Аз, Бъдещето…
Аз съм Бъдещето. Дъхът на България – наследство от миналото, изпитание в настоящето. В мен живее паметта, но сърцето ми тупти с порива на утрешния ден.
Аз съм ученикът, който носи медали от олимпиади, програмистът, който открива нови светове, актьорът, който разказва истории, родени от душата на народа. Аз към Огънят на Дунава, шевицата на Жеравна, кукерите на Пирин, тепетата на Пловдив, морският бриз на Черноморието, липите на Стара Загора, Сините камъни на Сливен, минералната вода на Кюстендил, гайдите на Родопите. И вярата, надеждата и любовта на София.
Аз съм топката на Христо Стоичков, мрежата на волейболните ни юнаци, летвата на Стефка Костадинова, лентата на Боряна Калейн, гюлето на Ружди Ружди.
Аз съм гласът на Валя Балканска, магията на Мистър Сенко, усмивката на Георги Калоянчев.
В мен няма страх. Има порив, дух и вяра.
Аз съм България – такава, каквато е и ще остане. Млада. Смела. Талантлива. С корени, дълбоки като времето. Но с очи, вперени в звездите.
И когато ме питат: „Ще пребъда ли?“, аз се усмихвам. И отговарям: „Аз съм тук. И ще остана!“
Автор: Екатерина Николова
Имаме повече от милион причини да се гордеем, че сме българи: азбуката на Светите братя св. св. Кирил и Методий, прабългарският календар, Мадарският конник, Орфей, тракийската цивилизация, киселото мляко. Дали сме на света първото научно откритие - металообработването, и първото обработено злато - варненското. Създали сме първите градове в Европа. Наш е най-старият християнски манастир на континента. Имаме за пример велики личности като Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов. Дело на българи са компютърът, хапчето антибебе, нивалинът, ксероксът, въздушната възглавница, телефонният секретар. И куп други неща, за които невинаги си даваме сметка. "Стандарт" ви припомня 10 от тях.
1. България
България е най-старата от съвременните държави в Европа. Името й никога не е променяна - от основаването й до днес.
2. Прабългарският календар
Старите българи създават една от най-точните системи за измерване продължителността на земната година. Прабългарският календар е признат от ЮНЕСКО за най-точния в света.
3. Първата къща и първият град в Европа
Най-старата къща в Европа се намира в праисторическото селище в днешния столичен квартал Слатина. Откритието е на най-големия специалист по праистория у нас чл.-кор. Васил Николов. Откритието му влиза във всички учебници по праистория в света. Най-старият град в Европа пък е Провадия - Солницата - първият солодобивен център. В него чл.-кор Николов откри царски гроб на 64 века.
4. Първото обработено злато в света
Колкото и нахално да звучи, спокойно можем да кажем, че сме дали на света първото научно откритие - обработката на метал. Доказателството е Варненското злато - най-старите в света скъпоценни бижута. Находките от варненския халколитен некропол изумяват с пропорциите и съвършенството си. Те са на над 6000 години и показват, че още тогава хората в земите ни са развивали технологии за добив, преработка и обработка на метал.
5. Кирилицата
Създадена е в Преславската книжовна школа в края на ХІ от Климент Охридски, ученик на светите братя Кирил и Методий. Носи името на свети Константин-Кирил Философ, който създава по-рано глаголицата.
Българската азбука е широко разпространена както сред южните и източните славянски народи, така и сред неславянските народи в Русия. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до края на 70-те години на ХIХ век се ползва и в Румъния. Ползват я около 252 милиона души по света. С влизането на България в ЕС тя става третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука.
6. Киселото мляко
През 1905 г. д-р Стамен Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. Първоначално той описва млечнокиселата пръчица като "Бацил А". По-късно микроорганизмът е наречен "Лактобацилус булгарикус", в чест на родината на своя откривател.
7. Първата жена в боен полет
По време на Балканската война (1912-1913) Райна Касабова е на 15 години и служи като доброволка в полевата болница край Одрин. На 30 октомври 1912 г. тя взема участие в боен полет със самолет "Воазен" с командир подпоручик Стефан Калинов и механик Илия Младенов, което я прави първата жена в света, участвала в боен полет. Излитат от аеродрум "Мустафа паша", като полетът им продължава 43 минути. От самолета Райна хвърля позиви с призив за спиране на кръвопролитията над позициите на противника в Одрин. Нейното име носи ледник в Антарктика.
8. Ксероксът
Българският физик акад. Георги Наджаков открива фотоелектретното състояние на веществата, с което вписва името си в световната история на физиката и техниката. Светът признава огромния му научен принос на 22 юни 1937 г., когато изобретява фотокопирната машина. Фотоелектретният ефект е и в основата безвакуумната телевизионна техника, на запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри и на снимките от спътник.
9. Електронният часовник
Първият дигитален ръчен часовник е изобретен от българския инженер и изобретател Петър Димитров Петров. Определят го като един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Сред изобретенията му освен първия дигитален ръчен часовник са първата компютризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор и др.
10. Телефонният секретар
Той е рожба на големия български изобретател Асен Йорданов. Той е напарвил апарата Джордафон - "прадядото" на днешния телефонен секретар, който освен това дава и възможност и за конферентен разговор. Името на Йорданов е вписано в "Книгата за почетни граждани на Ню Йорк".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
