През втората половина на 2024 г. ще бъдем под влияние на Ла Ниня, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ климатологът гл. асистент от катедра "Климатология, Хидрология и Геоморфология" в СУ д-р Симеон Матев
Симеон Матев е завършил Софийския университет "Св. Климент Охридски" със специалност "Хидрология и климатология". Докторант е към БАН, пише изследователски труд на тема "Климатични условия за изветряне на скалите". От дълги години работи в TV-MET, първият частен метеорологичен офис у нас.
- Господин Матев, през последните месеци отчитаме затопляне на времето в глобален план. На какво се дължи това?
- В глобален план март е десетият пореден месец, в който средната глобална температура за съответния месец е най-високата откакто се правят измервания. Естествено, има места по планетата, в които се отчитат и по-ниски от нормата температури.
Причините за дългата поредица от топли месеци не са еднозначни. Те са както от природно естество, свързани с астрономични, географски причини, така и в не малка степен - с човешкото влияние. Повечето от климатолозите по света, както и доста научни организации са се обединили около тезата, че човекът е виновен за най-малко половината за затоплянето от пред-индустриалната епоха до днес. Само да кажем, че говорим за градус и три десети по-топло, спрямо средната за периода 1850-1900 година. Има редица публикации, които опровергават това твърдение, но около 90% от учените застават зад тезата, че ние
- имаме голямо влияние върху глобалното затопляне
Разбира се, тук има много полемики за това коя точно дейност е допринесла най-много, но общо взето отново обединението е, че става въпрос за изгарянето на изкопаемите горива и отделянето на парникови газове, свързани с тази дейност. Но да не забравяме, че науката също в известен смисъл се финансира от икономически кръгове и понякога част от научните резултати могат да бъдат интерпретирани погрешно или да бъдат наклонени в посока, която покрива известни финансови претенции на поръчителите. Така е устроен светът.
Абстрахирайки се от тези несправедливости в световния ред трябва да отчетем, че фактите показват, че за последните 30 години скоростта, с която глобалната температура се повишава, е с около 0,3 градуса на всеки десет години и този темп, поне в инструменталната история на Земята, която е на повече от 200 години, не е забелязан. Земята преживява процеси, които не сме наблюдавали в близкото минало и с които явно ще трябва да се съобразяваме.
- От НИМХ обявиха, че 2023 г. е най-топлата година от 1930 г. насам. Можем ли да очакваме, че през настоящата година ще станем свидетели на подобряване на досегашните температурни антирекорди?
- Още от средата на януари месец беше ясно, че 2023 г. е най-топлата у нас не само от 1930 г., но по всяка вероятност и от началото на метео наблюденията в нашата страна. Трудно е да се каже дали 2024 г. ще бъде най-топлата, но това, което се случва от началото на годината, е безпрецедентно. До момента температурната аномалия, т.е. стойността, с която ще различаваме от нормата, е доста висока. За голяма част от страната тя се движи от 3 до 5 градуса над нормата.
- Говорим за първите три месеца на годината
Това, което успях да видя, е, че от начало на метео измерванията нямаме такава температурна аномалия за първите три месеца от годината. Което не означава, че това ще се запази така до края на 2024 г. Ще имаме периоди, в които естествено температурите ще бъдат и под нормата, но гледайки развитието на климатичната система като цяло - в България сме подвластни на това, което се случва в глобален мащаб. Никак не е малък шансът и 2024 г. да подобри най-топлата досега 2023 г. Трябва да отчетем и няколко факта, които могат да оборят това предположение. Едно от тях е, че през 2023 г. бяхме подвластни на доста бързо развиващото се Ел Ниньо събитие в Тихия Океан. В момента то отслабва и прогнозите са, че в средата и през втората половина на годината ще бъдем под влияние на Ла Ниня. Това оказва съществено влияние върху глобалната температура като цяло. Обикновено, когато има Ел Ниньо глобалните температури са по-високи от обичайните, а и при Ла Ниня са по-ниски. С оглед на това очакване имаме основание да смятаме, че втората половина на годината температурните аномалии няма да бъдат толкова високи, колкото сега. Т.е., твърде вероятно е в някой от следващите месеци да имаме известно забавяне на темпа на затопляне. Това са обаче моментни стойности.
Предишната най-топла световна година бе 2016 г. Но в нашата страна преди 2023 г. най-топла бе 2019 г., така че на регионално ниво има различия.
Има основание да се смята, че доста дни от юни също ще предлагат температури, малко по-ниски от обичайните.
За малко по-далечно време първоначалните очаквания за лято 2024 за България са то да бъде по-топло от обичайното. През голяма част от летните дни времето ще бъде горещо и температурите често ще бъдат над нормата.
- На практика летният сезон започна. Така ли е?
- Имаме месец подраняване на графика, в който морската вода се затопля. По-високата температура на морската вода, в съчетание на слънчеви дни, наистина могат да дадат основание за стартиране на летния сезон по-рано. Изобщо през последните години се наблюдава едно удължаване на летния сезон от чисто метеорологична гледна точка. По-интересното обаче, е, че това удължаване е по-скоро за сметка на месец септември. Тогава затоплянето е по-осезаемо, отколкото през юни.
- Краят на сезона обикновено е по-силен
отколкото неговото начало. И 2024-та изглежда да бъде така с тази разлика, че морската вода наистина е с доста висока температура и това неминуемо ще окаже влияние и на развитието на времето. Освен в Черно море, между другото, температурата на повърхността на Световния океан също бележи рекордни стойности.
Това е и една друга причина за затоплянето.
- Със затоплянето на времето можем ли да очакваме и засилване на бедствията и аномалиите?
- В целия свят се наблюдава тенденция на увеличаване на екстремните метеорологични събития, свързани с по-интензивни дъждове, с по-силни бури, които съответно нанасят и поражения - както в инфраструктурата, така и върху всекидневния начин на живот на човечеството. Все по-голяма част от него търпи щети от тези явления. Една от причините за тази увеличена честота е несъмнено в по-високата глобална температура, която предполага по-голяма енергия на атмосферата. А тя от своя страна се изразява и в по-интензивните метеорологични явления, които наблюдаваме напоследък. За нашата страна, без да мога да дам конкретика кога ще се случи, но с голяма вероятност няма да бъдем подминати от интензивни валежи, от силни гръмотевични бури и градушки. Няма как да бъдем пощадени от тази природна стихия. Това, което можем да направим обаче, е предварително да сме готови и адаптирани за тези явления посредством взимането на конкретни мерки. Една от тях например, е речните дерета да бъдат почистени от боклуци, да се спре строителството в терасите на реките. Защото тенденцията през последните години е такава, че сухите периоди се увеличават, а дните с превалявания намаляват. Но, забележете, на годишна база количеството на валежите не намалява. Това означава, че същото количество вода, което пада от небето, пада в много по-кратък интервал от време, което обяснява по-голямата интензивност на валежите.
Интензивните валежи пък от своя страна водят до обилно стичане на повърхностни води към речните дерета и съответно до преливания, наводнения и т.н. - един верижен процес, който се наблюдава след обилен валеж. Ако ние спазваме елементарни правила - да поддържаме една хигиена на речната мрежа, то щетите ще бъдат по-малко.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
