Пенсионната система в България е преминала критичната точка и вече не се издържа основно от осигурителните вноски, а от държавния бюджет и външния дълг. Това предупреди икономическият анализатор Преслав Райков в интервю за Радио ФОКУС. По думите му разговорът за пенсиите, ковид добавките и майчинството е част от по-широк проблем, а той е в растящата тежест на автоматизираните социални плащания върху публичните финанси. Райков настоя, че без бърза реформа все по-голяма част от бюджета ще бъде насочвана към пенсионната система заради ясните демографски тенденции през следващите 10-15 години.
Пенсиите вече не се самофинансират
Най-тежкото предупреждение на Райков е свързано с начина, по който се поддържа пенсионната система. Според него фокусът трябва да бъде не върху отделни краткосрочни плащания, а върху общото състояние на модела, защото той вече е структурно изкривен.
„Социалните плащания, свързани с пенсиите, там фокусът трябва да бъде върху общото състояние на пенсионната ни система, която вече е преминала критичната точка и основно не се самозахранва от вноските за пенсия, които правят хората, а се самозахранва от държавния бюджет и външния дълг“, заяви Райков.
Той подчерта, че ако промяна не бъде направена скоро, държавата ще бъде принудена да пренасочва все по-голям ресурс към пенсиите. Това означава натиск върху други публични разходи и още по-труден избор при всяко следващо бюджетно планиране.
Демографията натиска системата
Райков посочи, че проблемът не е временен, а е заложен в самата структура на системата. Демографската картина вече показва колко хора ще бъдат обхванати от пенсионната система през следващите години и какъв ще бъде размерът на необходимите трансфери от бюджета.
„Структурно нещата в този сектор не са добре подредени и реформата трябва да се случи възможно най-бързо“, каза анализаторът. По думите му в противен случай България ще се окаже в ситуация, в която разходи, които не идват от осигурителни вноски, ще трябва да покриват все по-голяма част от пенсионните плащания.
Той обвърза това и с други държавни структури, които според него не работят достатъчно ефективно. Райков предупреди, че подобни системи поглъщат ресурс, без той да се използва оптимално, а това отслабва възможността на икономиката да расте по-бързо.
Ковид добавките и майчинството влязоха в сметката
На въпрос защо първите разговори за икономии започват именно от пенсии, ковид добавки и майчинство, Райков отговори, че става дума за икономическа ефективност. Според него редица индексации, автоматизирани плащания и правила, свързани със средната и минималната работна заплата, вече натоварват бюджета.
Той посочи, че България е в особена ситуация - безработицата е рекордно ниска, а в някои региони минималната работна заплата почти достига средната. Това, по думите му, създава изкривявания, при които стимулите за работа на минимална заплата намаляват, а цената за бюджета расте.
Темата за майчинството според Райков също не може да бъде разглеждана само през желанията на обществото. Той подчерта, че моделът има демографска и икономическа страна, но най-важният въпрос е дали държавата може устойчиво да го финансира.
Политически жестове без голям бюджетен ефект
Райков коментира и опитите за икономии чрез ограничения в субсидии и възнаграждения. Според него подобни действия могат да имат политическа стойност, но не решават големия фискален проблем.
„Депутатите направиха опит и за саморестрикция - нещо, което аз по-скоро отчитам като маркетингов и политически ход за това да започнеш от себе си, когато искаш да наложиш нещо на другите. Но не мисля, че ще има някакъв съществен ефект върху бюджета“, каза той.
Според анализа му реалната промяна трябва да мине през ограничаване на растящите публични разходи, по-добра ефективност на администрацията и по-силна бизнес среда. Без това отделни символични мерки няма да променят посоката на публичните финанси.
Какъв би бил знакът за обрат
Икономистът посочи, че ясен знак за промяна би било замразяването на публичните увеличения на заплати и щатни бройки. Според него държавата трябва да намали намесата си в пазара и да се откаже от прекомерното желание за контрол върху цените.
„Знакът ще бъде замразяването на всички публични увеличения на заплати и щатни бройки. Ще бъде изключително приятно да коментираме, че държавата е спряла с намесата си в пазара и през желанието си за контрол на цени“, заяви Райков.
Той допълни, че държавата трябва да насочи усилия към по-добри условия за бизнес, лесна административна рамка и бързи публични услуги. Според него България има възможности, свързани с ЕС, Шенген, еврозоната и бъдещо членство в ОИСР, но рискува да ги пропилее, ако остане в капана на демографския натиск и неефективните разходи.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
