На 17 януари България почита Свети Антоний Велики – един от най-значимите отците на ранното християнство и основател на монашеството. Празникът, известен като Антоновден, е дълбоко вплетен в народната традиция и се свързва с предпазване от болести, разваляне на магии и почит към ковачите и железарите. Сведенията за живота и делото на светеца са широко разпространени в християнската традиция.
Кой е Свети Антоний Велики
Свети Антоний е роден около 251 г. в египетския град Кома в заможно християнско семейство. Още от ранна възраст проявява дълбока духовност и стремеж към съвършенство. След смъртта на родителите си раздава цялото си имущество на бедните и приема евангелските думи за отречение като лично призвание.
Антоний се оттегля в пустинята, където прекарва десетилетия в строг аскетизъм, пост и молитва. Живее в пълно уединение, храни се с хляб и вода, плете кошници от палмови клони, които разменя за хляб, и се издържа с ръчен труд. Според житията му води духовни битки с изкушенията и демоните, а силата на вярата му привлича ученици от цял Египет.
С времето Антоний става духовен водач на хиляди аскети и е признат за основател на християнското монашество. Известен е като лечител, чудотворец и човек с прозорливост, който прогонва болести и лекува страдащи.
Умира на 105-годишна възраст на 17 януари 356 г., а гробът му остава в тайна, за да бъде опазен от почитатели и врагове.
Кого покровителства светецът
В народната традиция Свети Антоний е:
Пазител от болести, особено от „лудостта“ и тежките зарази.
Закрилник на ковачите, железарите и ножарите, тъй като според вярванията огънят и желязото имат силата да прогонват злото.
Лечител, който разваля на магии, към когото хората се обръщат за здраве и защита.
Традиции и обичаи на Антоновден
Празникът е част от т.нар. „сладки и медени дни“, които продължават и на следващия ден – Атанасовден. В Пиринско двата празника се почитат като дни на двамата братя близнаци – Антоний и Атанас, които заедно се борят с болестите и чумата.
Обредни хлябове и раздаване за здраве
На Антоновден жените месят медени питки, които раздават на съседи и близки „за здраве“ и „да е сладък животът“. Медът е символ на лек и защита.
Според традицията на този ден жените не трябва да работят тежка домашна работа – не се пере, не се плете, не се шие. Вярва се, че така се предпазват от болести и зли сили.
Ковачите и железарите празнуват своя професионален ден. В миналото те не работели на Антоновден, за да не разгневят светеца, който „укротява огъня“.
Забрани, които трябва да се спазват
Антоновден е сред т.нар. „тежки“ празници, свързани с опасни болести и нечисти сили. Народът вярва, че нарушаването на забраните може да „отвори вратата“ за болестите.
Не се работи с вълна и прежда - Не се преде, не се плете и не се шие – вярва се, че иглите и куките „боцкат“ светеца и той може да се разгневи.
Не се дава нищо назаем - Според поверията, ако дадеш нещо назаем на Антоновден, „даваш здравето си“.
Не се карат хората - Смята се, че кавгите на този ден привличат болести и лош късмет.
Не се ядат бобови храни - В някои райони избягват боб, леща и грах, защото „надуват“ и се свързват с болести.
Народни поверия
Според старите вярвания:
На Антоновден светецът гони лудостта, но понякога тя успява да избяга и затова денят е опасен.
Вярва се, че злите сили са най-активни, затова хората палели огньове и прекадявали домовете си.
В Пиринско казват, че двамата братя – Антоний и Атанас – „правят жив огън“, който лекува и пази от чума.
Кой празнува имен ден
На Антоновден имен ден имат: Антон, Антония, Андон, Антоан, Антоанета, Антонина, Тони, Тонка, Тончо, Тоня, Дончо, Донка, Донко, Тотьо, Тотка и всички производни имена.
Какво означава името Антон
Името Антон произлиза от латинското Antonius – древноримско родово име. Тълкува се като „безценен“, „неоценим“, „достопочтен“, а в някои интерпретации – „роден да бъде хвален“.
Празник на здравето и защитата
Антоновден е ден, в който българската традиция съчетава християнската почит към един от най-великите пустинници с дълбоки народни вярвания за защита от болести. Празникът носи послание за смирение, чистота и духовна сила – качества, които Свети Антоний Велики превръща в свой житейски път и наследство.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
