Напоследък отново много се говори за т.нар. западни ценности. Но кои по-точно са тези ценности? Какво съдържат? И не изразяваме ли с това понятие по-скоро западния си начин на живот, който сега се налага да защитаваме?
Да си поговорим малко за ценности. Понятието, което обикновено използваме в множествено число, напоследък все по-често се споменава по най-различни поводи и на най-различни места: в политическите дебати и неделните проповеди, в телевизионните токшоута и във водещите публикации на вестниците. Някои предпочитат да ги наричат християнски ценности, други - западни. Но всички са съгласни, че това са "наши" ценности, които сега трябва да отстояваме, респективно - да защитаваме.
Та говорим си, значи, за тези ценности, но почти никога не става ясно, какво съдържат те. Кои по-точно са тези ценности, които припознаваме като наши, западни или християнски?
Да погледнем на тези ценности като на християнски. Макар че е по-добре в случая да говорим за послания, принципи, основни правила или цели. Ако приемем, че в своята "Проповед на планината" Исус засяга тази тема в частта, посветена на любовта към враговете, то посланието е, че християните трябва да обичат неприятелите си. Или да вземем онова, което разбираме под понятието "братство". По време на Френската революция солидарността между хората е била секуляризирана, т.е. светското общество си е присвоило първоначалното, теологично значение на тази дума.
С течение на времето западните ценности се променят. В енциклопедиите се твърди, че християнските ценности не са различни при отделните религиозни общности, а се променят с хода на времето. Точна дефиниция обаче за това няма.
Същото важи и за западните ценности. Към тях спадат например принципът за разделението на властите и за правата на човека. Последните обаче съществуват в няколко вариации: в смисъла на Френското национално събрание от 1789 година, във варианта на Обединените нации от 1946 и на германската Конституция от 1949 г. И това са само няколко примера.
Израелската социоложка Ева Илоуз причислява към западните ценности също и потреблението (консумацията). То рядко съществува безвъзмездно, разбирай - безплатно. Да не говорим за това, че думата "ценност" звучи много финансово - като израз за парична стойност. Имат ли човешките права такава стойност? Ето какво пише в книгите по този въпрос: "Значението на понятието за ценност се променя в зависимост от това дали говорим за ценности, отнасящи се за отделния индивид, за социални групи или за цялото общество, или за такива, които са плод на обективна или на чисто субективна преценка."
А не искаме ли с "ценности" да кажем всъщност кои са нашите навици и обичаи в живота ни? Защото когато говорим за индивидуалност или за плурализъм, солидарност или хедонизъм, за толерантност, религиозно многообразие или лаицизъм, всъщност става въпрос или за нашите навици, за правата и правилата, на които се подчиняваме, или за нашите обществени идеали.
Казано накратко: става въпрос за нашия западен начин на живот. И ние имаме пълно право да защитаваме този наш стил и поведение на живот. Но защо е необходимо да наричаме всичко това с понятието "ценности"? Може би защото така то изглежда по-стойностно"? Ако вникнем в смисъла на понятието "ценност", то ще се окаже само една словесна обвивка - помпозна и ненужна. Затова може би е по-добре да избягваме неговата употреба.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
