„Това е абсурден въпрос и той е израз на комплексарския начин, по който се говори за тези работи изобщо. Естествено, че сме минали Прехода.“ С тези думи бившият премиер Филип Димитров отговаря на вечния въпрос, който всяка година звучи около 10 ноември – приключи ли Преходът или още живеем в него.
В интервю за бТВ той говори за илюзиите от началото на демокрацията, за уроците на историята и за остатъците от старото време, които все още се усещат в начина, по който България работи днес.
„България е европейска държава, Преходът е минал“
Филип Димитров е категоричен, че 36 години след 1989 г. България няма как да бъде възприемана като държава в преход. „България е една европейска държава, членка на НАТО, която отговаря във всяко едно отношение на общи стандарти – къде е по-добре, къде е по-зле, но в крайна сметка...“, казва той. За него разговорите за „незавършилия преход“ са начин да се омаловажат реалните успехи, постигнати през последните десетилетия.
„Колко хубаво сме го направили, колко има кусури, колко има да се дооправя – това е отделен въпрос, но той важи не само за България, а и за всички страни, които са на нашия хал“, добавя Димитров. По думите му, в сравнение с други държави, тръгнали по същия път след 1989 г., страната ни е преминала през трансформацията „що-годе прилично“.
Революции, пустини и илюзии
„Мисля, че никой не си представя по време на революция, че нещата няма да станат прекрасни“, спомня си Димитров. „Аз бях от по-умерените и бях си позволил да направя една аналогия с пътуването през пустинята, за което после ми „изядоха кокалите“, защото казаха, че съм решил да ни водя 40 години през пустинята.“
Той обяснява, че Преходът не е трябвало да бъде митологизиран, а осъзнат като неизбежен процес на промяна. „Френската, руската, нацистката революция – всички протичат с унищожение и незнание какво следва. При нас, европейците, хубавото беше, че ние не създавахме нов свят, а отивахме в един, който вече съществуваше – с всичките му кусури и проблеми, но несравнимо по-добър от този, в който живеехме.“
Денят, в който всичко започна
На 10 ноември 1989 г. Филип Димитров научава по телефона, че Тодор Живков е свален от власт. „Отидох да събудя жена си. Тя каза: „Моля ти се, това го слушам в последните 20 години непрекъснато“, спомня си той с усмивка. Тогава още никой не можел да си представи мащаба на промените, които предстоят.
Димитров, който през 1991 г. става първият демократично избран министър-председател, днес признава, че „революцията на 1989 г.“ е изисквала не само идеализъм, но и търпение. „Прекрасните неща не се случват изведнъж, те стават по части“, казва той.
Остатъците от миналото
Бившият премиер вижда следите от стария строй най-вече в начина, по който се работи. „Останали са навици от времето преди 1989 г. – отлагането на задачите, липсата на инициатива, страхът от поемане на отговорност“, казва Димитров. По думите му това е проблем не само на България, но и на цялата Източна Европа.
„Това, което някои наричат липса на желание да се свърши работа като хората, е по-скоро липса на увереност, че усилието има смисъл. А това е нещо, което трябва да преодолеем“, заключава той. За Филип Димитров преходът не е въпрос на дати, а на характер – и истинската свобода идва, когато нацията започне да вярва в себе си, вместо да се пита дали вече е „минала Прехода“.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
