Изключването на цели групи храни от менюто на онкологичните пациенти може да доведе до сериозни здравословни рискове, включително прекъсване на лечението. За това предупредиха експерти по време на пресконференция, организирана от фондация „Една от 8“ по повод Международната седмица на малнутрицията.
Здравните специалисти настояват, че хранителният режим на пациентите с рак трябва да бъде съгласуван единствено с лекуващия екип и никога да не се основава на интернет съвети или псевдонаучни диети.
Митове, които струват здраве
В последните години социалните мрежи се превърнаха в основен източник на информация за хранене при онкологични заболявания, но и в източник на редица митове. Според Гергана Богданова, управител на фондация „Една от 8“, това е тревожна тенденция: „Правилното хранене е ключово важно в терапията на всички онкологични заболявания, включително и при пациентите с рак на гърдата. В интернет има безброй съмнителни препоръки и агресивно рекламирани хранителни добавки. Тази псевдонаука може да доведе до влошаване на състоянието на пациентите.“
Онкологичното лечение днес е все по-прецизно, персонализирано и високотехнологично, но често пациентите остават сами в морето от информация. Неправилните диетични режими не само не помагат, но могат да застрашат ефективността на терапията.
Недохранването – скритата заплаха по време на лечение
Малнутрицията, или недохранването, е недостатъчен прием на жизненоважни вещества като белтъчини, мазнини, въглехидрати и витамини. По данни на специалистите, между 15% и 40% от онкологично болните развиват малнутриция, която може да доведе до по-трудно възстановяване, инфекции, слаб имунен отговор и дори прекъсване на лечението.
„След като научат диагнозата си, много пациенти предприемат драстични промени в храненето, които не винаги са необходими, а понякога са и опасни. Само специалист с медицинско образование може да оцени хранителния им статус и да даде адекватни препоръки“, обяснява доц. д-р Ася Консулова, медицински онколог и председател на Управителния съвет на Сдружението на онколозите в България.
Тя допълва, че нерядко пациентите приемат по няколко различни вида хранителни добавки, без лекарски контрол, което изкривява кръвните показатели и може да доведе до объркване на терапията. „Пациентите трябва да са в максимално добро физиологично състояние, за да може лечението им да бъде проведено ефективно“, подчертава Консулова.
Психологията на контрола – защо храненето се превръща в център на тревогата
Онкологичната диагноза често поставя пациента в състояние на несигурност, а храненето се оказва единствената сфера, върху която човек усеща контрол. Психологът Антонина Топалова от фондация „Една от 8“ коментира: „Храненето е единственият елемент от процеса, върху който пациентът вярва, че може да влияе. Именно затова е толкова важно да му бъде осигурена не само психологическа подкрепа, но и достъп до специалист по хранене, който да го насочва през целия път на лечението.“
Прекалените ограничения, предприети в опит да се „помогне“ на организма, често водят до обратен ефект – отслабване, липса на енергия и по-лоша поносимост към терапията.
Диета без крайности: балансът като лечение
„Много често жените изключват от менюто си млечни продукти, месо, яйца, глутен – вярвайки, че така намаляват риска от рецидив. Всъщност тези крайни мерки са по-скоро вредни и могат дори да намалят преживяемостта“, обяснява проф. д-р Дарина Найденова Христова, специалист по хранене и диететика и председател на Национална асоциация „Практическа диететика и интегративна медицина“.
Тя подчертава, че онкологичните пациенти трябва да имат балансирано меню, което включва всички основни групи храни. Сред най-препоръчваните според медицинските проучвания са плодовете и зеленчуците, бобовите и пълнозърнести храни, рибата, морските дарове, зехтинът, авокадото и ферментиралите млечни продукти като кисело мляко и сирене.
Ограниченията се отнасят само за храни, които доказано повишават риска от туморни процеси – пържени, панирани и силно обработени продукти, колбаси, пушени меса и храни с високо съдържание на захар и трансмазнини. Алкохолът и тютюнопушенето остават напълно противопоказни.
Опасностите от самоназначените хранителни добавки
Медицинските експерти са категорични, че приемът на хранителни добавки без лекарско наблюдение може да има сериозни последици.
„Категорично не се препоръчва приемът на мултивитаминни препарати без оценка на реалните нужди. Преценката се прави индивидуално – според хранителните навици, съпътстващите заболявания и лабораторните резултати“, обяснява проф. Найденова.
Тя допълва, че добавките могат да взаимодействат с назначената терапия, което понякога води до забавяне на ефекта от лечението или до токсични реакции. Решението за прием се взема единствено от лекар, запознат в детайли с конкретното състояние на пациента.
Храненето като част от лечението, а не като негова алтернатива
Индивидуално съобразената диета може да подпомогне по-доброто понасяне на терапията и по-бързото възстановяване. Когато нормалният прием на храна е затруднен, специалистите препоръчват готови за консумация храни за специални медицински цели – т.нар. ентерални храни. Те са пълноценни по състав, лесносмилаеми и поддържат нормалната функция на стомашно-чревния тракт.
Ентералните продукти могат да се използват както самостоятелно, така и като допълнение към обичайното хранене. Така се осигурява необходимият калориен и белтъчен прием, особено в периодите на активна терапия.
В заключение експертите напомнят, че храненето не е просто помощен елемент, а неразделна част от онкологичното лечение. Балансът, умереността и доверието в лекарския екип остават най-добрата формула за сила и възстановяване.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
