Йоанна Темелкова: Шамарите не решават проблеми

Налагала съм боксова круша, но предпочитам силата на думите, казва дъщерята на Джаро в "Под прикритие"

Йоанна Темелкова: Шамарите не решават проблеми | StandartNews.com

София. Новата звезда в сериала на БНТ "Под прикритие" Йоанна Темелкова е родена в София, зодия Везни. Младата и харизматична актриса завършва НАТФИЗ в класа на Ивайло Христов и Пламен Марков и веднага започва работа в бургаския театър "Адриана Будевска". Участва във филми и спектакли. Сега е в театър "София". Йоанна впечатли публиката в "Коварство и любов", където нейната Луиза преживява трагична любов с Калин Врачански като Фердинанд фон Валтер.

- Йоанна, подаряваш ли нещо от себе си на героинята ти в "Под прикритие" Ния - или се случва обратен процес?

- В случая и двете имаме обща отправна точка - да запазим достойнството си. И двете живеем в общество, в което това се оказва жестоко предизвикателство и изисква здрава психика. Засега и двете успяваме.

- Едва мина първата серия и те обявиха за сексмашина, а подобни приказки тепърва ще се изговарят. Готова ли си?

- Как да съм готова за хора, които не вярват, че са способни да бъдат нещо повече от това анонимно да пускат подобни вулгарни лъжи? Но щом това дава смисъл на живота им, нека го правят. Ако се изчерпят откъм идеи - нека ми звъннат. Ще измислим нещо заедно. Готова съм да помогна.

- Четох, че приятелят ти Мартин Гяуров бил поискал ръката ти на колене пред целия театър "София". Вярно ли е?

- Вярно е само, че Мартин ми е приятел, но това го знаят всички. Оттам нататък няма вярна нито една дума или буква.

- Нали се сещаш, че сравнително спокойният ти живот беше до тук - вече си звезда, ще трябва да ходиш на токчета. Как ще я караш занапред?

- Моят живот никога не е бил спокоен. Имах период, в който си казах, че ще се отдам на почивка, но много бързо разбрах, че това не е за мен. Не се смятам за звезда. Такива са хората, които са постигнали нещо значимо в професията си. Надявам се да вървя в тази посока, но това в никакъв случай не е на токчета - с тях се придвижвам бавно. Така че смятам да продължа да работя върху себе си, върху образованието си и това е моят смисъл.

- Как е да работиш с Владо Пенев, Михаил Билалов, Захари Бахаров...

- Ето - тях можем спокойно да наречем звезди. Да им партнирам е крачка към успеха. Всички са великолепни.

- Джаро ще те води ли до тузарските сараи до Босфора?

- Не знам турски, но ми звучи като много труден език. Явор Бахаров трябва да се гордее с това, което постига в сериала. Впечатлена съм от увереността, с която произнася всяка дума на турски и едновременно показва завидна актьорска игра.

- Колко и какви сили и душевна енергия са нужни на всяка актриса, за да влиза в диаметрално противоположни образи?

- Това е болна тема. След "Коварство и любов" понякога прекарвам час в мълчание, опитвайки се да си върна спокойствието. В тези моменти започвам да се питам какъв е смисълът да съсипвам здравето и психиката си. После си отговарям, че сама съм избрала професията. И тя понякога има и лоши страни. Не мога да слагам таван на емоциите си. Понякога стигам до крайност, друг път успявам да се овладея. Не познавам техники, с които това се контролира, но се опитвам да науча някои, защото след още 5 години може да имам и въображаем приятел. Слава Богу, Ния не е трагичен персонаж... Засега.

- Когато влезеш прекалено надълбоко в морето, където вече няма дъно, какво правиш? Гледаш да изплуваш или викаш за помощ?

- В "Непосилната лекота на битието" Милан Кундера говори за "съзнателно потъване", към което всеки човек изпитва привличане в етап от живота си. Реално обаче никога не стига дъното. Това е инстинкт за самосъхранение. Иначе се страхувам от водата и предпочитам да си стоя на брега.

- Искаш ли да се промениш, или ще оставиш времето да свърши това?

- Искам да започна да мисля малко повече за себе си. Иска ми се да бъда по-смела. И така като гледам, това май ще го свършат и времето, и опитът.

- Ти си и боксьорка. Кой да се страхува от твоите крошета?

- Ха-ха... Не съм боксьорка, но наистина съм удряла с ръкавиците по една круша. Това обаче не ме прави от класата на Ивайло Захариев, който тук е много наясно. Но по принцип не си помагам с шамари, предпочитам да използвам думите.

- Къде най-много искаш да си - на сцената, пред камерата или на някой остров?

- Искам да имам шанс за всичко това. Обожавам сцената, живата игра и спонтанността. Камерата дава уют и спокойствие. Въпрос на време е човек да отиде и на някой остров.

- Как предпочиташ - да си "Под прикритие" или без прикритие?

- Предпочитам да съм това, което съм. Артистът не може да угоди на всички желания и изисквания на публиката. Ще се удари в дебела стена. Грешно е разбирането, че артистите са жертва на публичността си - напротив. Да не забравяме, че медиите понякога манипулират и налагат вкусовете, а голяма част от публиката доброволно го приема.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай