ли, че той може да напусне преждевременно "Дондуков" 2 и да яхне недоволството на хората, които се страхуват за доходите си в евро?
- Не. В този момент такова действие от страна на господин Радев би било изключително недалновидно. Този необмислен акт би представлявал ритуално политическо харакири. А и няма такова нещо като "хората". Има български граждани, които изразяват своите притеснения, страхове и най-вече - стереотипно и консервативно отношение към промяната -каквато и да е тя, страх от новото, другото, различното, това са и хора с носталгия към миналото. И подсъзнателно обосновани от онова, всесилно статукво - навикът. Да добавим и нарочно пропагандираното с цел объркване, дезинформация и всяване на разделение. Та, ако от тези състояния и процеси иска да се възползва настоящият президент - ок, нека опита.
- А би ли могъл Радев да "пробие" БСП и да открадне от електората й при бъдещи избори, когато и да са те?
- Странно е как всички свикнахме като че ли с мисълта, че президентът има право на политическа дейност. А това всъщност е дефинитивно забранено. Но, на вашия въпрос - вероятно да. Резултатите са налице. Това е бавно и настъпателно реализиран план, със стратегически основания и подготовка. Остава да видим какви ще бъдат конкретните действия "на терен", ако и когато господин Радев се появи сред множеството с амбиции към партийно представителство и блян за реална изпълнителна власт. Големият проблем е, че "кражбата" на поддръжници и евентуален електорат върви и в други направления - от откровения популизъм, през патриотарството, та чак до опита за позициониране като поредния месия от балкански мачо тип.
- Лидерът на ДПС - Ново начало Делян Пеевски каза, че времето на "Възраждане" приключва. Той обяви, че ще сезира прокуратурата и ДАНС "заради заканите срещу обществения ред, държавността и европейската сигурност, отправени от Костадин Костадинов в кулоарите на парламента". Какви могат да бъдат последиците?
- И тази негова дейност е следствие на действия от страна на представители на парламентарната група на "Възраждане" към други депутати. А сега си представете ако действията на Цончо Ганев, Костадин Костадинов и сие се насочат към самия ПеевскиЕ Но, засега поне, не смеят. Все пак, да не забравяме, че депутатите имат функционален имунитет, така че ще е доста трудно да бъдат подведени под някаква отговорност за изказания, в качеството си на народни представители, политически позиции, пък макар те и да бъдат определяни от някого като крайни. А и спекулирането с имунитетите видяхме, че се ползва по-скоро като инструмент за натиск и въздействие на политическо ниво и, поне засега, няма никакъв реален правен резултат.
- Партията на г-н Пеевски подкрепя правителството, но в същото време ПП подготвят вот на недоверие срещу кабинет "Желязков". От ляво и отдясно се говори за предсрочни парламентарни избори през октомври т. г. Реалистично ли е това?
- Трябва ясно да определим тази заявка на ПГ на ПП като абсурдна по няколко причини. Първо - вече е налице категорично изказано различно мнение по въпроса от страна на техния коалиционен партньор, в лицето на "Демократична България". На второ място - ако знаеш, поради елементарната аритметика, че вотът ти няма да мине, но го правиш само и единствено, за да докажеш "опозиционността" си, е чист популизъм и загуба на парламентарно време и енергия. И не на последно място - вот се иска с идеята да е успешен. А какво ще се случи след евентуален успешен вот на недоверие? Правителството пада. Властта отива в ръцете на служебно правителство. Правителство на президента. Правителство на господин РадевЕ Кой иска това и точно в този момент? ПП?
- От ДБ обаче считат, че вотът трябва да е през есента. До какви последици ще доведе разривът между ПП и ДБ?
- Отдавна мнението им по немалко различни теми се разминава, ако не противоположно, то в съществени нюанси. Наблюдава се тенденция за раздалечаване в процеса на оценка на конкретната, макар и конюнктурна, политическа ситуация. Диаметрално противоположна позиция очаквам и по отношение на идеята за "общ" кандидат-президент. Като че ли различията между коалираните, в подкрепа на настоящото редовно правителство, политически субекти, са по-малко и по-лесно преодолими от тези, които все повече излизат наяве между ПП и ДБ.
- Докладът за напредъка на Северна Македония бе отложен в ЕП. Всички български евродепутати изразиха съмнения относно интегритета и съобщиха за нередности, включително и за неразрешено изтичане на вътрешна информация, ключови елементи от проекта на документа и компромисни изменения към длъжностни лица в Скопие. Къде, според Вас, е разковничето за бъдещето на българо-македонските отношения?
- Трябва да си даваме сметка за целенасочената и добре ресурсно обезпечена и финансирана комуникация на правителството на РСМ в Европа и европейските институции. Да припомним, че в рамките на ЕП лобизмът е регламентирана практика. Това че в Министерство на външните работи като че ли не са чували какво е това "мека сила" и "публична дипломация" например не означава, че други са ни виновни. А по отношение на "разковничето" - то се крие именно в присъединяването ни към Еврозоната. Спомняте си вълната от желаещи българско гражданство македонски граждани в момента на влизането ни в Европейския съюз. Това се случи и продължава да се случва по икономически причини, с идеята за намиране на по-добра и по-добре платена работа в държавите-членки на ЕС. От 1 януари тази година тези процеси са и още по-ясно дефинирани и от факта, че за гражданите с български паспорт няма и ограничения за придвижване в Шенгенското пространство. Именно същата - икономическа, ще е причината за сближаването ни след приемането на еврото. Различията между Република Северна Македония и Република България са на политическо ниво, на ниво граждани различията са по-скоро позитив, разнообразие, богатство, възможност и перспектива.
- Ще станем ли свидетели на променяща се Европа след като Полша избра за президент евроскептика Навроцки?
- Дали е евроскептик предстои да видим, ако се опита или реализира на практика идеите си, задължен все пак от ограничените по конституция правомощия. Да не забравяме, че именно Полша "разполага" с огромната общност на диаспората си - около почти 20 милиона души, преобладаваща част от която е ситуирана в САЩ.
Но също така е факт, че поредна държава от бившия Източен блок се присъединява към определяното като консервативно течение в оценка на перспективите и най-вече реалното осъществяване на европейските политики, често решавани някъде там, в дебрите на брюкселската бюрокрация. А дали това е лошо и неперспективно предстои да го изживеем.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
