На 21ви февруари отбелязваме един много специален празник - Международния ден на майчиния език. Първото официално честване на празника е на 21 февруари 2000 г. Датата е избрана от ЮНЕСКО в памет на студентите, които на този ден през 1952 г. в Дака - столицата на Бангладеш, загиват, протестирайки в защита на правото бенгалският език да бъде признат за официален.
Това заяви Ертен Анисова в декларация от името на ПГ на ДПС-НОВО НАЧАЛО по повод Международния ден на майчиния език.
Езикът е най-дълбокият израз на човешката идентичност. Той е носител на памет и културен опит, натрупван през поколенията. Езикът определя принадлежността ни към определена общност - етническа, национална, регионална. Чрез езика споделяме общи ценности, маркираме „своето“ културно пространство, изграждаме чувство за историческа приемственост, закодираме традиции, вярвания и народната мъдрост.
Неслучайно ЮНЕСКО определя езиците за ключов елемент от нематериалното културно наследство, защото съхраняват разнообразието на човешките култури, подпомагат междукултурния диалог, насърчават взаимното разбиране между народите. Чрез езика създаваме разказ за това кои сме ние и какво е важно за нас. Езикът е инструмент за взаимно припознаване, ресурс за опознаване на другите, на различните от нас.
Майчиният език е първият свят, който човек обитава, първата дума, която сме чули още преди да разберем смисъла ѝ. Думи като „дом“, „обич“, „надежда“ събират радостите, скърбите, болките и мечтите на цели поколения и изричайки ги, ние продължаваме историята на предците си.
Историята често ни напомня, че когато езикът оцелява, оцелява и народът. За нашия народ езикът винаги е бил повече от средство за общуване - той е бил убежище. През вековете на исторически изпитания именно словото е запазило духовната ни цялост. В килийните училища, в ръкописните книги, в песните и преданията българският език е онова непоколебимо свидетелство за съществуването на народа ни. Делото на просветителите и книжовниците ни напомня, че езикът е наследство, което ни задължава да го пазим, развиваме и обогатяваме.
Днес живеем в свят на глобална комуникация и дигитализация, в който често забравяме колко крехко богатство е майчиният език и езиковото разнообразие. Да пазим собствения си език не означава да се затваряме и да издигаме прегради помежду си, напротив – означава да опознаем себе си, за да можем истински да срещнем другите. Всеки език е мост, а не граница. Той живее в нас, в начина, по който говорим, слушаме и се разбираме един друг, в уважението към думите.
Нека днес си спомним, че всяка дума има сила — да наранява, но и да лекува, да разделя, но и да свързва. Докато има кой да говори на своя език, има и кой да помни, да мечтае и да гради бъдещето.
Майчиният език е памет, но и надежда. Той ни свързва с предците, които са говорили същите думи, но и с децата, които тепърва ще ги произнасят. В него времето не разделя, а обединява. Когато говорим на своя език, ние участваме в разговор, започнал много преди нас и продължаващ далеч след нас. Да обичаме майчиния си език означава да обичаме да се разбираме. Да пазим езика означава да пазим човешката близост. А да го развиваме означава да вярваме в бъдещето.
Днес говорим на много и различни езици и това е богатство. Всеки език е различен начин да виждаш света. Всяка дума носи история. А всяка история заслужава да бъде разказана. Различните народи, всеки на своя език, сякаш повтарят една и съща мъдрост: езикът е сърцето на народа, неговата памет и неговият дом. Българската поговорка ни напомня, че „език народ пази“, ирландската традиция казва, че „страна без език е страна без душа“, а древна мъдрост добавя, че човекът, който забравя езика си, губи своите корени. В тези различни гласове звучи една обща истина - майчиният език е първата ни родина, най-тясната връзка между миналото и бъдещето. Нека си го припомняме не само в празници, но и в ежедневната си реч, в уважението към думите и в отговорността към смисъла им.
Нека думите ни бъдат достойни за езика, който сме наследили. Думите имат сила. А силата е в свободата да се изразяваш на майчиния си език и в правото да имаш този избор. Думите могат да дават надежда. Могат да променят нечий ден — а понякога и нечий живот. Докато има хора, които говорят своя майчин език с любов — светът ще бъде по-човечен и по - добър.
Честит Международен ден на майчиния език!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
