"Върви, народе възродени“ е една от най-емблематичните български песни. Едва ли има човек, който, чувайки мелодията, да не си спомни за ученическите години и честванията на 24 май. Текстът е по стихотворението на Стоян Михайловски „Кирил и Методий“, което той написва през 1892 година в Русе.
Главната заслуга за появата на известния химн обаче е на талантливия композитор Панайот Пипков. Именно той създава музиката, като историята разказва, че това е станало в Ловеч, в час по пеене – докато ученик от класа чете вдъхновено стихотворението „Кирил и Методий“, композиторът внезапно става и започва да пише нотите с тебешир върху черната дъска.
Още не е ударил училищният звънец, за да обяви края на часа, когато мелодията е завършена и химнът, който и днес ни изпълва с гордост и самоуважение, е факт. Предлагаме ви да му се насладите още веднъж.
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови!
Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,/
от длъжност неизменна воден –и Бог ще те благослови! /2
Напред! Науката е слънце,което във душите грей!
Напред! Народността не падатам, гдето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,/
духовно покори страните,които завладя със меч! /2
Тъй солунските двама братя зовяха нашите деди
О, минало незабравимо,о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет –
/в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет… /2
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
