- ТОП 10 на събитията, които разтърсиха света през отиващата си година
- Ужасната пандемия дойде заедно с взривове, регионални войни и терористични атаки
За съжаление, 2020 година за първи път в най-новата ни история ни поднесе поредица от само неприятни събития, които засегнаха всички на планетата. Едни се разболяха, други преживяха терористични атаки, трети – взривове, четвърти – регионални войни. Година ли бе да я опишеш, може ли друга да бъде още по-лоша? Надеждите на всички хора са, че макар тежките времена да продължават с пълна сила, 2021-а ще ни бъде малко по-леко.
1. Иранската криза и падналият "Боинг"
Годината показа лицето си на смъртта още в самото начало. На 3 януари американските спецслужби ликвидираха генерал-герой за Иран Касем Сюлеймани. Пет дни по-късно дойде ответният удар на Ислямската република – Иран атакува с ракети бази на САЩ в Ирак и напрежението между двете страни ескалира. Следващият удар, буквално няколко часа по-късно, бе фатален за 176 души в украинския самолет Boeing 737-800, летящ от Техеран за Киев.
Независимо, че първоначално отричаше вина, дни по-късно Иран призна, че е сбъркала гражданския полет с военен и по случайност са го обстрелвали. Киев поиска освен извинения и парично обезщетение за жертвите, а Техеран обеща да накаже виновните до първата годишнина от въздушната катастрофа. Този инцидент обаче не намали противоречията и напрежението между Иран и САЩ. В края на ноември беше убит видният ирански учен Мохсен Фахризаде в колата му край Техеран. Ученият отдавна беше подозиран на Запад, че е мозъкът зад тайната иранската програма за създаване на ядрена бомба. Иран обвини стария си враг Израел за убийството.
2. Пандемията и карантината
След началната истерия около китайския град Ухан, откъдето тръгна коронавирусът, на 28 януари беше потвърден първият случай в Германия. На 30 януари беше обявено, че цял Китай е в плен на коронавируса, започнаха евакуации на стотици чужди граждани, а през февруари вирусът плъзна из континентите. Така се стигна до 11 март, когато Италия регистрира рекорден брой жертви на коварната болест, СЗО обяви пандемия, а светът бе заключен под карантина. Последвалите по-топли месеци посрещнахме с надеждата, че вирусът ще си отиде със затоплянето на времето, но това не се случи. Нещо повече – още през май от СЗО предупредиха, че трябва да се готвим за втора по-смъртоносна вълна. Тя настъпи в Европа още в края на септември, а в България през ноември достигнахме първо място по смъртност на Стария континент. Последна нов локдаун с различна степен в Европа, у нас продължава до 31 януари.
Лъч светлина в тъмния тунел се появи с пускането в обръщение на ваксините - първо в Русия – със „Спутник V”, а след това и във Великобритания – с „Пфайзер”. Ваксинирането, което започна в цяла Европа, дава надежда, че светът ще успее да пречупи болестта идната година. Въпреки това черната статистика на болестта е повече от покъртителна – почти 80 милиона заразени по света и близо 2 милиона загубили битката с коронавируса.
3. Убийството на чернокож и бунтовете
В края на май ожесточени бунтове избухнаха във Флорида, а причината – убийството на чернокож по време на арест.
До смъртта на Джордж Флойд се стигна след като беше заключен с белезници от бял полицай, който притиска с коляно врата му в продължение на няколко минути. Инцидентът отприщи гнева на хиляди хора по целия свят и разпространи движението BLM (Black Lives Matter – животът на чернокожите има значение). В същото време протестите бяха съпроводени с вандалски прояви, в които бяха изпочупени административни сгради, частни офиси и разграбени хранителни продукти и различни стоки. Протести имаше и в Европа, а на някои места бяха съсипани паметници на исторически личности, които се свързват с робовладелство.
4. Атентатите във Франция
Едно събитие на 16 октомври не просто разтърси Париж, но изправи една срещу друг две религии в света – християнство и ислям. Френски учител по история беше обезглавен след като показал в час карикатури на пророка Мохамед. Извършител на престъплението бе 18-годишен руснак от чеченски произход.
Френският президент Макрон обеща да защити ценностите на Запада от радикалистите. Заяви, че ислямът като религия „преживява криза по цял свят“. В защита на мюсюлманите се изправи турският президент Ердоган и призова страните от исляма да бойкотират френските стоки. Икономическите загуби за Франция не закъсняха. Но това далеч не беше всичко. Франция понесе и много по-страшна загуба след серия от тероризъм. На 29 октомври бежанец от Тунис обезглави с нож присъстващи на църковна служба в Ница. Загинаха трима, а в Авиньон и в Париж имаше паралелни атаки, както и във френското посолство в Джеда. На 31 октомври серията от атаки продължи след като неизвестен мъж застреля 52-годишен свещеник в църквата в Лион, а на 2 ноември тероризъм окървави и Виена.
В резултат на терористичните атаки, около 300 души са загинали във Франция от 2012 година.
5. Взривът в Бейрут
На 4 август в пристанището на ливанската столица Бейрут изгоря едно от складовите помещения. Първоначално това изглеждаше като обикновен пожар, докато стана ясно, че там са се съхраняват боеприпаси. Резултатът проехтя из целия град – невероятната взривна вълна превърна помещенията в катер, който се запълни със вода, зърнените бази в съседство изгоряха, а стъклата от прозорците на десетки сгради посипаха улиците на Бейрут като след война. Оказа се, че е пострадала половината от столицата. Загинаха над 200 души, а повече от 7000 бяха ранените. По оценка на властите, загубите надхвърлят 15 милиарда долара. Над 300 000 останаха без жилище.
Както впоследствие стана ясно, взривената амониевата селитра, очакваща утилизация, е била конфискувана още през 2013-та година от кораб на руски бизнесмен, потънал в дългове. Чиновниците, които нееднократно били сигнализирали за възможна трагедия, но не предприели мерки, след взрива бяха арестувани, но Бейрут още не се е съвзел от трагедията, въпреки помощта на десетки държави.
6. Изборите в САЩ и победата на Байдън
Въпреки че се очакваха скандали около гласуването на президентските избори в САЩ на 3 ноември, никой в света не беше подготвен за такава драматична развръзка. Очаквано, най-проблемни се оказаха десетина щати и гласуването по пощите в тях. Тръмп уличи демократите в машинации и поиска спиране на преброяването, а през това време най-големите медии обявиха Джо Байдън за победител и стотици държави го поздравиха независимо от липсата на официални данни. Следващият месец премина през отказ на Тръмп да започне процеса на промяна във властта, а демократите обявяваха новите ключови имена за следващите 4 години.
След последващото гласуване на 14 декември и потвърждаването на резултата за Байдън, Тръмп най-после се съгласи да започне да предава властта, но заяви, че не приема загубата на изборите. Инагурацията се очаква да се проведе на 20 януари, но още с влизането на Байдън в Белия дом го очакват куп проблеми – от развихрилата се пандемия, през разделението в обществото, до ядрената сделка с Иран и напрегнатите отношения с Русия и Китай, които вече влязоха в ледена епоха.
7. Протестите в Беларус
В разгара на лятото Минск се превърна в най-горещата столица не заради климатичните промени, а заради стохилядните протести, които всяка неделя продължават да заливат столицата на Беларус. След президентските избори, в които с над 80 процента спечели последния европейски диктатор – Александър Лукашенко, страната е пред гражданска война. Опонентите на Лукашенко са или в затвора, или избягали зад граница, като Светлана Тихановска, която от месеци обикаля европейски и американски политици, за да търси подкрепа за борбата срещу непоклатимия президент. Стотици са изчезнали след протестите, десетки са убитите, но независимо от уличните битки в Минск и големите градове в Беларус, Лукашенко парадира с доверието на Путин и заедно с малолетния си син контролира страната, като обвинява Запада за размириците.
8. Войната в Нагорни Карабах
След почти месец и половина война в Нагорни Карабах, през ноември тя приключи с победа на Азербайджан, протести в Армения и повишена репутация на Русия и Турция в региона. Подписаното тристранно споразумение за прекратяване на огъня не само сложи край на бойните действия, но промени изцяло ситуацията в Южен Кавказ. То върна на азерите територии, отнети им отпреди близо 30 години и събра семейства, разделени от десетилетия. Оказа се, че арменците са унищожили голяма част от историческото наследство на региона.
Споразумението бе подписано от президента на Азербайджан Илхам Алиев и от арменския премиер Никол Пашинян. Посредник в разговорите бе руският президент Владимир Путин, а Турция също имаше ключова роля в процеса. То предизвика протести в арменската столица Ереван. След заявлението на Пашинян за мирното споразумение демонстранти нахлуха в сградата на парламента, завзеха и кабинета на премиера Пашинян. Опозицията поиска незабавната му оставка, но досега той не я е подал. Въпреки това, тези дни даде за първи път да се разбере, че е готов на предсрочни избори през 2021 година.
9. Отравянето на Навални
Екипът на Алексей Навални закусва в сибирския град Томск, когато получава съобщение, че опозиционерът се е почувствал зле в самолета, на път за Москва. Активистите бързо отиват в стаята му в хотел Xander, която той напуска само часове по-рано, за да съберат доказателства. По-късно открита от тях бутилка от вода ще се окаже, че съдържа следи от новичок. Използването на забраненото вещество предизвика международен скандал, който продължава да ескалира.
Бързата реакция и извънредното кацане на пилота на самолета, в който е пътувал Навални, както и помощта от медицинските екипи, които първо са приели 44-годишния опозиционер, спасиха живота на Навални. Това, което на Запад определят като нескопосан опит за убийството на водещ опозиционер, предизвика влошаване на руските отношения с Европа и най-вече – с германския канцлер Ангела Меркел. Кремъл обаче отрича да е замесен в отравянето. Нещо повече- тези дни Москва отправи 24-часов ултиматум към Навални - да се върне от Германия, където се лекува, в противен случай го чака затвор.
10. Сривът на световната икономика
Ако ваксината дава надежда, че коронавирусът ще бъде озаптен, в световен план икономическите последици тепърва ще се усещат. Затворените държави и градове по време на карантина се принудиха да изхарчат трилиони в подкрепа на затворените хора и бизнеси. Опразнените хазни изправиха пред риск от дългова криза повече от половината от бедните държави.
Прогнозата на Международния валутен фонд за годината е най-песимистичната от времето на Великата депресия. Очаква се безпрецедентен отрицателен растеж на глобалната икономика от 4,4% през 2020 г. и ръст от 5,25% през следващата година, който обаче няма да е достатъчен, за да върне икономиката на нивото от 2019 г. Кризата увеличи безработицата, но заедно с това и неравенството както между страните, така и вътре в тях.
Падането на акциите продължи почти през цялата година с изключение на седмицата, в която бе обявено пускането на първата ваксина и пазарите реагираха с вдигнати котировки по целия свят. Но като цяло, единствено златото и среброто достигнаха рекордни нива, а на другата страна – най-сериозен бе спада на петрола.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
