Антибиотичната резистентност в България се превръща в заплаха за националната сигурност. Необмислената употреба на антибиотици и скриването на вътреболнични инфекции създават условия бактерии да стават по-силни, по-агресивни и все по-трудни за лечение. Директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова отправи в ефира на БНТ предупреждение, което медицинските власти повече не могат да игнорират.
Бактериите не прощават, а болниците не признават проблема
Проф. Христова коментира разпространението на Klebsiella pneumoniae. Тя обяснява, че бактерията е нормален обитател на червата, но ако попадне извън тях, може да предизвика тежки пневмонии, инфекции в рани, хирургични разрези, менингити и дори сепсис. При хоспитализирани пациенти рискът е по-висок, защото имунната им система е отслабена.
„Средата в лечебните заведения е контролирана, но далеч не е стерилна“ подчертава Христова и допълва, че стерилността изисква стриктни мерки, които не се спазват еднакво навсякъде. Според нея докладваният процент на вътреболнични инфекции е „нереално нисък“, защото много болници или не ги диагностицират, или ги прикриват. Така пациенти си тръгват у дома като носители на патогени, без дори да го знаят.
Антибиотиците се предписват масово и без нужда
„В сравнение със Западна Европа при нас антибиотиците се леят за щяло и нещяло, особено при вирусни инфекции. Няма вирусна инфекция, която да се лекува с антибиотици“ заяви проф. Христова и припомни ковид годините, когато лекарствата се изписваха „превантивно“ и напълно неправилно.
Тя предупреди, че резистентност се развива не само при прекомерна употреба, но и когато дозата е по-ниска или курсът по-кратък от необходимото. Въпреки въвеждането на електронни рецепти, което е намалило употребата с около 20%, ситуацията остава тревожна.
„Това са устойчиви бактерии, които се задържат по повърхности и изискват много щателна дезинфекция“ добавя експертът.
Липса на национален план
Проф. Христова подчерта, че България е единствената страна в Европа без официално приет национален план срещу антибиотичната резистентност. Такъв съществува като проект, „изготвен и коригиран многократно“, но така и не е приет от институциите.
Междувременно най-новите стратегически антибиотици не са налични у нас, защото търговците смятат пазара за нерентабилен. Но именно те са нужни в битката с мултирезистентните щамове, които вече водят до над 35 000 смъртни случая годишно само в Европа.
Спешни мерки, иначе супербактериите ще вземат превес
Христова настоява за спешно приемане на национален план и много по-строг контрол върху антибиотиците в болниците. Тя призовава за скрининг на пациенти при прием и при изписване, както и за тестове на персонала, за да се спре предаването на бактерии между лечебните заведения.
Ако мерките продължават да се отлагат, предупреждението е категорично: ще последва тиха, но пагубна здравна криза, в която лекарствата, на които разчитаме, просто ще спрат да действат.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
