БСП-Обединена левица ще се противопоставя на всякакви опити за налагане на модел на „Европа на две скорости“, който би поставил България в неравностойно положение в рамките на Европейския съюз. Това заяви Атанас Зафиров, председател на Националния съвет на БСП и на БСП-Обединена левица, по време на дискусия, организирана от Алтернатива за българско възраждане, която е част от коалицията.
Позицията на левицата за ЕС
Зафиров припомни, че още от началото на присъединителния процес БСП последователно е отстоявала тезата, че България трябва да бъде пълноправен член на Европейския съюз, без формални или неформални ограничения. По думите му тази позиция остава непроменена и левицата няма да отстъпи от нея „нито на сантиметър“. Той изрази удовлетворение, че именно БСП-Обединена левица поставя темата за равнопоставеността в ЕС в центъра на публичния дебат, като подчерта, че стабилността в страната е ключово условие България да бъде партньор със силен и чуваем глас в Европа.
В хода на дискусията Зафиров посочи, че изводите от подобни форуми са важни и за обективната оценка на участието на БСП-Обединена левица в управлението, особено в контекста на европейските приоритети и националния интерес.
Критики към новите европейски концепции
Председателят на АБВ Румен Петков акцентира върху цената, която България е платила, за да стане член на Европейския съюз. Той припомни закриването на блокове на АЕЦ „Козлодуй“, както и прекратяването на цели индустриални производства, като подчерта, че на този фон всякакви опити страната да бъде поставяна във „втора категория“ са недопустими и представляват подмяна на основните принципи на ЕС.
Петков изрази и сериозна загриженост от участието на България в т.нар. „коалиция на желаещите“ без ясно формулиран мандат. Според него подобни действия крият риск страната да бъде въвлечена в процеси без достатъчно обществено и институционално съгласие.
Опасения за бъдещето на Съюза
В дискусията участваха още дипломати и представители на обществени организации, които отбелязаха, че при присъединяването на България към ЕС подобен модел на разделение между държавите членки не е бил поставян. Според участниците новите концепции могат да променят първоначалната философия на Съюза, изградена върху икономическо развитие, свободно движение на хора, стоки и услуги и активен вътрешен диалог.
Бяха изразени и опасения, че засиленият фокус върху сигурността и отбраната в европейските политики измества традиционните политики за сближаване и развитие, което може да задълбочи вътрешните разделения.
Бившият дипломат Любомир Кючуков постави акцент върху по-дълбокия проблем, като заяви, че въпросът не е в различните „скорости“ на развитие, а в различните „посоки“, по които ЕС може да поеме – към по-дълбока интеграция или към засилване на ролята на националните държави.
Историческият контекст
В края на събитието участниците направиха и историческа препратка към 4 февруари 1997 г., когато БСП върна мандата за съставяне на правителство. Случаят беше посочен като пример за поставяне на обществения и държавния интерес над партийния, в контекст на днешните дебати за ролята и отговорността на България в Европейския съюз.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
