Петък,

Преображенският манастир пази вярата 10 века

От: Ангел Карадаков -
1096
Преображенският манастир пази вярата 10 века
A
A
A

На 6 август Православната църква отбелязва празника Преображение Господне. Той е свързан с едно от най-важните събития – явяването на Иисус Христос пред неговите свети ученици. За да укрепи вярата на Петър, Иаков и Йоан, Христос се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител напълно преобразен. Според евангелията (Мат.17:1-13; Марк 9:1-9; Лук.9:28-36) „...лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина”. За всички вярващи християни  Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда.

  • Днес там има библиотека и музей с ценни книги и икони
  • Захари Зограф и Колю Фичето творили в светата обител

Летните дни са прекрасно време за преоткриване на родната красота, култура и духовно богатство. В този брой на „Стандарт” ви отвеждаме в Преображенският манастир. Обител, построена през XI век и запазила родната ни православна вяра вече 10 века.

Първоначално е метох на светогорския Ватопедски манастир. През 1360 г. се сдобива с автономност. Някои сведения свързват основаването му с втората жена на Иван-Александър - Сара, поради което е наричан и Сарин манастир.

Днес Преображенският манастир е един от големите и красиви манастири в България. Разположен е в непосредствена близост до столицата на Втората българска държава Търновград (на около 6,5 км северно) в красива местност под венец от отвесни скали в каньонообразния пролом на Янтра - Дервента.

Манастирът играе важна роля в духовния живот на столицата през XIV век.

В периода на османското владичество и особено по време на Възраждането израства като един от най-големите архитектурни паметници и като културен център. След падането на България под турско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от турците, а в последствие е разрушен напълно.  Векове след това, през 1825 г., манастирът е изграден отново от отец Зотик, с помощта и средствата на родолюбиви българи

През 1832 година с ферман от султана е издействано възстановяването и построяването на нова църква. Строежът е завършен от Колю Фичето през 1834 гoдина. Тя е триапсидна, кръстовидна, еднокуполна възрожденска сграда със закрита нарктика.

Захари Зограф и Уста Колю Фичето обединяват сили за манастира

Манастирът е възстановен изцяло през 1882 г., с участието на двамата колоси на Българското национално Възраждане - Уста Колю Фичето и Захари Зограф. Църквата е еднокорабна с два странични певника, предапсидно пространство и с широка колкото кораба апсида. В двете странични стени на предапсидното пространство се отваря по една просторна плоскодънна ниша, които служат за диаконикон и протезис. Едва показващият се над покрива купол се носи от четири пандантива, които не са сферични, а призматични плоски триъгълници. Поради това основата на барабана е осмостенна, а не кръгла.

Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи (1849) от големия български възрожденски художник Захарий Зограф от Самоков.

Той идва тук на следващата година след като приключва (1848) украсата на църквата в Троянския манастир. За неговото авторство говори специален възпоменателен надпис над западния вход в женското отделение. В северозападния ъгъл на същото помещение знаменитият зограф в края на редицата на българските светци е нарисувал своя автопортрет. Стенописите в храма имат характерна възрожденска схема и колорит.

Паметник на българското дърворезбено изкуство е и позлатеният иконостас

В периода 1858 - 1863 г. Колю Фичето изгражда камбанарията, част от жилищните сгради и главния манастирски вход. Изграден е и и подземният параклис "Св. Андрей Първозвани". През 1863 г. върху него е завършен строежът на малката църква "Благовещение", също от Колю Фичето. Иконите в църквата са дело на приемника на Захари Зограф - първият академично школуван български художник Станислав Доспевски. В западната част на манастирския комплекс се издига камбанарията със седемте камбани, една от най-хубавите звънарници, създадени от майстор Колю Фичето.

Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. Била е културно-просветен център и убежище за много родолюбиви българи и революционери, а през годините на Руско-турска освободителна война манастирът е превърнат в болница.

Днес там има библиотека и музейна експозиция, които пазят реликвите на манастира: книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство. Преображенският манастир е национален паметник на архитектурата и изкуството. Манастирът е действащ, мъжки.


Всички новини от категория Общество.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички