* Защо патриарх Неофит бе погребан в митрополитската църква в София
* Светинята оцелява в атентат и бомбардировки, има уникални камбани
16 март 2024 г. Хиляди българи от София и цялата страна са застанали на мълчаливата опашка пред църквата "Света Неделя" в столицата, за да положат цвете на гроба на духовния ни баща патриарх Неофит. На 78-годишна възраст той напусна този свят на 13 март 2024 г. точно в 22:22 часа след продължително боледуване.
Последната му воля бе да бъде погребан в двора на храм "Св. Неделя" - положен на слънчево място, за да си спомня за красотата на света. Тленните му останки бяха положени от южната страна на храма, зад гроба на Екзарх Йосиф. Така
двама духовни водачи на България бдят от небето
над столичния град.
А в центъра на София се оформи ново място за религиозно поклонение. Въпреки че открай време църквата, намираща се в непосредствена близост до "карето на властта", е обявена за митрополитски храм и потокът от вярващи и гости на столицата винаги е бил голям, сега храмът привлича още повече миряни, желаещи да се поклонят на гроба на най-благия духовник. От друга страна не може да се пропусне факта че "Света Неделя" е част от зоната на религиозната толерантност, с която се гордее София. На не повече от 500 метра се намира джамията "Баня баши", еврейската синагога и католическия храм "Свети Йосиф". Безконфликтното съжителство на тези деноминации винаги е било отличителна черта на не само за столичния град, но и символ за верската търпимост в българското общество.
Смята се, че храмът "Света Неделя" е построен през Х век и като всички църкви в онзи период, е бил с каменни основи и дървена конструкция над тях, увенчана с камбанария и купол. Молитвеният дом е посветен на св. вмчц. Кириакия, дала живота си за Христовата вяра.
Кириакия на гръцки означава Неделя
Светицата живяла в Мала Азия в края на ттт век, посвещавайки живота си на Бог. Това съвпаднало с управлението на император Диоклетиан, известен с гоненията и жестоката разправа с последователите на Христос в Римската империя. На 22 години Неделя била хвърлена в тъмница и подложена на мъчения за да се отрече от вярата си, но раните й чудодейно зараствали. Заради отказа й да се поклони на езическите божества била осъдена на смърт, но Бог приел душата й преди палача да пролее невинната й кръв.
По време на царуването на династията на Асеневци през ХII-ХIII век мощите на светицата били пренесени от Солун във Велико Търново, където станали обект на всенародно поклонение и почит.
С написването на "Похвала за светата великомъченица Неделя" от св. Патриарх Евтимий Търновски тя станала една от най-тачените светици у нас.
През 1578 г. немският пътешественик Стефан Герлах описва всичките дванайсет църкви в София, като споменава и "Господнята църква". Кириаки на гръцки освен Неделя означава също и Господ. Предполага се, че първоначално храмът е носел името на Христа, но впоследствие приел названието "Св. Неделя".
В по-нови времена катедралата е известна и с името "Свети Крал", защото в него били положени
мощите на сръбския крал Стефан II Милутин
Той е син на крал Стефан Урош и кралица Елена Анжуйска, като след смъртта си е канонизиран от Сръбската православна църква. Управлявал в края на ХIII и началото на ХIV век, когато сръбската държава значително разширява територията си. Като владетел е закрилник и дарител на православната църква и се приема, че е спазил обещанието си да построи толкова църкви, колкото години управлява - близо 40. След смъртта си е погребан в манастира "Св. Стефан" в Банска, Косово, а след османското нашествие мощите му са пренесени в Трепча. През 1460 г. заради чумна епидемия тленните останки на сръбския владетел са пренесени последователно в Люлинския манастир "Св. Кирил и Методий", в ротондата "Св. Георги", митрополитската църква "Св. Марина", а в началото на ХVIII век се установяват в новия митрополитски храм - "Св. Неделя".
В средата на ХтХ век софийската религиозна общност решила да изгради нов катедрален храм, за което започнали да събират волни пожертвования. Строежът започнал през 1856 г., но след земетресението през 1858 г. едно от кубетата пада и убива строителен работник. Това забавя градежа и той е завършен през 1863 г. Изографисването продължило четири години, като през това време бил изработен и
резбованият иконостас от Антон Станишев
Част от иконите в него са дело на бележития живописец Станислав Доспевски. Освещаването се извършило на 11 май (празника на св. св. Кирил и Методий) 1867 г. в присъствието на над 20 000 души. Църквата била трикорабна базилика с дължина 35,5 метра и ширина 19. На покрива имало три купола с две малки камбанарийки. От юг, запад и север храмът бил заобиколен от колонада, свързана с арки, поддържащи покрива на нартиката, която от своя страна имала 16 малки полусферични купола. През 1872 г. архимандрит Мелетий Зографски е хиротонисан за софийски митрополит и поема управлението на епархията. След освобождението временния руски управител княз Дондуков-Корсаков дарява на епархийската катедрала 8 различни по размер и тоналност камбани. Но, се оказва че малките камбанарийки не могат да носят тежестта на камбаните и затова в двора на храма е построена нова камбанария.
В края на ХIХ век в София текат мащабни преустройства, за да може градът да придобие изглед на модерна европейска столица. Това налага да се укрепи околния терен, а храмът да придобие по-представителен вид. Проектът е възложен на Никола Лазаров, едно от знаковите имена в българската следосвобожденска архитектура. След регулиране на околните улици се оказало, че
храмът е на по-високо ниво
от останалата част от ландшафта. Затова се наложило укрепване на терасата и изграждане на три стълбища водещи към църквата. Храмовите стени били облицовани с тухлена зидария и укрепени така, че да могат да носят новия покрив с пет купола - един централен и четири по-малки с декоративни функции. През 1915 г. до южната страна на храма е погребан водачът на Българската православна църква екзарх Йосиф, а три години по-късно от северната страна е положен Софийският митрополит Партений.
За жалост този храм за молитви и единение с Бога става сцена на най-кървавия атентат в българската история. На 16 април 1925 г. по време на опелото на запасния генерал Константин Георгиев, по заповед на Москва, българските комунисти взривяват адска машина, поставена в купола на храма. Целта е била да се премахне политическият елит на държавата в лицето на правителството и Негово Величество Борис III. Убити са близо 200 души, още около 500 са ранени. Църквата е
частично разрушена, почти без покрив
с напукани от взрива стени. Възстановителните работи започват след проведен търг през 1927 г. и продължават почти 6 години. Покривната конструкция е подменена основно и е изграден централно - куполен храм с височина 31 метра. Олтарът е разширен, като са оставени три престола - централен, в чест на св. вмчц. Неделя, северен, посветен на св. Арахангел Михаил и южен, в чест на св. Първомъченик и архидякон Стефан. Пред този престол се намира и раклата с мощите на св. Стефан II Милутин. В купола на камбанарията има 11 камбани - осемте дарени от княз Дондуков, две дарени от Сърбия и една отлята в България. При англо-американските бомбардировки над София по време на Втората световна война, църквата е частично засегната, като бомба разрушава северното стълбище, водещо към храма. В началото на 90-те години на миналия век подът на храма е ремонтиран основно, а в началото на новото хилядолетие фасадата е почистена и обновена.
1. Снимка на храма от 20-те години на миналия век
2, 3. Погребението на патриарх Неофит, сн.: БНТ
4.Олтарът на църквата
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
