Още в първия ден на предизборната кампания българският политически елит се погрижи да изпрати ясно послание към избирателите - голямата битка на предстоящия вот няма да се води по оста ляво – дясно, нито около икономически програми или социални обещания. Големият разлом ще бъде геополитически.
Искрата, която възпламени кампанията секунди след официалния ѝ старт, долетя директно от кулоарите на ООН в Ню Йорк, където съвместна декларация в подкрепа на Украйна предизвика невиждан институционален трус у нас.
Всяка една от политическите сили моментално грабна темата като предизборно оръжие, за да удари опонента и да мобилизира твърдото си ядро.
Велислава Петрова срещу Илияна Йотова
В епицентъра на скандала се оказаха Министерството на външните работи и българската делегация в ООН, водена от президента Илияна Йотова.
Външният министър Велислава Петрова заложи на твърдия курс за европейско единство. МВнР съгласува присъединяването на България към документа, подкрепен от общо 51 държави от ЕС и негови партньори.
Дипломатическото ни ведомство обаче призна, че текстът на декларацията не отразява изцяло специфичната българска национална позиция.
От своя страна, президентът Илияна Йотова демонстрира още по-голяма категоричност.
Тя разкри, че София е изпратила своите резерви и предложения за корекции, но те изобщо не са били взети предвид. Тъй като не е съгласна с крайния и конфронтационен език на документа, Йотова направи знаков дипломатически жест - отказа да присъства на разширеното заседание и демонстративно не застана на официалната обща снимка.
Парламентарният обстрел
Реакциите в Народното събрание превърнаха темата в истинско бойно поле. Крайното евроатлантическо крило в лицето на Георг Георгиев от ГЕРБ и Ивайло Мирчев от ПП-ДБ влезе в ролята на най-острия критик на Русия.
Двамата атакуваха президента, обвинявайки я в саботаж на общата европейска линия, малодушевие и опит за шикалкавене пред евроатлантическите партньори.
В коренно противоположна посока реагираха от „Възраждане“, насочвайки огъня към МВнР. Те обвиниха министерството, че действа „на тъмно“ и като послушен изпълнител на чужди инструкции, пренебрегвайки легитимния ръководител на българската делегация на място.
Балансирана, но твърда позиция зае зам.- председателят на ДПС Искра Михайлова, като поиска прегласуване на отхвърленото предложение за изслушване на външния министър с мотива, че България е част от европейското семейство и поведението ни на международната сцена изисква предвидимост и съобразяване с партньорите от ЕС, както и липса на договере на два гласа.
Търсеният ефект на Радев
Десните анализатори побързаха да разчетат случилото се като тотален хаос и провал на българската дипломация, която отново ни злепоставя пред света с разнопосочно говорене и отклонение от твърдата европейска позиция.
Истината обаче е по-различна. Това всъщност е пореден израз на вече познатата умерена и национално претеглена външна политика на премиера Румен Радев.
Стратегията му е ясна – съобразяваме се с решенията на Европейския съюз, но винаги със защита на националния интерес.
В този случай – МВнР поддържа официалния евроатлантически декор, докато президентската институция назовава реалните проблеми и рискове за страната ни от трибуната на ООН.
Йотова не е с Русия
Най-големият парадокс, който предизборната пушилка у нас се опитва да скрие, е че думите на Илияна Йотова не я позиционират до Москва, а я поставят в абсолютен синхрон с новата линия на Вашингтон.
Поразителна е приликата на нейното изказване не с това на руския външен министър Лавров, а на държавния секретар Марко Рубио.
По време на сесията на ООН той обяви, че „няма военно решение на тази война“ и се търси договорено споразумение. Йотова каза абсолютно същото от трибуната на ООН: "Няма военно решение за Украйна. Мир не може да бъде постигнат без участието на Украйна и Русия."
Рубио заговори за посредничество на САЩ за частично примирие в Черно море - за зърното и енергетиката. Йотова обяви в ООН българска регионална инициатива за сигурност и свободно корабоплаване точно в Черно море.
Разговорите по време на сесията на ООН ясно показаха, че докато Брюксел настоява с декларация срещу Москва за примирие и капитулация, Вашингтон активно преговаря с Русия за установяването на мира.
Резултатът от този скандал за декларацията от Ню Йорк още в първия ден на кампанията ясно сочи, че темата за Русия и войната в Украйна няма да слязат от политическия дневен ред до деня на вота. Тази тема е изключително удобна – спестява на партиите неудобните въпроси за цените, новия бюджет и изтласква на по-заден план скандала „Петрохан“.
А докато в София партиите използват ООН за вътрешнопартиен бой, преговорите в Ню Йорк, които води делегацията за ключовото ни позициониране по отношение на транспортната и енергийна свързаност, няма как да донесат очаквания максимален резултат.
Големият залог на 25 октомври ще бъде дали България ще избере президент, който сляпо следва чужди документи или такъв, който е готов на дипломатически маневри в името на националния интерес и националната сигурност.
