„Коалицията на желаещите“ е извънинституционален формат, създаден, за да бъдат заобикаляни решенията на Европейския съюз и НАТО, които изискват единодушие. Това заяви председателят на парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов в предаването „Панорама“ по БНТ. Той защити позицията на премиера Румен Радев, че на този етап България няма място в коалицията, и категорично отхвърли твърденията за два центъра на външната политика. Витанов коментира още предоговарянето на споразумението с „Боташ“, проекта за бюджет за 2026 г. и действията на управляващите срещу олигархичния модел.
Изявлението му идва на фона на политическия спор около участието на външния министър Велислава Петрова в среща за Украйна и приетата там декларация. Премиерът Радев заяви, че документът не е бил подписан от българския министър и че позицията на правителството остава непроменена - България участва в общите европейски решения, но няма да предоставя оръжие и финансови средства за Украйна.
„Коалицията на желаещите“ заобикаля единодушието
Според Витанов подобни политически формати се създават, когато в ЕС или НАТО не може да бъде постигнато необходимото съгласие между всички държави. „Част от тези решения изискват единодушие. Понеже то не може да бъде постигнато, се търсят подобен тип формати“, заяви председателят на парламентарната група.
Той предупреди, че вместо да укрепват общата европейска позиция, подобни инициативи могат да доведат до нейното разделяне. „Много често такъв тип формати фрагментират европейската позиция. България не е част от „Коалицията на желаещите“, а в точка 7 става дума за дейности след сключването на мирно споразумение.“
Витанов подчерта, че подобно мирно споразумение към момента няма и затова не може да се говори за непосредствени ангажименти на България след края на войната. „За съжаление, такова мирно споразумение към момента не съществува“, каза той.
Външната политика има един център
Председателят на ПГ на „Прогресивна България“ отхвърли твърденията, че между премиера и външния министър има разминаване по отношението към войната в Украйна. „Ако въпросът е кой води външната политика на страната и дали има един или два центъра, центърът е един. За всички това е ясно и няма никакво съмнение“, заяви Витанов.
Той се позова на позицията, изразена от Румен Радев в Париж, че мястото на България не е в „Коалицията на желаещите“. „Премиерът Радев беше пределно ясен. България на този етап няма място в тази коалиция“, посочи Витанов.
По думите му напрежението около участието на външния министър е можело да бъде избегнато, но страната не е поела правнообвързващи ангажименти. „Имаше ли ажиотаж? Имаше. Можеше ли той да бъде избегнат? Вероятно можеше. В крайна сметка обаче нищо не е подписано и няма никакви правнообвързващи елементи.“
Витанов допълни, че България остава част от дипломатическите разговори, без това автоматично да означава присъединяване към всички решения на неформалната коалиция.
„Боташ“ се предоговаря в полза на България
По повод споразумението между „Булгаргаз“ и турската компания „Боташ“ Витанов заяви, че първоначалният му замисъл трябва да бъде разглеждан в контекста на енергийната криза и прекратените преки доставки на руски газ.
Споразумението беше подписано на 3 януари 2023 г. и даде на „Булгаргаз“ достъп до турската газопреносна мрежа и пет терминала за втечнен природен газ. То е със срок от 13 години и предвижда възможност за пренос на до 1,5 млрд. куб. метра газ годишно.
„Когато договорът беше сключен, водещото послание беше „край на руския газ“. След това обаче контекстът се промени и руският газ продължи да тече по европейските тръби, включително към България чрез посредници“, заяви Витанов.
Според него при първоначалните условия е съществувала възможност договорът да бъде печеливш, но смисълът му се е променил, след като резервираният капацитет не е бил използван. „Когато капацитетът не се използва, договорът губи първоначалната си логика. Затова сега той се предоговаря и това предоговаряне е в полза на страната“, каза председателят на парламентарната група.
През юли беше обявено, че изпълнението на договора се замразява за 15 месеца, като през този период българската страна ще плаща само за реално използвания капацитет.
Витанов посочи, че замразяването е придружено от съществено намаляване на таксите. „Таксите се понижават наполовина. Това прави маршрута конкурентоспособен при сегашните условия“, заяви той.
По думите му договореността е част от по-широк дипломатически процес с Турция, включващ пакет от взаимноизгодни споразумения между двете държави.
Бюджетът не може да се свие чрез пенсии и заплати
Витанов защити предложения от правителството бюджет за 2026 г., който предвижда дефицит от 5,7% от БВП. Според финансовата рамка той трябва да се понижи до 3,8% през 2027 г. и да се върне до границата от 3% през 2028 г.
Председателят на ПГ на „Прогресивна България“ заяви, че незабавното свиване на дефицита до 3% би наложило тежки съкращения на публичните разходи. „Да влезем още сега в 3% означава да намалим пенсиите, заплатите и възнагражденията, да не се разплатим с фирмите и да предизвикаме уволнения“, каза той.
Витанов призна, че подобен подход е технически възможен, но го определи като икономически неоправдан. „Всичко това можеше да бъде направено, но нямаше да бъде целесъобразно, защото щеше да блокира българската икономика.“
Според него другата възможност е била да бъдат продължени практиките за прикриване или отлагане на разходи. „Можехме да прехвърляме разходи за следващите години, да подценяваме разходите, да надценяваме приходите или да събираме авансово данъци.“ Той обаче определи подобно поведение като неморално спрямо обществото. „Това не е честно нито спрямо нас самите, нито спрямо българските граждани“, подчерта Витанов.
