Земетресение разлюля района на връх Маркови кладенци в Огражден планина в съботната вечер на Хелоуин. Трусът е регистриран в 19:50 часа на 31 октомври, с магнитуд 2,8 по скалата на Рихтер и дълбочина 12,5 километра. Епицентърът е в непосредствена близост до върха, който се намира на територията на община Петрич.
Земетресението е регистрирано от Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН, а данните са потвърдени и от Европейския сеизмологичен център. Няма сведения трусът да е бил усетен от жителите на близките населени места.
Мястото обаче е забележително не само с природата си. Самото име Маркови кладенци носи спомена за един от най-обичаните герои в българския фолклор – Крали Марко. Според преданието именно неговата свръхчовешка сила създала двата извора, дали името на местността.
Два извора, родени от силата на юнака
Легендата разказва, че Крали Марко пътувал през Огражден планина заедно с майка си и жена си. Пътниците били изтощени от жегата и дългия път, а наоколо нямало вода. Тогава юнакът ударил два пъти земята с лакът и от мястото бликнали два извора.
Тримата утолили жаждата си и продължили пътя към Косово поле. Оттогава местността била наречена Маркови кладенци. Днес изворите са пресъхнали, но името им продължава да пази паметта за легендарната среща между човека и планината.
Подобни предания са характерни за народната памет. В българския фолклор Крали Марко е толкова могъщ, че природата сякаш се подчинява на волята му. Там, където стъпва, остават следи, където удря с боздугана си – се разместват скали, а когато е жаден – от земята бликва вода.
Юнакът, който прекрачвал планини
В района на Петрич се пази и друга впечатляваща легенда за Крали Марко. Тя е свързана с древно светилище край село Габрене, където местните предания отвеждат към огромната крачка на юнака.
Според разказите той стъпил с единия си крак върху Беласица, а с другия – върху Огражден. Така прекрачил планината, оставяйки следа върху скалите. В района действително има археологически обект – древно светилище с останки, датирани от I до IV век. Сред скалните форми се открояват изсечени стъпала и площадки, които подхранват местните предания.
Така в Петричкия край историята и легендата се преплитат. Археологическите следи свидетелстват за древни култови практики, а народната памет ги превръща в места, докоснати от силата на Крали Марко.
Героят, който не е умрял
Зад легендарния образ стои историческа личност – Марко Мърнявчевич, син на крал Вълкашин и владетел през XIV век. След смъртта на баща си той управлява част от владенията му на Балканите. Вековете обаче превръщат историческия владетел в герой с почти свръхестествени способности.
В народните песни Крали Марко се сражава с турски воини, змейове и хали, защитава слабите и наказва неправдата. Неговата сила често е обяснявана с чудодейното му раждане или с това, че като дете бил закърмен от самодива. Верният му кон Шарколия е не по-малко легендарен от самия юнак – заедно двамата преодоляват пропасти, планини и невъзможни препятствия.
Една от най-живучите представи в народното творчество е, че Крали Марко всъщност не е загинал. Той се е скрил някъде, но ще се завърне, когато народът има най-голяма нужда от него. В някои предания юнакът е затворен или заспал в планината, а оръжието му чака часа на неговото пробуждане.
Когато природата срещне преданието
Земетресението край Маркови кладенци няма връзка с легендите за Крали Марко. Съвпадението обаче връща вниманието към едно от онези места, в които природата и фолклорът са създали обща история.
Двата извора отдавна са пресъхнали, но преданието за тях остава. А в Огражден планина името на Крали Марко продължава да живее не само в песните, а и в самия пейзаж – като спомен за юнака, който можел да прекрачи планина и с един удар да събуди вода от камъка.
