Задържането на кмет винаги е знакова акция. Друг е въпросът знакова за какво. Защото да задържиш с белезници градоначалник по железни доказателства, че е извършил длъжностно престъпление в особено големи размери е едно. Но да го арестуваш, докато нямаш доказателства срещу него и тепърва събираш данни, при това навръх един от най-големите религиозни празници за общността, към която принадлежи, е друго. Първото е начин за прилагане на законността и връщане на усещането за справедливост, което наистина обществото иска. Второто е чиста проба демонстрация и политическа репресия, при това очевидно направени с цел кризисен пиар. В коя точно хипотеза е арестът на кмета на Кърджали и зам.-председател на ДПС Ерол Мюмюн достатъчно ясно показват фактите, а те са следните:
В четвъртък сутринта, навръх свещения за мюсюлманите празник Курбан Байрам, той беше задържан от четирима полицаи и демонстративно заведен на разпит, докато – също толкова демонстративно – в кабинета му в кметството текат обиски. Тук е моментът да се уточни, че арестът е най-крайната мярка по задържане според българското законодателство. В Наказателно-процесуалният кодекс изрично се уточнява, че тя се прилага само и единствено, ако „има реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление“ или да възпрепятства правосъдието.
Думата „обвиняем“ е особено важна в случая, защото към момента на ареста си Мюмюн нито е подведен под отговорност, нито има данни, че предстои да му бъде повдигнато обвинение. Да не говорим, че няма данни и да се е укривал от полицията, нито пък да е възпрепятствал нейните действия.
По-зле – на извънреден брифинг МВР шефът Иван Демерджиев дори даде да се разбере, че към момента полицията явно изобщо няма и доказателства, които биха довели до обвинението на Мюмюн. „Ако кметът не е извършил престъпление, няма никакво основание да се притеснява“, заяви Демерджиев и специално уточни, че градоначалникът не бил арестуван, а „задържан за разпит във връзка със събиране на данни по повод обществена поръчка“. По разследване, което към момента дори няма информация да е срещу кмета изобщо.
Защо тогава изобщо го арестува, а не го е повикал сам да се яви за разпит, което Мюмюн щеше и да направи? Отговорът е един и той категорично няма общо с връщането на чувството за справедливост, което премиерът Румен Радев и правителството на „Прогресивна България“ обещаха при идването си на власт. Защото подобно задържане говори единствено и само за едно – политическа репресия и полицейски произвол с цел кризисен пиар. При това в полза на друга формация и то дори не управляващата, а ПП-ДБ.
Защото, докато вътрешният министър Иван Демерджиев задържа под стража кмета на Кърджали, предизвиквайки гнева на целия град, който избра Мюмюн на поста градоначалник още на първи тур с впечатляващите над 60% вот, Варна също е настръхнала. Но не „за“, а срещу своя кмет - Благомир Коцев от ПП-ДБ, който се оказа, че е позволил построяването на цял незаконен град.
За разлика от случая с Мюмюн, в този с Коцев доказателствата, че именно по негово време е дадена „зелена светлина“ за издигането на нелегалния жилищен комплекс от над 100 сгради, при това след незаконна сеч, застрашаваща самата Варна, са много и продължават да растат лавинообразно. Само че Коцев нито е задържан, за да дава обяснения, нито дори е повикан на разпит. Защо ли?
Защото с акцията срещу Мюмюн Демерджиев явно се опитва да отвлече вниманието от варненската афера, давайки рамо на изконните си съмишленици от ПП-ДБ, в чиято емблема се превърна Коцев. При това МВР шефът го прави, превръщайки полицията в инструмент за политическа репресия и заигравайки с етническия мир. Това ли е новият морал, който уж трябваше да налагат Румен Радев и министрите му?
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
