През зимните месеци немалка част от пациентите съобщават за кожен дискомфорт, въпреки липсата на предходна дерматологична диагноза. Оплаквания като опъване, парене, преходен еритем и повишена чувствителност към козметични продукти са чести дори при клинично здрава кожа. Това състояние все по-често се описва като сезонна реактивност на кожата – функционално нарушение, при което кожата временно започва да се държи като чувствителна под въздействието на зимните фактори.
Студът, вятърът и ниската атмосферна влажност действат като неспецифични дразнители, които нарушават адаптационния капацитет на кожата. Рязката смяна между студена външна среда и сух, затоплен въздух в помещенията води до функционален дисбаланс, при който кожата реагира непропорционално на иначе поносими стимули. Това се проявява с преходни субективни симптоми, често без ясно изразени обективни находки.
За разлика от класическите дерматози, при сезонната реактивност липсват типични възпалителни лезии, но усещането за дискомфорт е водещо и значимо за качеството на живот.
Един от ключовите механизми при реактивната кожа през зимата е повишената невросензорна чувствителност. Студът и сухият въздух стимулират кожните нервни окончания, което води до усещания за парене, боцкане и опъване. Тези симптоми често се засилват при излагане на вятър, след измиване или при използване на неподходящи козметични продукти.
Този тип реактивност може да засегне всякакъв тип кожа, включително и такава без анамнеза за чувствителност, което я прави трудна за разпознаване и често подценявана в клиничната практика.
Промените в начина на живот през студените месеци допринасят съществено за развитието на кожна реактивност. Продължителният престой в затворени пространства, излагането на сух въздух и вътрешни дразнители, както и по-рядкото проветряване, увеличават субективния кожен дискомфорт. В този контекст избягването на среди, например с цигарен дим, е особено важно, тъй като той може да засили невросензорната чувствителност; в този случай иновативните бездимни изделия, като никотиновите паучове, продуктите за нагряване или електронните цигари могат да се разглеждат като по-оптимален, но не и напълно безопасен вариант спрямо конвенционалните цигари. Според редица налични проучвания, тези продукти освен алтернатива за пушачите с намален риск, са и щадящи за околните, тъй като при тях липсва процес на горене и се наблюдава значително редуциране на токсините, които се отделят при стандартните цигари. Като лекар специалист обаче, винаги препоръчвам пълно въздържане, което е най-добрият вариант.
Контролът на сезонната кожна реактивност през зимата изисква целенасочен, но минималистичен подход към грижата за кожата. Препоръчително е използването на щадящи почистващи продукти без сулфати, алкохол и ароматизатори, с леко кисело pH, които почистват, без да нарушават бариерната функция. Поддържането на кожната хидратация следва да се основава на формули с ограничен брой активни съставки, съдържащи хумектанти като глицерин и хиалуронова киселина, както и липидо-възстановяващи компоненти като церамиди и холестерол.
В този контекст ексфолиацията трябва да бъде умерена и съобразена с повишената чувствителност на кожата през студения сезон, като се предпочитат нежни химични ексфолианти с ниска концентрация на полихидрокси киселини (PHA) или млечна киселина пред механични пилинги. Поддържащите хидратиращи процедури, насочени към възстановяване на кожната бариера, могат да подобрят кожната поносимост и да ограничат развитието на персистиращ дискомфорт през зимата.
Сезонната реактивност на кожата често се бърка с начални форми на розацея, контактен дерматит или ксеротична екзема. Въпреки това липсата на персистиращи лезии, добрият отговор на щадящи грижи и сезонният характер на оплакванията насочват към функционално, а не възпалително състояние. Разпознаването на този модел е важно, за да се избегне ненужно медикаментозно лечение и да се насочи вниманието към адаптацията на грижата и средата.
Д-р Маргарита Къчева завършва медицина с отличие в Медицински университет – София. Част е от екипа на Клиника по кожни и венерически болести при Аджибадем Сити Клиник Токуда Болница София. Полага успешно изпита на Европейския борд по дерматовенерология (EBDV), чиято цел е постигане на висок стандарт на дерматовенерологична помощ във всички европейски страни. Д-р Къчева получава най-високото отличие на борда – титлата Fellow of European board of dermatology and venereology (FEBDV). Докторант е към Медицински университет – София за придобиване на научна степен „Доктор по медицина“. През 2018 г. провежда специализация по Дерматохистопатология в Университетска болница Цюрих, Швейцария. Асистент е в Медицински факултет към Софийски университет. Д-р Къчева се е усъвършенствала на международни обучения и практически семинари в страната и чужбина. През 2016 г. участва в Академия по лазерни технологии в Марбея, Испания. През 2017 г. е стипендиант на Европейската академия по дерматология и венерология (EADV), Женева, Швейцария. През юни 2018 г. провежда обучение по дерматохистопатология в Университетска болница Гент, Белгия. През декември 2018 г. провежда обучение по сексуално трансмисивни болести в Университетска Болница Амстердам, Холандия. Професионалните интереси на д-р Къчева са в областта на клиничната и педиатрична дерматология, сексуално трансмисивни болести, онкодерматохирургия и дерматохистопатология. За повишаване на медицинската си квалификация в тези области ежегоднo посещава международни конгреси и курсове. Член е на Българското Дерматологично Дружество и Европейската Академия по Дерматология и Венерология.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
