В детските години тази жълта кокалена звезда беше сред любимите ми играчки. Намирах я винаги в джоба на новия костюм на баща си, който той обличаше само по празниците. Приличаше ми на копче, но някак си по-особено. Интересно. Неприятното бе, че винаги, когато я видеше в ръцете ми, баща ми нервно я грабваше и скриваше. Никога не ми обясни защо.
Пораснах и разбрах. Видях "Освиенцим", камарите стари куфари, тоновете човешки коси, газовите камери. В мемориалния комплекс "Яд Вашем" в Ерусалим прочетох имената на българите, получили честа да бъдат наричани: Праведници на света. Те бяха помогнали да бъдат спасени 50 000 български евреи. Такъв чутовен подвиг светът не познава. Недадените, техните деца и внуци никога няма забравят на кого дължат живота си. Тяхната благодарност е вечна.
Жаклин и Алберта Алкалай от Бургас са намерили свой начин да я изразят. Те станаха инициатори на литературен конкурс под наслов: "Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена.", посветен на седемдесетата годишнина от избавянето на българските евреи. Участваха десетки млади момчета и момичета. С красивите си текстове те доказаха, че наистина нищо не е забравено. И няма да бъде. Публикуваме есето на победителя, дванадесетокласника от Търговската гимназия в Бургас Христо Топалов.
9 ноември, годината е 1938, една нощ, изпълнена с болка и ужас. Това е първото от многото престъпления, извършени от Третия райх над еврейската общност. Кристалната нощ е обагрена с кръвта и мъката на 30я000 души, изчезнали и пастта на концентрационните лагери. Кощунство, което ще бъде наречено еврейски геноцид или Холокост. И ще се помни винаги. С тъга и възмущение прочетох всичко, което успях да намеря, за това огромно насилие към човечеството. Попаднах на спомени на свидетели, гледах кадри, които ме потресоха, и се питах: Защо? Кому е било нужно? Как едно човешко същество е могло да причини подобно нещо на друго? В лицата на още живите в лагерите на смъртта се четеше мъка и ужас и недоумение. Те се питаха: Защо? Какво са сторили, за да бъдат толкова мразени...
"Всекиму неговото" е изписано на портала, водещ към лагера "Бухенвалд". Прочетох го и се ужасих от мисълта, че нацистите са вярвали в това, което вършат. Били са убедени, че евреите си заслужават мъките си. Що за изверг би мислил така? Що за човек би искал да унищожи без причина цял един народ. Тези, които не са с арийски произход и не споделят идеите ни, не са хора. Те са нищо. Такава е философията на нацистите. В огромния обем информация, която мина пред очите ми, попадах много пъти на едно и също име - Илзе Кох. Фанатизмът й ме потресе. Един от многото промити мозъци от фюреровата пропагандна машина. Илзе Кох ще остане завинаги в съзнанието ми като синоним за извратеност и безчовечие. Знаем много за злодействата на Адолф Хитлер и гвардията му, но защо се спрях точно на тази жена? Защото тя просто ме остави без думи. Илзе и съпругът й комендант Кох създават мястото, вкоето садизмът се ползва от неограничена власт. В концентрационния лагер "Бухенвалд" се произвеждат картини и абажури от човешка кожа. Те са измислени и проектирани от същата жената, която е в основата на раждането на "Бухенвалд". Колекционери и ценители са купували и са се възхищавали на лагерните "произведения на изкуството". Много от тези експонати и сега са в музеите, но не за да радват, а за да напомнят за бруталността на онова време.
Има милиони примери за издевателството на нацистите и техните слуги над еврейската общност през Втората световна война. Но дори и в тези моменти на мрачната човешка история е имало достойни хора, които са отстоявали идеалите си и са възставали срещу терора. В опита си да спасят дори една обречена душа те са отстоявали най-важното, написано във всички свещени писания: Никой няма право да отнема човешки живот. Защото той е даден от Бог. В книгата на еврейските мъдреци "Талмуда" пише: "Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена". Точно тези разбирания са били в сърцата и мислите на българите, които са вярвали в справедливостта и са отричали налудничавите идеи на Райха. Точно тези хора са се опълчили срещу военната машина на Хитлер. Изправили са се, за да защитят роднини, приятели, съседи или просто някое невинно човешко същество, попаднало под ударите на нацизма...
Казват, че през Втората световна война българските евреи са най-облагодетелстваните в цяла Европа. Като съюзник на Германия по това време страната ни е принудена да приеме Закона за защита на нацията. Но защита от какво, от евреите? Какво са направили тези хора на България? Нищо лошо. Тогава? Не случайно във всички документи, съхранени от онази епоха, се казва, че съпротивата срещу депортирането на евреите е борба за духовно запазване на български народ. За утвърждаване на най-висшите ценности като живота, морала и свободата. За оцеляване на човешкия дух в най-страшните времена. Списъкът на българите, застъпили се за съгражданите им евреи, е дълъг, много дълъг. Против ЗЗН са се подписали писатели, артисти, адвокати, лекари, търговци, занаятчийски сдружения, работници, младежки организации, журналисти, художници. Дори и неграмотните селяни са поставили своя отпечатък, за да спасят ближния си. Не ближен по раса и изповедание, а по душа, защото всички сме хора, всички заслужаваме един по-хубав живот. Сега това звучи като клише. Затова се питам: Дали и днес биха се намерили толкова достойни хора? Образци на граждански морал и кураж. Личности като митрополит Кирил и цар Борис III, Димитър Пешев, направили всичко, за да са живи 48я000 души. Те и техните потомци до днес и завинаги ще бъдат признателни на страната и народни ни.
Нека и ние, младото поколение на България, следваме примера на тези доблестни мъже и жени. Да отворим сърцето си към ближния. Макар и различен, той също чувства и мечтае като нас. Животът не е нито цел, нито средство. Животът е право, е казал Хайнрих Хайне. Каква ирония на съдбата. Той е сънародник на архитектите на най-зверското посегателство в историята на човечеството. Но и немците, като всеки народ по света си имат своите зверове. И гении.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
