През 1582 година Европа е разтърсена от събитие, което днес ни се струва немислимо.
Хората си лягат на 4 октомври и се събуждат на 15 октомври. Десет дни просто изчезват от календара - няма ги! Нито един рожден ден, нито една годишнина, нито едно планирано събитие между тези дати не се е случило. В действителност, макар и противоречива, тази внезапна времева "амнезия" е била внимателно планирана и е част от една от най-важните реформи в историята - въвеждането на Григорианския календар.
Наследството на Цезар
Кой е бил виновникът за грешката във времето и как се е стигнало до нейното поправяне? Поглед назад във времето показва как астрономия, религия и политика се преплитат в епична борба за точността на дните и годините.
За да разберем драмата от 1582 г., трябва да се върнем почти 16 века по-рано, в Древен Рим, по времето на великия пълководец Юлий Цезар. Римският календар в онази епоха бил истински хаос. Базиран на лунни цикли, той постоянно се нуждаел от "вмъкване" на месеци, за да се синхронизира със сезоните. Жреците, които отговаряли за тези промени, често злоупотребявали с властта си, удължавайки или скъсявайки години по политически или лични причини. Резултатът - календар, който няма нищо общо с действителността.
През 46 г. пр.н.е.. след като Юлий Цезар завършва завоевателните си походи, той решава да сложи край на този произвол. С помощта на александрийския астроном Созиген е въведен нов календар, базиран на слънчевата година. Влиза в историята с наименованието Юлиански календар. Неговата основна концепция е гениална за времето си. Годината има 365 дни, а на всеки четири години се добавя един допълнителен ден (високосна година), за да се компенсират непълните денонощия.
Созиген и Цезар знаели, че истинската слънчева година е малко по-къса от 365,25 дни, но тяхната оценка била възможно най-точна за тогавашното ниво на познание. Юлианският календар бързо се разпространява из цялата Римска империя и остава в употреба векове наред, превръщайки се в стандарт за по-голямата част от Европа.
11 минути, които развалиха всичко
Проблемът обаче е заложен в системата. Макар и революционен Юлианският календар имал малка, но фатална грешка. Истинската продължителност на слънчевата година е приблизително 365 дни, 5 часа, 48 минути и 45 секунди. Юлианският календар обаче е приемал година от 365 дни и 6 часа. Разликата - 11 минути и 15 секунди на година.
На пръв поглед това изглежда незначително. Кой би обърнал внимание на 11 минути? Но през вековете те започнали да се натрупват като малък сняг, който постепенно се превръща в огромна лавина. На всеки 128 години календарът изоставал с почти цял ден.
Към XVI век "малката" грешка вече е станала с огромни размери. Пролетното равноденствие, което по времето на Първия никейски събор през 325 г. (ключов момент за християнските празници) било на 21 март, вече се изместило с цели 10 дни по-рано - на 11 март.
Великденският проблем
Великден е най-важният празник в християнския свят. Неговата дата не е фиксирана, а се изчислява по сложно правило. Той е в първата неделя след първото пълнолуние, което настъпва след пролетното равноденствие.
След като пролетното равноденствие започнало да се измества все по-рано, датата на Великден също започнала да се отдалечава от астрономическия момент на пробуждането на природата. Това създавало объркване и несъответствия между различните църкви и региони. Появяват се опасения, че ако тази тенденция продължи, Великден може да се падне дори през лятото, което би било теологически абсурдно.
От векове църквата била наясно с проблема. Още през XIII век английският философ и монах Роджър Бейкън пише за необходимостта от календарна реформа. През XV век астрономи като Региомонтан също подчертават проблема. Но реформата била монументална задача, изискваща не само научни познания, а и огромна политическа и религиозна воля.
Римският папа с мисия
Именно тук на сцената се появява папа Григорий XIII. Избран за понтифик през 1572 г., той бил човек с дълбоки познания по астрономия (макар и образован в правото, бил и запален по науките) и разбирал сериозността на проблема. За разлика от своите предшественици той решава да действа. Това не означава, че папата лично е седнал, въоръжен с математиката, за да направи изчисленията. Неговата гениалност била в това, че събрал един от най-добрите научни екипи на своето време.
Централна фигура в този екип е бил Христофор Клавий, виден йезуитски математик от германски произход - астроном и професор. Клавий заедно с други учени, като италианския астроном Луиджи Лилио (предложил основните принципи за реформата, но починал преди нейното осъществяване), работили върху сложните математически и астрономически модели.
Математиката дава решението
След години на упорита работа, изследвания и дебати, комисията на Клавий предлага решение, което става основата на Григорианския календар. За да се коригира натрупаната 10-дневна грешка, е решено да се пропуснат десет дни от календара. Така след четвъртък, 4 октомври 1582 г., веднага последвал петък, 15 октомври 1582 г. Тази стъпка моментално върнала пролетното равноденствие на 21 март, където било по времето на Никейския събор.
Въведени били и нови правила за високосните години. Това е най-важната част от дългосрочната корекция. Юлианското правило "всяка четвърта година е високосна" е изменено. Година, която е кратна на 4, е високосна (както било дотогава). Но година, която е кратна на 100, не е високосна, освен ако не е кратна и на 400. В такъв случай тя отново е високосна.
В по-късни времена се получава например, че 1900 г. е кратна на 100, но не е кратна на 400. Следователно, тя не е високосна година (а по Юлианския календар би била). 2000 г. е кратна на 100 и е кратна на 400. Следователно тя е високосна година. 2100 г. е кратна на 100, но не е кратна на 400. Затова е тя няма да бъде високосна година.
Тези правила правят средната дължина на годината в Григорианския календар 365,2425 дни, което е изключително близко до истинската тропическа година от 365,242189 дни. Разликата е толкова малка (около 26 секунди на година), че ще са необходими хиляди години, за да се натрупа отново грешка от един ден.
Отпорът на протестантските страни
На 24 февруари 1582 г., папа Григорий XIII издава папската була "Inter gravissimas" ("За най-важните неща"), с която официално обявява календарната реформа. Тя незабавно е въведена в католически страни като Италия, Испания, Португалия и Полша. Не всичко обаче минава гладко. Въвеждането на новия календар предизвиква значителен отпор, особено в протестантските страни. Те гледат на него като на "папски" заговор, като на опит на Римокатолическата църква да наложи властта си. Имало дори страхове, че изчезването на дните ще съкрати живота на хората.
Франция го приема сравнително бързо - през декември 1582 г. Хабсбургската монархия (Австрия и части от Германия) го въвеждат през 1583-1584 г. Протестантски държавици в Германия и Холандия се съпротивляват чак до 1700 година. Англия и нейните колонии (включително бъдещите Съединени американски щати) приемат Григорианския календар чак през 1752 г. Дотогава се е наложило да премахнат не 10, а цели 11 дни (заради натрупаната допълнителна грешка). По това време хората в Англия наистина се бунтували с лозунга: "Дайте ни нашите единайсет дни!".
Източноправославните страни, включително България, Гърция, Русия и Сърбия, са сред последните, които преминават към новия календар. В България Григорианският календар е въведен официално на 1 април 1916 година, като след 31 март 1916 г. веднага е настъпил 14 април (т.е., разместването е с 13 дни).
Русия го приема едва след Октомврийската революция през 1918 г. (поради което самата революция, която е през октомври по стар стил, е през ноември по нов стил). Някои източноправославни църкви, като Руската, Сръбската, Грузинската, както и Ерусалимската патриаршия, все още използват Юлианския календар за своите религиозни празници, което обяснява разликата в датите на Коледа и други празници между тях и Западния свят.
Светът в синхрон
Днес Григорианският календар е международно признат и използван като граждански календар от почти всички страни по света. Той е позволил на човечеството да синхронизира своите дейности и комуникации по начин, който би бил невъзможен с предишните неточни системи.
Историята на Григорианския календар е важно напомняне за това как дори малките грешки могат да имат огромни последици във времето. Тя е и свидетелство за силата на научната мисъл и сътрудничеството, което може да преодолее дори най-упоритите традиции и политически пречки.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
