Неравенството между регионите не е само социален проблем - то вече е спирачка пред националния растеж
Един голям инвеститор е новина. Десет устойчиви инвеститора са икономическа политика
За Русе ключов проблем е транспортната свързаност и тежкият трафик
Велико Търново трябва да съчетае културно-историческия си потенциал с модерна икономика
Хората не искат обещания без срок, а държава, която най-после да започне да изпълнява
- Г-н Дилов, светът е вперил поглед в Ормузкия проток и във военните действия в Иран, като най-важният за всички въпрос е как кризата с горивата ще се отрази на икономиката в света, в частност – на Европа и България. Прогнозите са, че при цена на бензина над 1,60 евро и на дизела над 1,80 евро ще сме свидетели на постъпване на транспорта, оттам – на храните и като цяло на скок на инфлацията. Като бивш министър на икономиката какво сочи Вашият анализ?
- Кризата в Ормузкия проток е риск не само за региона, а за цялата световна икономика. През този коридор преминават около 20% от световната търговия с петрол и втечнен природен газ, което го прави стратегически най-важният енергиен маршрут в света. Дори кратко напрежение там води до незабавна реакция на пазарите. Това означава по-скъпи горива, по-скъп транспорт и съответно – натиск върху цените на храните и основните стоки.
За Европа ефектът е директен – индустрията и логистиката поскъпват. За България ударът е още по-осезаем, защото икономиката ни е по-чувствителна към енергийни шокове и те по-бързо се пренасят в инфлацията.
Ако цените на горивата се задържат над тези нива, за които говорите, няма да видим само поскъпване на бензиностанцията. Ще видим верижна реакция – транспорт, производство, търговия и накрая – потребителските цени.
Най-големият риск не е еднократният скок, а продължителният натиск върху цените, който намалява покупателната способност.
- Редица държави вече предприеха мерки – от премахване на ДДС върху горивата, до 30 литра лимит на зареждането на бензиностанциите в Словения. Адекватна ли е планираната от служебния кабинет мярка в подкрепа на най-бедните у нас за изплащане на 20 евро за гориво месечно?
- Такава мярка има социална логика, но няма икономическа тежест. Тя може временно да помогне на част от домакинствата, но не решава проблема с ценовия натиск. Ако горивата растат трайно, 20 евро месечно са по-скоро символичен жест, отколкото реална подкрепа.
По-правилният подход е пакет от мерки: временна помощ за уязвимите, строг контрол върху нелоялните търговски практики, подкрепа за транспорта и ясни правила за бизнеса. Не съм привърженик на панически решения, които изкривяват пазара, но съм за навременни, насочени и ограничени във времето мерки. Държавата трябва да помага там, където ударът е най-тежък.
- Големият бизнес - КРИБ, БСК, БАМИ, БАЦИ, БКХП и БФИЕК призоваха за спешни мерки от страна на правителството заради задълбочаващата се енергийна криза и натиска върху индустрията. Какво трябва да направи служебното правителство?
- Първо, да даде предвидимост. В условия на енергийна криза бизнесът има нужда от ясна перспектива — какви компенсации ще има, за кои сектори, за какъв срок и при какви условия.
Второ, да защити енергоинтензивните производства, защото именно там рискът от загуба на пазари, поръчки и работни места е най-голям.
Трето, да ускори плащанията към бизнеса, обществените поръчки и процедурите по европейските програми. В криза ликвидността е също толкова важна, колкото и цената на тока или горивото.
Тоест служебният кабинет трябва да бъде не само социален буфер, а и фактор за стабилност и предвидимост.
- Заради нарушените вериги на доставка голямата тревога е дали европейските държави ще могат да гарантират продоволствената си сигурност. Какви са рисковете пред България?
- Бих казал така: непосредствен риск от физически недостиг на храни в България не виждам, но виждам риск от поскъпване, от напрежение по веригите на доставка и от по-скъпо производство. Продоволствената сигурност не е само въпрос дали има стока, а и дали тя е достъпна като цена.
Рисковете пред България са три. Първо — по-скъпи горива. Второ — скъпа логистика. Трето — зависимост от внос при определени суровини. При такъв натиск държавата трябва да пази родното производство, защото колкото по-силно собствено производство и преработка имаме, толкова по-малко ще внасяме инфлация отвън.
- 2025 г. ще бъде запомнена с големия икономически ръст от 4%. Може ли той да бъде запазен при положение, че държавата е в евро, а бюджетът – в лева, при това стар и действащ с удължителен закон?
- Тук е важно да кажем нещо точно: България вече е в еврозоната от 1 януари 2026 г., с фиксиран курс 1 евро = 1.95583 лева. Затова въпросът не е „дали държавата е в евро, а бюджетът в лева“, а дали ще управляваме прехода дисциплинирано.
По отношение на растежа бих бил внимателен с числото 4%. Последните данни на НСИ показаха 2.9% ръст на БВП през четвъртото тримесечие на 2025 г. на годишна база, а Европейската комисия и други институции са по-умерени в прогнозите си за 2026 г.
Самата валута не е решаващият фактор за растежа — по-важно е каква икономическа политика се води: редовен бюджет, силни инвестиции и предвидима бизнес среда. Ако продължим с удължителни бюджети, забавени реформи и несигурност, растежът най-вероятно ще се забави.
- Кои сектори от икономиката ни са в подем и с потенциал за привличане на инвеститори? След „Райнметал“ има ли нов голям чужд инвеститор с интерес към България?
- Най-голям потенциал виждам в няколко посоки: отбранителна индустрия, автомобилни компоненти, ИТ и индустрии с висока добавена стойност. За устойчив растеж на България е ключово преминаването към по-технологични и по-високопродуктивни дейности.
След „Райнметал“ интересът към България очевидно се засилва и заради членството ни в Шенген и Еврозоната. Това се вижда и от оценките на международните пазари и рейтинговите агенции след решението за приемане на еврото.
Но аз бих бил честен: по-важно от това да обявим едно гръмко име е да създадем среда, в която много инвеститори да идват и да остават. Един голям инвеститор е новина. Десет устойчиви инвеститора са икономическа политика.
- Икономическото и социално неравенството между регионите е огромният проблем за България. Как то може да бъде преодоляно? Какво предвижда икономическата програма на ИТН?
- Това е един от сериозните вътрешни проблеми на България. Регионалните различия у нас остават много високи, като БВП на човек в София е около три пъти по-висок от този в останалите региони.
Този проблем изисква конкретни решения, а не общи формулировки. Решението е инвестиции в инфраструктура, индустриални зони, професионално образование, децентрализация на инвестициите и развитие на силни университетски и медицински центрове извън столицата.
Моето разбиране е, че икономическата политика трябва да бъде и регионална, а не само централна. Северна България не може да чака още десетилетия. Там трябва целево да се развива инфраструктура - пътища, железница, индустриални терени и стимули за работодатели. Неравенството между регионите не е само социален проблем — то вече е спирачка пред националния растеж.
- Водите листите на ИТВ във Велико Търново и в Русе. Кои са проблемиТЕ на двата града, чието решение не търпи отлагане?
- И за двата града най-важната тема е свързаността. Без модерна инфраструктура няма нови инвестиции, няма задържане на млади хора и няма догонване на по-развитите части на страната.
За Русе ключов проблем е транспортната свързаност и тежкият трафик, включително значението на коридора Русе – Велико Търново. Русе е естествена врата към Румъния и Централна Европа, но години наред държавата не използва пълноценно този потенциал. Там трябват бързи решения за пътната инфраструктура, индустриалното развитие и по-добра координация около трансграничния трафик.
За Велико Търново освен инфраструктурата стои и въпросът как градът да съчетае културно-историческия си потенциал с модерна икономика. Там не стига да разчитаме само на туризъм. Трябват инвестиции в услуги с висока добавена стойност, в образование, във връзка между университетите и бизнеса и в по-добра среда за млади семейства.
Общият проблем и на двата града е, че хората са уморени от обещания без срок. Те искат не нови обяснения, а държава, която най-после да започне да изпълнява.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
