Петък,

Карбовски и Нервната акула на нож за джендър билбордовете

От: Стандарт -
A
A
A

Джендър билбордовете, които се появиха в няколко големи градове, предизвикаха яростни дискусии в социалните мрежи. Мартин Карбовски се включи в спора с гневен коментар в Lentata.com. От Терминал 3 му отговориха като публикуваха статия на Магдалина Генова, създател на блога Нервната акула.

Ето какво написа Карбовски:

Виждам фрустрацията на приятелите си от гей обществото. Изцапаха им сто и петдесет-хилядна еврова кампания с блажна боя за осем лева. Лоши хора са хетеро хората. Явно имаме нужда от Закон за любовта. Кажете ми кой да каже кое е “просто”, кое е “любов” и кое “не е страшно”?

Кажете ми го в закон, наложете ми го отгоре.

Не е “просто любов” да похарчиш 150 хиляди евро за нещо, с което никой не воюва. Любовта е да похарчиш 150 хиляди евра за падащите зъби на пенсионерите. Да сте виждали скоро усмихнати пенсионери?

Не е “просто любов“ да вземеш толкова пари (150 хиляди евро ), за да снимаш прегръщащи се момчета.

Любов е да отидеш да видиш как пред ресторант Гамбринус, който раздава топла храна всеки работен ден в 16 часа, се тълпят 150 човека - това е истински митинг срещу властта и това е любов. Да сте виждали къде спят бездомните и да сте ги броили?

Не е “просто”. Няма “любов” в това да нямаш нито едно мероприятие, нито една дума за демографията и умирането на нацията и да рекламираш пет и половина нови пола и сексуална флуидност.

Да, става дума за пари и вие го знаете. Каза ми го Елън Дедженеръс.

Вие, гей обществото, искате да бъдете признати като семейства и като хора, които могат да се наследяват - пари, имоти, коли. Сигурно и това ще стане.

Но днес дали това е темата и не разбирате ли, че ви приемат като хора, които сеят омраза (не любов) - с тези меко казано ненавременни плакати за 150 хиляди евро?

Защото това не е цивилизационен сблъсък. Това е циничен сблъсък на перата и помадите срещу ченетата и липсата на кърма за новородените.

Не е любов това.

В държава, в която децата не учат, медицината е ужасна сделка, полицията е подкупна, а властта се клати, вашият билборд е като пир по време на разгул, като комунистическа провокация - ние пак сме тук, имаме пари, искаме права, а вие да го духате.

Кое е толкова “просто”?

И как не разбирате, че след като всички власти и официози са на ваша страна, след като медиите канят само вас да обяснявате обидата си, след като дори учтивите ви противници са в тоталитарна немилост - чудите се що ви мразят и заливат с боя?

Не е защото сте гей, а защото сте на власт от телевизора и сте част от статуквото.

И че друг глас, освен вашия (по заповед на Епохата ) - друг глас не се чува.

А ние помним епохи, които се смениха бързо, и тази ще се смени, помнете и вие.

Има ли някой нормален човек, който има против един хирург гей, готвач гей, гей машинист и гей зъболекар или продавач на обувки гей?

Никой няма нищо против тези хора. Защото водещото не е това дали си гей, а какво правиш за обществото. Вие, приятели, какво правите за обществото, освен егоистичната си кампания на фона на счупените градове Варна и София?

Какво правите и колко сте полезни, докато седите обидени на грантовите си задници в луксозните си офиси и не виждате упадъка и безутешността, и отчаянието, и плача на един народ, чиято част сте и вие?

Или не сте?  Вие сте новите римски патриции, на които им липсва разрешение за обичайния фестивал на аналния секс?

Ми, не ви липсва разрешение, нито ви липсва любов, нито простота, нито пара.  Вие се борите за права на територия и сред хора, които се борят за оцеляване.  Нашата нация прилича на ранен войник, който в болката изразява объркано учудване - защо ме обиждат и защо ме пренебрегват? Защо?

Защото вашият финансиран дебело закон за любовта, който се опитвате да пишете, е добре дошъл в деня, в който се решат проблемите на семейството, църквата, образованието, армията и децата.

Като решите тези проблеми, тогава потърсете съчувствие, тогава дефинирайте “страшно” и “просто” и “любов”. На фона на счупените ни души и държава - вашето е агресия. Боята от осем лева, купена лично, е само отчаян щит срещу вашата агресия за 150 хиляди евро, пратени ви от чужбина. Разберете ме накрая и простете, ако съм ви обидил."

Предлагаме и статията на Магдалина Генова:

Какво е да си гей в България е нещо, за което много хора не си дават сметка. Разбира се, мнозина имат близки, които са някъде в спектъра на ЛГБТ (лесбийки, гей мъже, бисексуални и транссексуални), но повечето се сещат за нас веднъж в годината, покрай шума около прайда или когато им пуснат Азис.

Естествено, понеже в голямата си част българските медии поднасят изкривена, манипулативна и невярна информация, гарнирана със снимки „от интернет“, кремълско влияние и солидна доза задъхана истерия, представата за ЛГБТ хората е силно стереотипизирана – ние сме някакви извънземни с артистични заложби, промискуитетно поведение и облекло като за бурлеска. Всичко това звучи твърде хубаво, но за съжаление единственото място, пълно с подобни индивиди, за което в момента се сещам, е телевизия „Планета“. Реалността е доста по-прозаична.

Да си гей в България, от една страна, означава тези неща:

– Работя в офис от 9 до 6, пътувам с градски транспорт и често попадам в задръствания. Като всички хем псувам непрекъснатите ремонти, хем съм се примирила с надеждата, че някой ден нещата ще са по-добре. Или поне няма да има дупки.

– Плащам данъци и възможно най-големите осигуровки според закона, не укривам доходи и винаги се опитвам да съм максимално честна с държавата, дори когато тя не насърчава това. Като другите хора имам проблеми със здравеопазването, рушащата се квартална поликлиника, направленията, качеството и бързината на административните услуги, лошите ремонти в София и извън нея, изтичането на публични средства, корупцията, качеството на образованието и всичко останало, което вълнува средностатистическия гражданин X от град Y.

– Протестирам често. Веднъж в годината за основни човешки права за мен и тези като мен, през останалото време срещу назначения в ДАНС, за върховенство на закона, за зелени каузи, срещу рекомунизацията, срещу фалшификацията на веществени доказателства, срещу насилието, срещу опитите да се замаже убийството на Яна, за оставки и за какво ли още не.

– Имам родители, сестра, приятели, куче и баба съседка, която всяка вечер гледа до 2 екшънa и риалити форматa.

– Обичам да пия бира.

От друга страна, да си гей означава и това:

– Ако двойка живее под наем, може да бъде изгонена, ако собственикът на жилището открие, че са гей. Случва се понякога на хора, които познавам. Разбира се, това няма никакви последствия, защото Законът за защита от дискриминацията се прилага трудно и има само пожелателен характер, а темата за фактическо съжителство и брак е табу. Ако гей двойка иска да вземе кредит, доходите им не се разглеждат заедно и естествено, резултатите от анализа не отразяват реално техните възможности. Право на наследяване и други имуществени права изобщо няма и да коментирам.

– Случва се да ставам обект на вербална агресия. Познавам хора, които са били нападани на улицата и въпреки физическите травми не отиват в полицията, защото ги е страх, че там ще станат обект на второ нападение и виктимизация. Често разказвам и за Михаил, когото убиха в парка, само защото „приличал на гей“. Ние за разлика от другите малцинства не сме защитени от Наказателния кoдекс, защото в член 162 липсват признаци „сексуална ориентация и полова идентичност“. А дори и да имаше – все тая, защото у нас престъпленията от омраза не се разследват и осъдени няма.

– Когато подам сигнал в прокуратурата за престъпление от омраза като добър гражданин, ме викат поне два пъти на разпит, за да ме питат защо. Защо съм добър гражданин ли? Честно, и аз не знам.

– Правото на медицинска и конфиденциална информация, която се дава само на роднини, не е често обсъждана тема в България, защото и тук, като за други неща, законът е врата в полето. Ние обаче искаме законите да се спазват и да имаме законово основание да получим информация за близкия ни човек.

– Всяка година, когато наближи време за прайда, ЛГБТ хората стават футболна топка за всеки един маргинал, който няма никаква друга възможност да се позиционира в публичното пространство. В години на избори като тази интерес проявяват и политтехнолозите, които използват принадлежащите на олигархията медии, за да всяват допълнително разделение, омраза и страх. През последните няколко години станахме и любимият враг на режима на Путин, а отровата оттам се просмуква във всеки ъгъл на държавата и за хората е все по-трудно да различат истината от лъжата в една фантасмагория от еврогейове, танкове, хаарпове, Сорос, война, врачки, соцносталгия и фалшиви светци.

– Всеки път, когато се опитаме да кажем, че не може да има дебат за това да ни има или да ни няма и че агресията не е валидна гледна точка, срещу нас се изправят Расате, евангелски пастори, компрометирани ДС персони и всякакви други, които смятат, че „Окончателното решение“ е най-доброто нещо, измислено от Хитлер. И всички тези теории, базирани върху фалшива генетика и фалшива история, се посрещат безкритично от електронни и печатни медии, сякаш 2015 г. никога не е настъпвала по тези земи. Мълчанието е злато, а изкривяването на истината – кеш.

Ние сме като всички други и не съвсем.

На мнозина им е много по-трудно – на транссексуалните, на хората от малките градове и села, които никога не могат да кажат истината, на работещите в консервативна среда, на тези, които се страхуват от агресия, уволнение и остракиране. На по-младите и на по-възрастните.

Когато искам да разкажа защо ни е нужно да имаме шествие за равни права и защо изобщо са ни нужни права, ми се предлага да проведа дебат в студио с поредния самообявил се фюрер, защото няма политик или обществена личност, които да застанат на отсрещната позиция, за да проведем разговор за обхвата на необходимите законови промени. Не разбират и не искат да разберат. Защото човешките права никога не са тема на обществото, понеже 25 години говорим за цената на тока, АЕЦ „Белене“, новия черен дроб на поредния медиен магнат, рязането на лентички и изборите, тези нескончаеми избори, заради които никога нищо не се случва.

Затова протестираме. За да живеем нормално

Или поне по-спокойно и сигурно. Доводите, че правата са привилегии, а прайдът – демонстрация на сексуалност, са просто поредната манипулация, на която сме жертва, защото някой някъде в държавата има свой дневен ред. Или просто е за няколкото клика в повече. А личният дневен ред рядко е в полза на обществото.

Доказано е, че обществата с по-малко дискриминация и насилие са по-проспериращи, по-щастливи и по-напреднали, защо трябва да бягаме от това.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички