Дъвченето на дъвка променя мозъчната активност в зони, свързани с движението, вниманието и регулирането на стреса, показват нови научни анализи. Навикът, смятан дълго време за безобиден или чисто механичен, всъщност оказва измеримо въздействие върху начина, по който мозъкът обработва информация и реагира на напрежение, съобщава Fox News.
Навик с хилядолетна история
Историята на дъвченето датира отпреди поне 8000 години. Археологически данни показват, че в Скандинавия хората са дъвчели брезова смола, за да я омекотят и използват като лепило за инструменти. Подобни практики са съществували и в други древни култури – гърци, коренни американци и маи са дъвчели дървесна смола както за удоволствие, така и заради успокояващия ѝ ефект.
В края на XIX и началото на XX век дъвката се превръща в масов продукт благодарение на Уилям Ригли-младши, чиито марки я популяризират като средство за успокояване на нервите, притъпяване на глада и подобряване на концентрацията.
Какво показват съвременните изследвания
Още през 40-те години на XX век изследвания предполагат, че дъвченето може да намалява стреса, но дълго време липсва ясно обяснение защо. Пробивът идва с модерен научен преглед от 2025 г., изготвен от учени от Университет в Шчечин.
Изследователите анализират над 30 години невроизобразяващи проучвания, използващи ЯМР, електроенцефалограма и близка инфрачервена спектроскопия. Данните показват, че дъвченето не активира само двигателните и сензорните зони, свързани с движението на челюстта, но и по-висши мозъчни области, отговорни за вниманието, бдителността и емоционалния контрол.
Кога дъвката помага и кога не
Прегледът потвърждава, че дъвченето може да облекчи стреса, но само в определени ситуации. В лабораторни условия участници, които дъвчат дъвка по време на умерено стресиращи задачи – като публично говорене или умствени тестове – по-често съобщават за по-ниски нива на тревожност в сравнение с хората без дъвка.
Ефектът обаче не е универсален. В силно стресови медицински ситуации, например непосредствено преди операция, дъвченето не показва ясно успокояващо действие. Същото важи и при задачи, създадени да предизвикват силно чувство на неудовлетвореност – там ползата е минимална или липсва.
Ограниченията на ефекта
Учените отбелязват, че дъвченето не подобрява трайно паметта. В няколко проучвания хората, които дъвчат дъвка, не запомнят по-добре списъци с думи или текстове в сравнение с останалите, а повишеното внимание изчезва скоро след спирането на дъвченето.
„Въпреки че тези ефекти често са краткотрайни, диапазонът от резултати подчертава потенциала на дъвченето на дъвка да модулира мозъчните функции отвъд простия контрол на движенията в устата“, пишат авторите. Те подчертават, че на този етап невронните промени не могат директно да бъдат свързани с трайни положителни поведенчески или функционални резултати.
Изводът на учените е ясен: дъвката не е панацея, но и не е просто навик без ефект – влиянието ѝ върху мозъка е реално, макар и ограничено във времето.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
