И децата събират парите си за закуски, за да помогнат на народното дело
1. 894 стъпала водят до върха на Паметника на свободата на Шипка. Изграден е по съвместния проект на скулптора Александър Андреев и архитекта Атанас Донков. В приземния етаж, под централната арка, се намира мраморен саркофаг, в който почиват тленните останки на загиналите в битката герои.
2. 13 април 1879 г.. По време на Учредително събрание в Търново по идея на Петко Каравелов се ражда родолюбивата мисия за пос-трояване на монумент в памет на бойците, паднали за свободата на Отечеството. Предложението било прието единодушно и през 1921 г. е основаван специален комитет, който да ръководи граде-жа.
3. Над 5 милиона лева струва по тогавашни цени изграждането на паметника на Шипка. Въодушевлението в българите е невиждано. Заделяйки от залъка си, всеки се включва в събирането на средства. Невероятно, но дори ученици събират парите си за закуски и ги даряват за народното дело. Няма друг такъв случай в българската история, в който и децата да са отдадени на каузата наравно с родителите си.
4. Според първоначалния проект бронзовият лъв, отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров, е трябвало да бъде поставен най-отгоре върху паметника. Но страховитият лев плашел съседите. Румъния, Сърбия, Гърция и Турция започнали да протестират – не искали неустрашимия лъв да гледа към тях. Затова лъвът е бил свален върху корниза над главния вход на паметника и бил обърнат на изток, откъдето са дошли освободителите.
5. Градежът на паметника започва през септември 1926 г., когато строителят Илия Мъглов сформира бригада дюлгери от Габровския край. С настъпването на зимата те бързо разбират, че условията на върха са изключително трудни. И едва вдигнали два метра от постамента, се разбягали.
6. Легендарният майстор Пеньо Атанасов - Бомбето, довършва паметника. Първоначално не приемал. Всички знаели за свирепите бури и рекордните студове на върха. Но като отишъл да види място там, горе, Бомбето попаднал на Тодор Киров, опълченец, който се цанил за строител на паметника от първия ден. 70-годишният дядо паднал на колене пред младежа и му казал: "Слушай майсторче, тука бях аз по време на най-ожесточената битка, два пъти съм раняван. Като баща те моля, съгласи се да построиш паметника. С това ще ми се успокои душата." Пеньо се развълнувал и приел.
7. Наричали Пеньо Бомбето, защото не свалял шапката си и в най-горещите дни. Едва 26-годишен той поел най-важния за млада България градеж. Но пречките не спирали. Майсторите спели в землянки, на които вратите се отваряли отвътре навън. Веднъж снегът така ги затрупал, че се наложило да правят дупка в покрива, за да излязат.
8. Една сутрин, станали работниците и какво да видят - магарето изяло чертежите на паметника. Останала само главата на лъва. Наложило се да направят нови. Друг ден мечка нападнала магарето, което е носело вода на работниците. То влязло в землянката при строителите. Спасило ги това, че вратата се отваряла навън и мечката не успяла да влезе.
9. Външните размери при основите на паметника налагат изкопът да се направи достатъчно дълбок, за да се получи площ от около 300 кв.м, т.е. височината на скалистия връх е била намалена с около 3 метра. Теренът, компактна скала, е разбиван с т.нар. взрив габровит, пренасян от двама души с магаре от габровската фабрика "Еловица".
10. Официалното откриване на Паметника на Свободата е на 26 август 1934 година. Хиляди хора се стичат на откриването от всички краища на България. Тук са и живите ветерани-опълченци, цар Борис III, почти цялото правителство. Липсва само един човек - майстор Пеньо Бомбето. Мъжът, който вдига монумента, дори не е поканен.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
