Близо 1,02 милиона българи (15,8% от населението) не могат да си позволят хранене с месо, риба или вегетариански еквивалент през ден, сочат данни на Евростат, поставяйки страната сред най-бедните в ЕС. Проблемът се задълбочава най-осезаемо сред хората, изложени на риск от бедност, където високите цени на основните хранителни продукти и инфлацията изяждат доходите и принуждават стотици хиляди домакинства да купуват нискокачествени заместители. Ситуацията изисква спешни социални мерки, ефективни програми за подпомагане и по-висока защита на доходите на пенсионерите и нискоквалифицираните работници.
Рискове за здравето и регионални различия
Тази криза на трапезата пряко влияе върху здравето на населението, увеличавайки риска от хронични заболявания вследствие на небалансираното хранене. Регионалните различия в страната също са огромни, като в най-бедните области процентът на хората с хранителна несигурност е дори по-висок от средния за държавата.
Статистиката е срам за държавата
Тази статистика е истински шамар и абсолютна срамота за държава, която е член на Европейския съюз вече почти две десетилетия. Фактът, че над един милион наши сънародници са принудени да броят стотинките за насъщния и да лишават децата или възрастните си родители от пълноценна храна, е тежка присъда за социалната политика и икономическото развитие на България. Докато политическият елит се вълнува от партийни борби и празни обещания, реалността по българските маси е плашеща – бедността се е превърнала в хронично състояние, което обрича цели поколения на здравословни проблеми и социална изолация. Крайно време е управляващите да разберат, че истинският европейски напредък не се мери с макроикономически доклади, а с качеството на живот на най-уязвимите граждани, защото общество, което оставя всеки шести свой член да гладува, просто няма как да бъде успешно.
