Професор Георг Краев: Простотията си е наш проблем

Професор Георг Краев: Простотията си е наш проблем | StandartNews.com

Фолклорът е злато, което щедро пропиляваме, твърди изследователят на българщината

Как може човек, който се занимава с фолклор, да се казва Георг, възмущават се радиослушатели. Професор Краев обяснява кротко: дължи името си на австрийски корени и си го носи от 30 ноември 1947 година, когато се е родил на пъпа на София. Фолклорът се набъркал в живота му далеч по-късно, веднага щом завършил българска филология в СУ "Свети Климент Охридски". Вече имал някои опити в литературната критика и идеята да продължи да громи настъпващата графомания. Реалната перспектива обаче се оказала съвсем друга.

В най-добрия случай разпределението му осигурявало скучно даскалско място в някои от околните на столицата села. И точно в този пагубен момент научил, че някакъв си институт по фолклор (Какво ли пък ще е това чудо?) търси млади специалисти. Предстоящата среща със старши научния сътрудник, който по случайност бил и партиен секретар на БАН, не го вдъхновявала много. Кой знае какъв сухар ще е, помислил си. Мъжът със странното и важно име Тодор Живков обаче го очаровал. Много симпатичен и широкоскроен човек, пълно несъответствие с армията женички, които пълнили това скучновато място. Последвало много четене, успешен конкурс - за да се стигне до днес, когато професор д-р Георг Краев основателно е признат за един от най-големите познавачи на фолклорното изкуство.

- Професор Краев, какво означава думата фолклор?

- Тя е малко измислена. Ние, българите, умрем за чуждици. На английско-келтски значи "знание на народа за самия себе си". Не на интелигенцията за народа, както се опитват да проповядват някои. Това е много важно, защото големият проблем на тази наука е, че с нея се занимават интелигенти.

- Утре посрещаме пролетта - какво значи този ден според тематичните календари?

- Нищо. Такова чудо нема. Всъщност пролет значи преди лятото. Българският обреден календар се дели на две: от Гергьовден до Димитровден е лятото, а останалото е зима. Пролетните обичаи са много красиви, защото са свързани с великденския пост: ни се пее, ни се играе, нищо не се прави. Невероятно мъртвило. Но на Лазаровден, съботата преди Великден, момите лазаруват. Не е лесна работа. Преди това трябва да се мине през много изпитания. Обучението е в женските умения: да готвиш, да шиеш, да месиш хляб, да подреждаш къщата... Започват още когато децата са тригодишни. Лазарките са момичета на 13-14, на които предстои да се омъжат. Но за да стане това, те трябва да са минали през този обред. Мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи и мъж, който не е бил коледар или кукер, няма как да се ожени.

- Заради едната девственост на булката сватбата няма да се провали, нали? Но навремето не е било така. Толкова ли е било важно?

- В земеделските общества това е невероятно ценностен момент - и то не от някакви морални съображения.

Девствеността е богатството на жената, нейният дар към мъжа

Ако тя не е честна, той е рогоносец и ще се роди копеле.

- И какво е наказанието в такива случаи?

- Жестоко. Това значи, че на сватбата музиката ще свири фалшиво, няма да се пие сладка ракия и цялото село ще обругае неверницата. Има места, където я качват на магаре и я замерят с камъни. В по-нови времена се правят компромиси: бащата дарява младите с най-хубавата си нива.

- Идва и Великден, какво трябва да знаем за ритуалите, свързани с него?

- Важен момент е боядисването на яйцето. Това става на Велики четвъртък, в ранни зори. Първото яйце трябва да бъде червено и да се сложи на иконата. Нашият фолклор от край до край е пронизан от два цвята: червеното и бялото. Неслучайно точно те се появяват в мартениците. Бялото яйце е знак на чистотата, девствеността, затова то се дарява на лазарките. Червеното се заравя в нивата за плодородие.

- Попаднали сте случайно във фолклора. Градски човек сте. С какво ви плени той?

- През 1974-а отидох на събор в Копривщица. За първи път в живота си чух жива народна песен. И онемях. После находчивият професор Тодор Живков, току-що завърнал се от парижката лаборатория на големия етнолог Клод Леви Строс, въведе онова чудо, което се нарича теренни изследвания. Половината от годината обикалях села и паланки и събирах народни умотворения. Срещах ония живи хора, които ти говорят така, че лигите ти текат от кеф. Още при първото ми пътуване в Ярджеловци, Пернишко, срещнах една баба, която си беше истинска енциклопедия. Тя ми разказа целия обреден календар. Върна се към своята младост или както тя казваше: "към моето помнене". Попаднах и в село Пирин, високо в планината. До 1965-а там никой не се бе изселвал. Когато отидох, още беше жива легендата за момата, залюбена от змей. Историята тръгва от близката пещера, където живеел звярът. Той

привиквал там млади момичета и вършил с тях безобразия

Посочиха ми и едно алтаво девойче, жертва на чудовището.

- Зле ли се отнасяха с него?

- Не. Когато е от Бог, не е грях. Българинът е много милостив, особено в такива случаи.

- Защо в крайна сметка са съществували всичките тези обичаи?

- За берекет. Земеделската ни култура е разкъсана между две метафори: грях и плодородие. Това прави кумът, толкова важен челяк в българската фолклорна сватба. Той е човекът, който ще поеме греха за онова, което ще извършат младоженците. Затова пред него вода се не гази и непрекъснато му се благодари. А ако три пъти си станал кум, райските врати са ти отворени завинаги.

- По-мъдри ли са били старите българи от нас?

- Естествено! За съжаление, тази мъдрост потъва. В момента правим всичко възможно за пълната деетнизация на населението на държавицата ни. При това доста качествено. Българинът е скромен човек, но прави нещата "ала". След Възраждането е разчекнат между ала турка и ала франга. Затова пиесата "Криворазбрана цивилизация" е бисер, който трябва да се чете непрекъснато. Най-вече в Министерството на културата. Имаме си поговорка "Подай гъзеца". Защото сме бедни, все гледаме да сме "ала" другите. Бедността е много лошо качество. Забелязал съм, докато ходих по селата, че сиромасите са неуки, докато "чорбаджиите изедници" знаят всичко - умеят да подреждат живеенето си. Всъщност това е и смисълът на народните умотворения: при добро планиране да се осигури плодовит и перспективен живот на цялата челяд. А в онова време става въпрос за 10-12 деца. Това, в което те трябва да се възпитат, е, че истината не е в приказките, а в само труда.

- Коя е любимата ви поговорка?

- Една, която си е само наша. Тя обяснява и защо гласуваме точно по този гламав начин:

Стани на дявола ортак, додето минеш моста

По този въпрос Гьоте е написал "Фауст", а българинът е формулирал философията само с едно изречение. Минаваш моста и шапка на тояга.

- Наскоро имаше много спорове около това защо Левски във филма на Максим Генчев псува. Как е решен този въпрос в миналото?

- В XIX век това е много сложно. Псуват гражданите, но не и селяните. Женската клетва унищожава плода, а мъжката псувня ражда копеле. Сега на нас ни е все тая. Но в ония времена, когато цари чудесен патриархален строй, да псуваш е невъзможно. Левски може и да псува, ако е бил гражданин.

- Празнувате ли Свети Валентин?

- Не, но го уважавам.

- Но той не е български?

- И седми ноември - денят на Октомврийската революция в Русия - не беше български. Целта е да има усмивки. В безсмисления живот, който водим днес, и малкото радост е добре дошла. За съжаление, върнахме се към стиха на Вапцаров: "Народът прост, животът тежък, скучен..."

 

- Не приемате, че трети март трябва да бъде националният ни празник. А какво предлагате?

- 22 септември. Денят на Конституцията. Свещен акт. Създаден е истински демократичен продукт, който, както е модно да се казва сега, има цивилизационен характер.

- С какво би трябвало да се гордеят българите?

- С три неща. И те са все духовни: Орфей и орфеизма, богомилите, учението на Дънов. Това са мощни богатства, но да си чел някъде в читанките за тях?

- Злато ли е фолклорът?

- Да. Защото е акъл. Защото е програма. Няма защо тепърва да откриваш колелото, да се правиш на европеец, да си губиш идентичността, както казваме напоследък, след като всичко си го имаш. Простотията, че не знаем кои сме, в крайна сметка си е наш проблем.

Как келешът Георги стана светец

Разказът е на бабите от Русокастро, Бургаско

Георги е бил е овчарче. Келеш, в което няма нищо обидно, защото според онези представи значи млад, без брада, днес - тийнейджър. Той все още не е минал през обредите, които го правят мъж и затова няма право да създава семейство. Насред ливадата, където момчето пасяло стадото си, имало крива круша, на нея люлка и бебенце. Слънцето прижуляло, малкото се разплакало, а Георги покрил личицето му с листо. В това време се появила Вила Самодива и почнала да му се кара: Защо биеш детето? Малкото обаче, обяснило ситуацията, а самодивата решила да направи Георги юнак. Тя, разбира се, имала две огромни нянки, без нито грам силикон и дала на момчето да суче три пъти от лявата. После го накарала да вдигне един камък, но то не успяло. След второто сучене вече от дясната гърда момъкът го вдигнал, а след третото, направо го метнал през девет села в десетото. Станал юнак Георги и тръгнал да търси друг като него, за да си премерят силите. Попаднал в село, в което нямало жива душа. По някое време се явила баба, за да му разкаже, че в близкото езеро има гладна ламя, която, за да даде вода на хората, иска по една мома на ден. Вече дошъл реда на царската дъщеря. Смазан от мъка, високопоставеният баща обещал момичето на онзи, който утепа ламята.

Според преразказа на Георг Краев, Гошко отишъл на брега и видял момата да циври, докато чака ламята. Младежът пък решил да подремне, като поръчал на красавицата да го събуди щом дойде звярът. В това време се чул трясък, рев, явила се ламята, а девойката се разплакала. Една сълза капнала върху бузата на юнака, той скокнал и със един замах на меча отрязал и трите глави чудовището. От тогава станал свети Георги, твърди този изключително древен разказ, обяснява професорът.
Не по-малко интересна е историята за любовта между бедната мома Витоша, която се залюбила с богатия ерген Люлин. Бащата на момъка обаче не разрешил сватбата им и девойката се хвърлила във Владайската река. В нейна чест близката планина била наречена на името й - Витоша, факт, който мнозина софиянци и ашладисани столичани интелигенти би трябвало да знаят.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай