Поскъпването на горивата вече се превръща в един от основните рискове за цените в България и може постепенно да се прехвърли върху транспорта, храните и услугите. Президентът на КНСБ Пламен Димитров и изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов се обединиха около идеята държавата да насочи помощта преди всичко към обществения транспорт, вместо да стимулира допълнително потреблението на горива. Двамата коментираха възможните мерки в „Здравей, България“ по Нова телевизия.
Помощ за градския транспорт
„Това, което ни е нужно, е да гледаме напред. Аз смятам, че трябва да започнем от публичния транспорт“, заяви Пламен Димитров пред Нова телевизия. Според него целева подкрепа за градския, междуградския и железопътния транспорт може да ограничи ефекта от скъпите горива върху хората, но само при условие, че билетите не поскъпват.
„Това са най-евтините транспорти за масовия случай, при едно условие - да не вдигат цените. Това е задължителното условие според мен“, каза президентът на КНСБ.
С подобна позиция излезе и Добрин Иванов. Според него подпомагането на обществения транспорт има икономическа логика, защото едновременно запазва достъпа на хората до транспорт и намалява общото потребление на горива.
„Съгласен съм с господин Димитров за подкрепата на публичния транспорт, тъй като това на практика ще намали общото потребление на горива. И ще бъде достъпна транспортната услуга“, заяви Иванов.
Той посочи, че много транспортни компании работят по дългосрочни договори, в които сегашните цени на горивата не са били предвидени. Без подкрепа някои от тях могат да бъдат принудени да извършват услугата на загуба.
Инфлацията вече е 5,1%
Натискът върху цените се вижда и в официалната статистика. През август годишната инфлация е 5,1%, а спрямо юли цените са се повишили средно с 0,6%, показват окончателните данни на Националния статистически институт. Най-силното месечно поскъпване е именно в групата „Транспорт“ - с 5,5%.
Добрин Иванов предупреди, че при скъп петрол на международните пазари държавата трябва да бъде внимателна с мерките, които насърчават потреблението. „Мерките трябва да са в посока на намаляване на потреблението“, заяви той.
Според него допълнително стимулиране на търсенето трудно може да свали цените, когато проблемът идва от ограниченото или скъпо международно предлагане.
Димитров предупреди за стагфлация
Пламен Димитров обаче предупреди и за обратния риск - ако високите цени принудят хората рязко да ограничат не само горивата, но и останалото си потребление, това може да удари икономическия растеж.
„Растежът е много крехък в България и се крепи, за хубаво или за лошо, върху потреблението“, заяви президентът на КНСБ. По думите му, ако скъпото гориво продължи да се прехвърля върху цените на храните, транспорта и услугите, покупателната способност ще намалее и домакинствата ще започнат да свиват разходите си.
Димитров предупреди и за опасност от стагфлация - комбинация от слаб икономически растеж и продължаваща висока инфлация. „Много трудно се излиза. Затова казвам, че не трябва да се влиза“, подчерта той.
Иванов не сподели напълно тази логика. Според него потреблението води до по-силен растеж само когато българската икономика разполага със свободен производствен капацитет. Ако местните предприятия не могат да произведат повече, допълнителното търсене просто ще се насочи към вносни стоки.
„Увеличаването на потреблението, когато то не може да бъде задоволено с местно производство, просто увеличава вноса на стоки“, каза той.
Целева помощ за най-уязвимите
КНСБ предлага да има и подкрепа за домакинствата с най-ниски доходи. Според Димитров предишни подобни схеми са показали, че проблемът не е толкова в наличието на средства, колкото в достигането им до хората, които действително имат нужда.
Той посочи пример, при който потенциалната целева група е била около 1,4 млн. души, но от помощта реално са се възползвали едва около 230 хил. „Проблемът не е фискален и финансов, а по-скоро наистина добро таргетиране на мерките“, заяви синдикалният лидер.
Двамата подкрепят и идеята при наличие на допълнителни приходи, включително от евентуално облагане на свръхпечалби, средствата да бъдат насочвани към най-засегнатите домакинства и бизнеси.
Общата позиция на синдикати и работодатели е, че държавата трябва да действа внимателно - да ограничи удара от горивата върху цените, без да стимулира допълнително търсенето и без да финансира мерките чрез нов голям дефицит. Най-ясната пресечна точка между двете страни засега е общественият транспорт - повече подкрепа за него, за да остане достъпен и да намалява необходимостта от използване на автомобили.
